ридае, -у човече. r. характерен звук, произтичащ от болка, плач и др. силно притискане на дишането: болезнено v.;
сърцераздирателна v. (Ръж.);
Сухи ридания се разкъсаха от гърлото му. (Хор.)
ридаене, -ия среден. ридания, ридания, ридания и ридания в ридания: Той преодоля риданията с мъка. (Jégé) В тишината на нощта се чу приглушено ридание. (Urb.)
нека хлипа, -хх, -хе не може. издава ридания, стене, плач: заседнал в.;
Ридае силно и силно. (Стод.) Той ридаеше като дете. (Лед);
док. ридаем, -не, -ноу, -кол
ридае и идва. м. съдържащи ридания, подобни на ридания: v глас;
v-é обещания (на вас);
ридаещо ридаене: Олина извика ридае. (Мин.)
ридаем от, -у човек. r. книги. израз ридание, ридание, оплакване: конвулсивен v.;
От гърдите й се разкъса тежко ридание. (Чай.) Тя задуши ридание. (Скал.)