Системен лупус еритематозус (SLE)

Общ преглед Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е автоимунно заболяване от групата на колагенозите, което засяга предимно млади жени. По неизвестни причини има защитни реакции срещу собствените клетки на тялото и впоследствие възпаление в

21 май 2004 г. в 21:25 ч. Primar.sme.sk

Общ преглед

Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е автоимунно заболяване от групата на колагенозите, което засяга предимно млади жени. По неизвестни причини има защитни реакции срещу собствените клетки на тялото и впоследствие възпаление в различни органи (предимно възпаление на кожата, кръвоносните съдове, бъбреците и ставите). Типичен е еритем с форма на пеперуда (еритема = зачервяване) на лицето, който се влошава от слънчевата светлина. Освен това има ставни болки, нарушения на притока на кръв към пръстите и общи симптоми на заболяването. Бъбречното увреждане може да доведе до хронична бъбречна недостатъчност. Диагнозата се поставя чрез определяне на антитела в кръвта и хистологично изследване на кожна проба. Разработването на нови лекарства (глюкокортикоиди, имуносупресори) може да подобри прогнозата. След 10 години 80% от пациентите са все още живи.

Особени форми са анти-фосфолипидният синдром и индуцираният от лекарства лупус еритематозус.

Определение

Системният лупус еритематозус (SLE) е хронично възпалително системно или цялостен организъм, автоимунно заболяване, което често засяга кожата, ставите, бъбреците, нервната система, серозните обвивки (плевра, перикард и др.) И други органи на човешкото тяло. Принадлежи към групата на колагеновите заболявания.

В Централна Европа, ок. 10-30 души на 100 000 жители. Най-често започва между 25 и 35 години, като около 9 от 10 болни хора са жени.

Пеперуден еритем по лицето

Произход

SLE е автоимунно заболяване, т.е. че имунната система реагира срещу компонентите на собственото тяло и по този начин причинява хронично възпаление. Антителата, т.е. защитните протеини като автоантитела, играят важна роля тук. При SLE автоантителата са насочени главно срещу части от клетъчното ядро. В случай на СЛЕ, напр. откриват антитела срещу двуверижната ДНК, т.е. срещу молекули, които съдържат генетична информация, толкова често, че o. i. използвани като диагностичен критерий.

Все още не е достатъчно известно защо възникват тези автоимунни реакции. Въпреки че се смята, че причинителите са инфекциите, все още няма доказателства. Поразително е обаче, че податливостта към СЛЕ или други автоимунни заболявания е по-често срещана в някои семейства, така че това може да е основен генетичен фактор. Например, има признаци на генетично разстройство на програмирана клетъчна некроза, така наречената апоптоза, която е отговорна за премахването на имунните отговори.

Ултравиолетовото лъчение изглежда играе друга роля тук, напр. слънчева светлина, тъй като силната слънчева светлина може да причини обостряне на заболяването.

Симптоми

Васкулит на кожните съдове на пръстите

SLE може да засегне различни органи, така че клиничната картина често е много разнообразна. Има обаче някои много типични симптоми, при които СЛЕ трябва да се разглеждат заедно:

• Кожа: Подобна на пеперуда еритема на лицето е типична, която се засилва от слънчевата светлина. Съществуват обаче и симптоми като кръгова загуба на коса, най-вече необратима загуба на коса, възпаление на малките кръвоносни съдове на кожата (васкулит) или възпаление на лигавицата на устата.
• Съдове: Дразненето от студа причинява спазъм в съдовете на пръстите на ръцете, което превръща пръстите в бяло и отчасти синкаво (синдром на Рейно). Този симптом, който много здрави хора имат в по-слабо "изпълнение", може да се наблюдава при много заболявания от групата на колагенозите (СЛЕ, склеродермия и др.).
• Гърди: Повтарящ се плеврит със силна болка в торакс при дишане.
• Стави: Предимно сутрешна болка в големи и малки кръвоносни съдове (артралгия), отчасти с подуване (артрит) и деформации на ставите (теносиновит). По време на рентгеновите лъчи обаче не е възможно да се докаже - дори след дълъг курс - да няма промени в съседната кост, като напр. при ревматоиден артрит.
• Общи симптоми: Пациентите почти винаги се чувстват уморени, болни и „бити“, понякога има треска или субфебрилна треска.

