Научно-професионално интердисциплинарно рецензирано списание, фокусирано върху областта на социалните, социалните и хуманитарните науки
- Въведение
- За проекта
- За нас
- За автори
- Редакционен персонал
- 2% от данъка
Показания на майката на зависимия
Неподозирани човешки трагедии, причинени от наркоманията на един от членовете на семейството, се случват зад вратите на много словашки домакинства. Ще отнеме известно време, докато най-близките хора около него осъзнаят, че са изправени пред сериозен проблем. Тъй като ситуацията постепенно ескалира и става непоносима, тъй като проблемите започват да се развиват и засягат непрекъснато увеличаващия се кръг от хора, тогава по-широката среда ще научи за проблема, тъй като проникващите навън сигнали са непропускаеми. Това, което неучастващите наблюдатели обаче имат възможност да видят, е само част от истинското страдание, през което преминава цялото семейство.
Днешните средства за масова информация, независимо дали са електронни или печатни, от време на време предоставят житейска история на наркоман от първо лице. Бихме искали да предложим на нашите читатели поглед върху проблема с наркоманията „от другата страна“. Или нека го кажем по друг начин: ние предлагаме историята на жена - майка на наркоман. Това е лично изявление на любяща майка на единствен син, чиито наркотици са съсипали живота им. Ще се опитаме да нарисуваме силна жена, преминала през личен ад. Адски усилия да се помогне на единственото дете, чийто живот пада точно пред очите й, адски свръхчовешки усилия и отречение, лични падения и неуспехи, нощи на събуждане и плач, чувство на отчаяние и безпомощност.
По очевидни причини сме присвоили псевдоними на двамата основни герои от нашата истинска история. Майка ще се нарича Мери за целите на тази статия, а синът й ще се казва Саймън.
Когато за първи път се обърнах към Мария с молба за интервю за списание Prohuman, тя се замисли дълбоко. От изражението на лицето й беше невъзможно да разбера дали ще ми даде положителен или отрицателен отговор. Тя прекъсна краткия момент на взаимно мълчание с няколко рационални въпроса и след това се съгласи без колебание. Тя каза, че ако някой го прочете и помогне на поне едно семейство, което в момента изпитва подобни страдания, каквито са преживели тя и семейството й, тогава статията ще има смисъл.
Мария е малка, енергична 60-годишна, която изглежда много добре за възрастта си. Младостта и чарът, които излъчват от нея, са естествена част от нейната личност. Без грим и специални грижи за кожата и фигурата пред мен стои естествено красива жена. Тя е спокойна, честна и приятелска през цялата ни среща. Тя веднага е впечатлена от чувството й за хумор и много пъти се смеем от сърце заедно. Когато започне да говори за Саймън, той става сериозен, но не тъжи. Той обмисля внимателно всяка дума. Той уважава диктофона и се оставя да се ръководи от въпросите ми.
Саймън не спи три дни след първото интравенозно приложение на лекарството. Родителите му все още нямаха представа какъв е проблемът. Мери беше неспокойна и промяна в поведението на Саймън я притесняваше. Когато приятелите на Тибор и Саймън дойдоха на Коледа и искаха да го заведат на купона, Мария го пусна.
На партито приятелите му го намушкаха отново и "го почистиха". Взеха и нов пуловер, който му купих малко преди това. Прибра се на следващия ден. Тогава разбрах, че имаме сериозен проблем. Саймън стана агресивен. Вече не беше моето момче.
Как разбрахте, че Саймън е на наркотици?
След завръщането си от коледното тържество той призна. Каза ми, че иска да сложи край, но че не може, трудно е и не знае какво ще прави.
По съвет на местен католически свещеник, Мери и Симон започват да ходят в Пиещани за разговори. Целта на предприсъединителните интервюта беше да подготви кандидати от цяла Словакия да се присъединят към общност, която е част от международна християнска мрежа. Саймън започнал да се подготвя за пътуване до Меджугорие, където трябвало да се подложи на лечение в приютена среда. Междувременно той се регистрира в окръжен град и се регистрира в център за лечение на наркотици.
Видях, че той иска да се лекува и се нуждае от някой, който да му помогне. Чувствах, че това съм аз. Бях с него три пъти в Пиещани.
След като участва в пет колоквиума, Саймън трябваше да пътува до общността в Меджугорие. Мери открито признава какво е било по това време.
Нямах време за по-нататъшни пътувания до Пиещани. Трябваше да отида на работа и съпругът ми не ми помогна. Започнахме да се караме. Беше лошо. Имахме нужда от пари. Трябваше да печеля пари.
