Синдромът на Ларон или джуджето на Ларон е форма на автозомно-рецесивно разстройство, характеризираща се с нечувствителност на организма към растежен хормон, причинена от дефект в рецептора на растежния хормон. Една от последиците от болестта е много малък ръст.
Болестта е кръстена на израелския учен Цви Ларон, който за първи път съобщава за нея (заедно с А. Перцелан и С. Манхаймер) през 1966 г. в Israel Journal of Medical Sciences, което се основава на наблюдения, направени през 1958 г.
Молекулярно-генетичните изследвания показват, че заболяването е свързано предимно с мутация в гена, засягащ рецептора на растежния хормон. Основната характеристика на синдрома на Ларон е много малка фигура (нанизъм). Други симптоми включват изпъкнало чело, обърнат корен на носа, недоразвита долна челюст и затлъстяване. Някои генетични мутации засягат и интелекта на засегнатите. Мускулната сила е намалена, горната част на тялото е по-голяма спрямо долната и крайниците са по-къси по отношение на торса. Хората имат много малки сърца и по-малки полови органи. Пубертетът започва по-късно. Тежка хипогликемия може да се появи и при новородени.
Повечето случаи са регистрирани в Средиземно море, напр. в Италия и Испания, Близкия изток и Южна Азия. У нас болестта се среща много рядко.
През юни 2007 г. Израел Хершковиц, Лиора Корнрайх и Цви Ларон от университета в Тел Авив публикуваха проучване върху откритията на кости от хоминиди от индонезийския остров Флорес, известен като Homo floresiensis. Според тях характеристиките на тези хоминиди са идентични с характеристиките, характерни за синдрома на Ларон. Американският палеонтолог Дийн Фолк обаче опроверга тази хипотеза с помощта на изображения от компютърна томография.