Честота на симптомите при СЛЕ

Диагноза

Различни, в някои случаи много специфични лабораторни тестове помагат при диагностицирането на СЛЕ. Най-важните са следните антитела, които могат да бъдат открити в кръвта:

положително в повече от 90%

антитела срещу двуверижна ДНК (анти-ДНК)

много специфично за SLE

много специфично за SLE

анти-фосфолипидни антитела (анти-кардиолипинови антитела)

свързани с риска от тромбоза и емболия

антихистонови антитела

ако са положителни сами (без анти-ДНК), те са специфични за лупус, индуциран от лекарства

В допълнение, кръвната цитонамазка показва повишено утаяване на кръвните клетки и често намален брой хемоцити с намаляване на белите кръвни клетки (левкоцити), тромбоцитите (тромбоцитите) и анемията (анемия).

Свързаните антитела (имунокомплекси) могат да активират и консумират протеините на така наречената система на комплемента. Това води до намаляване на доказателствата за фактори на комплемента С3 и С4, както и за общия комплемент СН50 в кръвта. Това дава възможност да се наблюдава по-специално възпалителната активност на СЛЕ по време на курса.

Доказателства за червени кръвни клетки, подредени в цилиндър в уринарната утайка (цилиндър от еритроцити) и/или доказателства за протеини в урината, както и доказателства за повишено кръвно налягане говорят за бъбречно заболяване при СЛЕ (лупусен нефрит).

Кожа Основните прояви на СЛЕ могат да бъдат изследвани хистологично след отстраняване на малко парче кожа. В същото време, особено на онези места по кожата, които са изложени на светлина по време на имунохистологията, типичен т.нар. лупус лента, което доказва отлагането на имунокомплекси в кожата.

Бъбреци Участието на бъбреците (лупус нефрит) е от решаващо значение за планирането на лечението и за прогнозата на заболяването. Поради това понякога е необходимо да се получи материал за хистологично изследване чрез бъбречна пункция. СЗО класифицира лупусния нефрит според хистологичната картина, както следва:

Прогнозата е лоша съответно за степен IV и VI, тъй като често се случва бъбречна недостатъчност. Въпреки това, в клас IV с все още активни възпалителни промени, интензивната терапия с имуносупресивни лекарства може да предотврати прогресирането на заболяването.

Терапия

SLE терапията зависи от органните прояви на заболяването, т.е. марка., колко силно е засегнат кой орган и как се проявява текущата активност на заболяването. Най-важният напредък в лечението на СЛЕ е въвеждането на глюкокортикоиди, т.е. производни на кортизон, тъй като СЛЕ почти винаги реагира на по-високи дози глюкокортикоиди. Въпреки това, често са необходими допълнителни терапии, които потискат имунната система (имуносупресивни лекарства като циклофосфамид или азатиоприн). Индикацията за имуносупресори е предимно тежък лупусен нефрит, но също така и определено участие на централната нервна система, като напр. церебрален васкулит, който може да формира разнообразна картина на неврологични симптоми - от инсулт до психоза. Имуносупресорите се използват и при други животозастрашаващи нарушения на органите, като напр при възпаление на сърдечните клапи, т.нар Абактериален ендокардит на Libman-Sachs.

SLE медикаментозна терапия

СЗО клас IV лупусен нефрит или други тежки прояви

1-2 mg/kg телесно тегло p.o.

1-2 х 200 mg p.o. 1 - 1 х 250 mg p.o.

метотрексат (напр. Lantarel ®, Metex ® o.a.)

15 - 27,5 mg 1x/седмично p.o., i.m. или i.v.

циклоспорин А (Sandimmun neoral ®)

2-5 mg/kg телесно тегло p.o.