Ако Саймън беше пътувал до общност в Меджугорие, Мери щеше да трябва да прекара първия месец с него. Това беше дилема със съпруга ми и не можахме да я разрешим. И двамата бяха заети и не можаха да се споразумеят за компромис. Семейният конфликт ескалира.
Момчето започна да дрогира в големи количества. Той инжектира хероин, мет и пуши марихуана. Не е управлявал извънболнично психиатрично лечение, не е имал силна воля.
Как употребата на наркотици се отразява в здравето и поведението му?
Той беше агресивен, проклинаше вулгарно и грешеше. Той беше раздразнен, мимолетен, нахален и ме разсея от нещо, което никога преди не го бях познавал. Беше непоносимо. Беше ужасно. Той размаха разширени зеници и имаше по-големи, изпъкнали очи. Когато той седна или легна, видях как пръстите на краката му ужасно се тресеха. Когато взел наркотика, той потръпнал.
Саймън беше уморен, слаб, страдаше от анорексия, отслабваше. Той избягал от къщата в окръжния град. Връщаше се у дома дрогиран късно вечерта или през нощта.
Когато се прибираше вкъщи, предимно спеше. Не ми беше позволено да му кажа нищо, не ми беше позволено да му пробивам, защото той веднага стана агресивен, ужасно съгреши и ме изруга. Не можех да искам или да очаквам нищо от него. Въпреки че ми обеща нещо, че ще помогне или направи нещо с мен, той не го изпълни. Той заплаши, че ще се обеси.
Съпругът на Мери се опита да разреши ситуацията момчешки - физически. Ударите на баща му причиняват условия, при които Саймън заплашва майка си със самоубийство. Мери страда, защото не знае как да помогне на сина си и в същото време се опитва да поддържа връзката между Саймън и баща му на поносимо ниво. Той действа като мантинел между двамата мъже. Отношенията в семейството бяха разклатени до основи, патологичната междуличностна комуникация задълбочи кризата още повече. Поражда се още един удар: на Саймънс е поставена диагноза токсична психоза. Това е психотично разстройство, причинено от употребата на наркотици. Съдържанието на токсичната психоза много прилича на шизофренията. Той се проявява след употребата на лекарството и отзвучава спонтанно след няколко дни. Съществува обаче сериозен риск от персистиране на психично разстройство дори след пълно оттегляне на лекарството. Човек, страдащ от това психиатрично заболяване, често е опасен за себе си и заобикалящата го среда. Мария споменава психотични епизоди след интоксикацията на Саймън:
Всичко го притесняваше вкъщи. Хвърляше в кошчето лъжици, вилици, всичко, което беше от метал. Също и чинии. Когато се прибрах от работа, спасявах собственото си домакинство от контейнер. Саймън чувстваше, че ще има мир само когато в къщата няма нищо. Той събираше желязо и хартия от улицата и носеше всичко в контейнер.
Саймън изпитваше безпокойство и страдаше от чувство на преследване. Той е имал слухови и зрителни халюцинации, имал е отношения и е изпитвал необичайни емоции. Мисловната струя, от която страда, затрудни много комуникацията с него. Мери си спомня как Саймън продължаваше да говори ужасно бързо и с прекъсвания и не успяваше да улови неговите мисловни процеси. Спомня си и как не е спала цяла нощ, защото е слушала шума на нощта и е страдала от това, което Саймън би направил в състояние на лудост. Страхуваше се, че той няма да се нарани, дори след като една нощ постави огромен кръст в двора от остъклените рамки на прозорците, които бяха сгънати там.
Умолих Саймън да не дрогира. Опитах се да му помогна, докато реших. Започнах да губя пари в къщата и нещата, за които Саймън продаваше, за да купува хероин.
Отначало Мери не можеше да признае, че е ограбена от собствения си син, на когото беше готова да даде всичко добросъвестно. Като всяка добра майка. За нея беше важно момчето й да не страда от недостатъци, да беше щастливо и доволно. Тя се справяше добре, докато всичко не се дрогираше. В паника и ужас тя изведнъж осъзна, че трябва да заключи ценности и пари пред Саймън. Въпреки това тя успя да запази хладнокръвие и решава проблемите рационално. Тя била нащрек и се опитвала да следи ситуацията. Тя потуши гнева на съпруга си към Саймън и потуши огъня на семейни кавги и писъци. Днес със смях тя казва, че дори и сега, след години, все още има някакъв „кърлеж“ в подсъзнанието си, който е склонен да крие пари в сутиена си.
Сериозните проблеми с наркотиците на Саймън започват през 1999 г., когато е на осемнадесет. Какво преживя за по-малко от 15 години?
