почина

По време на многогодишната си военна кариера Суворов никога не е победен. Походът през Алпите обаче подкопава силите му, той се завръща в Санкт Петербург много болен.

Санкт Петербург/Братислава, 17 май (TASR) - Руският херцог и военен теоретик Александър Василиевич Суворов, известен с похода си от Италия до Швейцария през прохода Сейнт Готард, почина преди 215 години, на 18 май 1800 г. в Санкт Петербург, Русия.

Александър Василиевич Суворов е роден на 24 ноември 1729 г., вероятно в Москва, Русия, в семейството на генерал Василий Иванович Суворов. Като дете той често боледува, но на 13-годишна възраст баща му го изпраща в Семионския полк, където служи като редник през 1754 година. В Седемгодишната война срещу Прусия той се отличава като младши офицер в битката при Кунерсдорф (1759), а през 1760 г. участва в боевете по време на окупацията на германския Берлин. За храброст и отлични командни умения е повишен в полковник на 33-годишна възраст. Скоро той показа таланта си на военен теоретик, опростявайки военното обучение, въвеждайки мълниеносни удари и бързи атаки, вместо да изчерпва обидни маневри. Той позволи на подчинените си да действат независимо по време на бойни операции, което повишава ефективността на битката.

През 1768 г. той е изпратен от руската императрица Екатерина Велика начело на Суздалския пехотен полк в окупираната от Русия Полша, където помага за потушаването на въстанието срещу крал Станислав Понятовски. Победите на Суворов над силите на аристократичната конфедерация и окупацията на Краков значително допринасят за разделянето на Полша. Впоследствие Суворов е повишен в чин генерал-майор и е награден със Съвета на Св. Джураджа 4 клас.

Суворов обаче спечели най-голяма заслуга във войните срещу турците. През април 1773 г. той превзема крепостта Туртукай, година по-късно печели при Козлуджа, за храброст е повишен в генерал-лейтенант. Благодарение на победата над турците Русия най-накрая получи достъп до Черно море.

Той потушава въстанието на Джемелиян Пугачов край Карицине през 1774 г. Три години по-късно побеждава Кримския хан и Крим става част от Руската империя. Суворов построява обширни военни укрепления в Крим, известни като Кубинска линия, за да защитава южна Русия.

През годините 1787-1792 Суворов вече се бие с турците начело на цялата руска армия по време на Втората руско-турска война. Той е тежко ранен в битката при Очаков (1788 г.), но го компенсира с Измаил. Завоюването на тази турска крепост на Дунава през декември 1790 г. все още се преподава в часове по тактика във военните академии. Руснаците атакуват от три посоки, като част от армията достига до стените на шлепове. Въпреки че съотношението на силите беше значително в полза на защитниците на Измаил, турците загубиха 26 000 души, докато атакуващите руснаци загубиха само 4500.

През 1794 г. армията на Суворов потушава селско въстание в Полша и окупира Варшава. След завръщането си в Русия Суворов е повишен в чин фелдмаршал от император Екатерина Велика, императрицата му дава обширни имения и получава много по-широки командни правомощия.

През 1795 г. Суворов заминава за частична почивка. Имаше обаче повратна точка в живота му. Императрица Катарина Велка умира през 1796 г., а Суворов до края на живота си има само проблеми с наследника й Павел I, който се страхува от силни личности. През февруари 1797 г. царят го изпраща първо в резервата, а след това в заточение. След две години Суворов се завръща от изгнание с намесата на виенския двор и му е поверено командването на австро-руската армия във войната с Франция. По време на кампанията в Италия той се прочу с победата си над френските генерали. След усилено преминаване през прохода Сейнт Готард, когато изтощени войници без обещани провизии трябваше да се изправят срещу френските войски, цар Павел I му даде титлата Генералисимус и му заповяда да се върне у дома.

По време на многогодишната си военна кариера Суворов никога не е победен. Походът през Алпите обаче подкопава силите му, той се завръща в Санкт Петербург много болен.

Александър Василиевич Суворов умира на 18 май 1800 г. в Санкт Петербург на 70-годишна възраст. Урната с пепелта си се съхранява в манастира (лавра) на Александър Невски.