мезангиален лупусен нефрит (клас II на СЗО) и други

i.v. = интравенозно, i.m. = интрамускулно, р.о. = per os или устно

Освен това в някои случаи се прилага специална форма на диализа, така наречената плазмафереза. За предпочитане, антителата се отстраняват от течните кръвни съставки (плазма) веднага след третиране с циклофосфамид. Това лечение може да бъде ефективно в много тежки случаи, но е противоречиво поради тежки инфекции, които понякога са се случвали.

Специални форми на лупус еритематозус

Антифосфолипидните антитела (напр. Анти-кардиолипинови антитела) са автоантитела, които са насочени към компоненти на клетъчната стена и са често срещани при СЛЕ. Чрез активиране на системата за съсирване те причиняват тромбоза, емболия и артериална оклузия на кръвоносните съдове. Пациенти, които имат тези антитела и които са претърпели такъв тромбоемболичен феномен, напр. белодробна емболия, те обикновено трябва да се подлагат на антикоагулационно лечение до края на живота си, в резултат на което съсирването на кръвта трябва да бъде предотвратено от лекарства.

Индуциран от лекарства лупус еритематозус

Специална форма на лупус еритематозус може да бъде причинена от лекарства. Открити са редица напълно различни вещества, които могат да причинят заболяване. Обикновено индуцираният от лекарството лупус еритематозус е по-лек от нормалния СЛЕ, често засяга само кожата, ставите и понякога плеврата и отново изчезва сам (макар и бавно) след прекратяване на лечението. Не са необходими силни имуносупресивни терапии. Нарушената бъбречна или нервна система обаче говори срещу лупус еритематозус, предизвикан от лекарства.

В лабораторията, въпреки положителните анти-ядрени антитела (ANA), не се откриват антитела срещу ДНК двуверижна ДНК, които иначе са типични за SLE, а вместо това антитела срещу хистон.

Кожен лупус еритематозус (кожен лупус еритематозус)

Лупус еритематозус понякога атакува само кожата. Дори в кръвта по това време често не е възможно да се намерят иначе типични автоантитела. В допълнение към строгата защита срещу светлина и евентуално кортизонови препарати са възможни хидроксихлорохин или хлорохин (и двете като антималарийни средства).

Прогноза

SLE е сериозно заболяване, от което много пациенти са починали преди откриването на ефективни лекарства. Болестта е най-проблематична, когато бъбреците са засегнати. СЗО клас IV лупусен нефрит (вж. По-горе) все още няма благоприятна прогноза и често може да доведе до бъбречна недостатъчност, изискваща диализа.

За щастие, SLE обикновено реагира много добре на кортизонови препарати, както и на имуносупресора циклофосфамид. За съжаление циклофосфамидът, който трябва да се използва само в случай на много тежки прояви на СЛЕ, има големия недостатък, че до определен процент, в зависимост от общите използвани количества, той може да причини злокачествени заболявания, по-специално рак на пикочния мехур и левкемия. Освен това потискането на имунната система „помага“ на много инфекции. В допълнение към бъбречните и съдови заболявания, това са най-честите причини за смърт при пациенти със СЛЕ.

Пациентите със СЛЕ определено трябва да бъдат под редовните грижи на ревматолози, които имат опит със заболяването и евентуално нефролози. При подходящо наблюдение и терапия в момента вероятността за 10-годишна преживяемост на пациентите е повече от 80%.

Но както при много други заболявания, вътрешното отношение на страдащия към болестта не е без значение за качеството на живот; следователно, o. i. трябва да спазва следните правила за поведение:

• стремете се към фундаментално положително отношение към живота
• приемете болестта (моят лупус "домашен любимец")
• не забравяйте да се посмеете
• научете се да приемате и да се справяте с болката дори без лекарства
• не пийте алкохол
• упражнявайте умерено
• избягвайте слънцето, ултравиолетовата светлина
• обърнете внимание на добрата защита срещу студа (джобен нагревател) особено през есента и зимата

• Керамидите ще помогнат за изсушаване на кожата - първично МСП
• Торзия на тестисите - първично МСП
• Тестване за диабет при бременност, нива на захар и диета - първично МСП
• Калцият е полезен не само за костите - първично МСП
• Синдром на раздразнените черва - първично МСП