Саймън е претърпял стационарно лечение три пъти, в допълнение към амбулаторно психиатрично лечение. Нищо не му помогна, защото имаше слаба воля и никога не продължи дълго да се въздържа. Когато се върна у дома от лечение, той се чувстваше добре. Но след две-три седмици той или потърси приятелите си, които го снабдяваха с наркотици, или го потърсиха. Беше жестоко. Бях отчаян. Всеки път, когато се убождаше, той показваше симптоми на токсична психоза. Непрекъснато се влошаваше. Психиката му беше толкова нарушена, че той не знаеше какво да прави с него или какво му се случва. Беше напълно свършен. Той събра камъни в града и в двора и каза, че дишат. Не можех да го погледна. Болеше толкова зле. Обадих се на линейка и ченгетата да го заведат на лечение. Тогава той отказа лечение.
Мария осигури на Саймън престой в съвместно образована терапевтична общност с дългосрочна програма за ресоциализация, силно структуриран режим и диференциален контрол според отделните фази на програмата за ресоциализация. Саймън избяга от общността малко след това.
Не знаех какво да правя. Накрая подадох молба до съда за лишаване от правоспособност и станах настойник на Симона. По този начин успях да постигна сегашното състояние. Намерих Саймън нов лекар и съм много доволен, защото лекарят му даде правилните лекарства, които да му помогнат. Саймън дори започва да прави нещо. Коси тревата, измива пода. Тази седмица го помолих да нарисува стаята му. Щастлив съм от това. Бавно го насочвам постепенно да направи нещо, тялото му да има поне някакво движение, да има редовен режим.
Фактът, че Мария беше лишила Саймън от собствените си права, движеше нещо в него. Според нея той си спомнял по това време и потиснатите остатъци от неговата рационалност светели в главата му като червена предупредителна лампа. Мария открито каза на Саймън, че му е направила това, защото вече не може да се занимава с него и това е единственото възможно решение да спаси живота му. Саймън се почувства унизен и смутен от стъпките на майка си, но се справи с чувствата си по правилния начин. Може би и благодарение на факта, че Мария му е обещала, че ако се оправи в здраве, ще работи в живота и ще може да се грижи за себе си, тогава ще върне самоопределението си. Саймън се придържа към нейното обещание и започна да се въздържа. Той се съгласи на амбулаторно лечение с нов лекар, на когото вярва и уважава. В момента Мария очаква съдебно решение, с което нареди на Саймън да получи няколкомесечно институционално лечение.
Ако не бях предприел решителната стъпка да лиша Саймън от нейните права, може би сега щеше да е мъртъв, беше лошо за него. Всъщност той беше в такова състояние, че нямаше да продължи дълго. Също така постигнах, че той послушно отиде на лекар с мен. Иначе нямаше да го докарам никъде. Пие хапче у дома и е добре. Той спи през по-голямата част от деня, но се радвам, че не тича навън и няма достъп до наркотици.
Саймън е лишен от правоспособност от една година, а Мария чака съдебно решение за разпоредено институционално лечение за същия период от време. Той отбелязва с недоволство в гласа си, че съдебното производство се проточва.
Отнема много дълго време! Съдилищата не правят това, което трябва. Има много известни алкохолици и наркомани, които се нуждаят от спешно лечение. Но такъв човек няма да се включи доброволно в институцията! Техните роднини страдат от желанието да бъдат лекувани, но те не могат, защото дълго изучават преписките в съда и взимат решения със закъснение. Това е много дълго, понякога отнема две години.
Преди години, когато Саймън постоянно изпадаше в повтарящи се рецидиви, бащата на наркомана му избра доста драстично лечение. Мери буквално казва:
Баща му го завърза с верига към радиатора и го разби с камшик. Носеше го да яде и не го пускаше, докато момчето не се оправи. Проработи. Оженил се и има две деца - добре е. Той беше най-добрият приятел на Саймън.
Осъзнавам, че Мария много съжалява, че единственият й 32-годишен син не е същият. Наранява нейното знание, че Саймън все още определено не е извън него, че заплахата от нов рецидив все още виси над него. Когато говори за приятеля на Саймън, чувствам, че ще се радва, ако може да каже същото за момчето си. Но тя е силна жена. Сърцето боли и казва едно, но разумът повелява: реалността е такава, каквато е, трябва да вярвате, че ще бъде добра. Съжалението или самосъжалението не са на място, това няма да помогне. И изобщо не на Саймън. Необходимо е да продължите напред, по маркирания маршрут. Може би бавно, стъпка по стъпка, но целта е достижима. Продължавайте да държите.
Саймън беше в затвора осемнадесет месеца. Какво се е случило?
