Стомашно-чревният тракт на човека образува изключително сложна и сложна бактериална екосистема. Смята се, че храносмилателният тракт е населен с повече от 400 различни вида бактерии, повечето от които разбираемо се намират в дебелото черво. Отклонението от динамичното равновесие (качествена и/или количествена промяна) може да доведе до сериозни последици за макроорганизма. Един от тях е т.нар синдром на свръхрастеж на бактерии.

синдром

SIBO - тънкочревен бактериален свръхрастеж - означава синдром на свръхрастеж на бактерии - т.е. нарушение на бактериалния свръхрастеж в тънките черва. Това е клиничен синдром, характеризиращ се с увеличен брой и/или необичаен тип бактерии в тънките черва.

Бактериалният свръхрастеж в стомаха и тънките черва възниква, когато са нарушени естествените защитни механизми като стомашна киселина, жлъчка, протеолитични ензими, имунната система и чревната подвижност. Прекомерната и нефизиологична колонизация на тънките черва от бактерии причинява известно увреждане на чревната стена и нейната функция. Бактерии напр. те могат да консумират витамин В12, което води до анемия, да използват протеини, което причинява техния дефицит в организма и напр. те произвеждат различни токсини, които могат да имат отрицателно въздействие върху целия организъм.

НАСТАНЯВАНЕ НА БАКТЕРИАЛЕН РАСТЕЖ

Общата честота на SIBO в популацията е неизвестна, но в различни проучвания, при изследване на малък брой клинично здрави контроли, констатации, съответстващи на диагнозата SIBO, са открити при 2,5-22%. При лица, отговарящи на диагностичните критерии за синдром на раздразнените черва честотата на SIBO е 30-85%, u целиакии не реагира на безглутенова диета до 50%. При пациенти с болестта на Crohn бактериалният свръхрастеж е често срещано откритие, по-често при оперирани, отколкото при неоперирани пациенти.

ФАКТОРИ НА РИСКА ЗА SIBO:

  • прекомерна подвижност - подвижност на тънките черва,
  • анатомични промени, които водят до застой на чревното съдържимо,
  • нарушения на имунната система,
  • условия, които позволяват на бактериите да навлязат в дебелото черво в тънките черва.

КЛИНИЧНИ РЕЧИ:

  • метеоризъм, подуване на корема, диария и коремна болка,
  • намалена абсорбция на витамин В12, витамин А и витамин D,
  • по-висока умора поради реакцията на имунната система на бактерии,
  • отслабване,
  • неврологични и когнитивни синдроми, причинени от киселини, секретирани от бактерии.

БОЛЕСТИ, СВЪРЗАНИ С SIBO:

  • захарен диабет,
  • склеродермия, амилоидоза,
  • хипотиреоидизъм,
  • хронично бъбречно заболяване,
  • цьолиакия,
  • хроничен панкреатит,
  • цироза.

ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ

Няма оптимално лечение за SIBO. Лечението трябва да бъде цялостно (обхващащо всички аспекти на началото, проявите и усложненията) и трябва да бъде строго индивидуализирано. Лечението на основното заболяване, където е възможно, е от решаващо значение. Имаме няколко проучвания, потвърждаващи ползите Ниска FODMAP диета при лечение на синдром на раздразнените черва. С диета е много често необходимо да се елиминира лактозата, да се намалят простите захари - FODMAP диета и администриране на средноверижни мастни киселини (MCT масла).

SIBO обикновено се лекува с антибиотици. Някои експерти препоръчват пробиотиците като лечение от първа линия, а антибиотиците трябва да бъдат запазени като лечение от втора линия и в по-тежки случаи SIBO. Пребиотици и пробиотици имат редица благоприятни ефекти върху макроорганизма, като напр засилват бариерната функция на червата, инхибират редица патогени, модулират възпалителния отговор на червата, но също така намаляват висцералната свръхчувствителност.

Антибиотично лечение трябва да повлияе селективно на тези бактериални щамове, причинени от SIBO. В момента най-големият опит е при лечението със SIBO рифаксимин. След перорално приложение по-малко от 0,1% от този антибиотик се абсорбира от стомашно-чревния тракт. Рифаксимин е бактерициден срещу грам-положителни и грам-отрицателни, аеробни и анаеробни бактерии (бактероиди, лактобацили, клостридии и други). Според различни изследвания той подобрява симптомите при 33-92% и унищожава SIBO до 80%. Повечето автори препоръчват да се прилага рифаксимин в продължение на 7-10 дни, или като единична доза, или циклично. По-високите дози (1200 - 1600 mg/ден) са по-ефективни от стандартните дози (600 - 800 mg/ден).

Препарати, съдържащи BERBERÍN (VITABERIN) - с антибактериален, антисекреторен и прокинетичен ефект. VitaBerin - е хранителна добавка, съдържаща естественото вещество берберин, което се получава от растението Berberis aristata.

Ефекти:

  • антимикробно
    • предотвратява прилепването на патогенни бактерии (особено Е. coli) към клетките на тънките черва,
    • нарушава целостта на клетъчната мембрана на Candida,
    • предотвратява Candida дрождите да произвеждат ензима липаза.
  • противовъзпалително
    • действа срещу провъзпалителни цитокини - мощен природен антибиотик.
  • кинетичен
    • засягат гладката мускулатура на червата.

Поради своите свойства върху стомашно-чревния тракт, VitaBerin е ефективен при:

  • Нормализиране на чревната микрофлора,
  • Ревитализация на чревния тракт,
  • Възстановяване на функционалността на чревната бариера.

Дозировка: 2 × 1 таблетка 12 седмици.

Прогноза

Прогнозата се дължи главно на основното заболяване, довело до SIBO. В допълнение към основното заболяване, фактори, повишаващи риска от рецидив на SIBO - по-напреднала възраст, анамнеза за апендектомия и продължително лечение с инхибитори на протонната помпа .

Досегашният опит показва, че пропускливият чревен и бактериален свръхрастеж се допълват взаимно в патофизиологията на чревните заболявания и тяхното пълно разбиране може да помогне при разработването на нови начини на лечение и потенциално да обърне негативната тенденция в честотата на чревни заболявания.