Спряхме да го подкрепяме финансово, защото той даде всичките си пари за наркотици. И така започна да краде. Ако някой смята, че затворът ще оправи такъв, той греши. Въпреки че имаше специална психиатрична помощ там и се въздържаше през първите няколко месеца, веднага след като излезе от затвора, той веднага полетя в него отново. Веднага след като такива момчета бъдат освободени, те ще намерят своя източник много бързо. И дори да не го направят, самите дилъри ще ги потърсят. Когато Саймън беше освободен, той се въздържа само седмица. Тичаше около масата в кухнята, обикаляше я сто пъти, не знаеше какво да прави с ръцете и краката си, имаше и абстракт.
Саймън влезе в затвора в затвора, който готвеше там затворниците. Magorák е много силен черен чай със съмнителен вкус. За да се увеличи ефектът, той не се полива, а се добавят варени и силни опиоидни нефротоксични аналгетици, ацилпирин и тютюн. Той причинява състояние, подобно на интоксикация, седация и объркване. Поради много високата си концентрация е вреден за стомаха (може да причини язва на стомаха) и за сърцето (причинява тахикардия). Това може да доведе до колапс на човек с високо кръвно налягане.
Погледнахте назад към живота на Саймън и се опитахте да разберете къде е грешката, защо той започна да приема наркотици.?
Търсих грешка първо в себе си, после в съпруга си. Съпругът ми и аз спорихме много за това. Смятахме, че е наша вина, че трябваше да му обърнем повече внимание. Но сега не мисля, че е безопасно да се притеснявате. Трябваше да го държа постоянно в къщата. Но пак не работи! Момчето също трябва да изтича навън, сред хората. Имах много добри отношения със Саймън. Може би е било грешка да се ожени за втори път, когато е бил на осем години. Може би трябваше да остана сама, защото Саймън беше отказал съпруга ми. Той не го искаше. Не сте имали добри отношения с него, той просто ме е искал.
Мери искрено съжалява, че не се е опитала повече след сватбата, за да помогне на малкия Саймън и новия му баща да изградят по-добри, по-близки отношения. Тя твърди, че е трябвало да окаже по-голям натиск върху съпруга си и да го мотивира да бъде по-сговорчив и комуникативен към Саймън в началото. И двамата със съпруга й бяхме наети, те често пътуваха по работа, дори на десетки километри от дома. Имаше много малко време и възможност за изграждане на близки отношения между баща и син. Мария осъзнава, че този дефицит на по-тясна връзка все още взема своето и днес, и в същото време заявява, че и двамата мъже са вече толкова фиксирани в своите стереотипи, че не може да бъде променен. Имам чувството, че в това семейство Мария е единственият човек, който е наясно с това или е готов да говори открито за това. От контекста заключавам, че Саймън и баща му отдавна са подали оставки в това отношение и подсъзнателно са намерили неутрална почва за лични неконфликтни сблъсъци.
Мери признава, че по едно време е била толкова отчаяна, че дори би могла да направи Саймън същото, което баща му направи на приятеля си.
Казах на съпруга си: „Завържете го на верига в стаята и тухлете прозореца. Той ще бъде като в затвора. Ако е необходимо, ще поставим и мрежи там. Ще му донеса храна и питие. Ще преживее един месец там и ще се измъкне от кризата. “Но съпругът не искаше. Той отказа да ми даде верига. Бях толкова отчаян, че бях готов да завържа Саймън на верига като куче и да го оставя да седи там седмици.
Вярвам, Мария, че имаш най-лошото зад себе си. Какво ви притеснява най-много в момента и какво ви радва?
Мария с тъга заявява, че разстройствата на интелектуалната ефективност и социалните умения, дошли с наркоманията и токсичната психоза, продължават да съществуват в Саймън и днес, когато тя се въздържа.
В момента Саймън е на програма за заместителна терапия на Suboxone и приема антипсихотици. В зависимост от това как лечението ще работи за него, той по-късно ще започне стационарно лечение или ще продължи в амбулаторна терапия. Въпреки няколко години турбуленция, Мери успя да поддържа семейството заедно.
Благодаря
Благодаря на Мария, че с желание излезе да ме посрещне и отвори вратата не само към дома ми, но и към сърцето ми. Оценявам нейната искреност и директност, които силно ми повлияха. Възхищавам се на нейната чиста човечност, която се прояви в смелостта да признае открито собствените си грешки и неуспехи. Силата на човешкия дух се крие в способността да отскочи от дъното на собствената мизерия и да върви по живот достойно без излишно големи думи. Тази сила е олицетворена за мен в Мери. Благодаря ви, че сте част от нейното пространство-време за известно време.
Автор: Mgr. Lenka Jalilah Hrušková
Статията е разрешена. Мери не промени нищо в него.