1. отличителна, отличителна черта, характерна черта на нещо. характерни z-y на нацията, стилни z-y народни песни;
придружаващи от. революции, големи z-y кризи;
външен, вътрешен z-y на нещо;
наследствен z-y на човека;
важен z-om на стихотворението е рима;
дузина лица без специални знаци (Jaš.);
улавя (в литературата) типичните житейски черти на даден регион (Mráz);
2. видим ал. иначе доловима проява;
знак, знак на нещо;
симптом;
улика: Започнаха да се появяват признаци на лудост. (Развлечения) Голяма част от света пътува, знак, че има много работа. (Кук.);
духайте с клаксона на z. победа, възнаградете някого на z. признание, удовлетворение, уважение, благодарност;
стани от z. протест;
Не е знак, че ще чуе. (Фиг.) Той изгори перата, така че да няма и следа от гъска. (Тадж.);
телефонно обаждане. Хлебницки се поклони малко по-дълбоко (Кук.) Малко, за знанието.
3. средства за обявяване на нещо, знак, инструкция;
сигнал: z. съгласие, на. съпротива;
Пристанището дава светлинни знаци. (Steinh.) Деканът посочи, че репетицията може да започне. (Тадж.) Той почука три пъти на вратата, която се отвори на този знак. (Кал.)
4. видим знак al. обект, използван за означаване на нещо;
символ;
значка: изписаното z-om на число е цифра;
китайски z-y китайски шрифт;
графичен z-y;
граничен z.;
булката и младоженецът са венчални халки;
знак за майчинство на лявата буза (Float) знак;
Изстреляха огнен знак по него. (Кук.);
държавна, аристократична, кралска, рицарска от. ерб;
гробище;
5. поличба, знак: Цяла нощ бебето на Майдюла плака, това е лош знак. (Jégé)
6. lingv. език на. (в структурализма) комбинацията от маркираното (отражение на реалността в идеи от общ, колективен характер) и означаващото (звуков образ на дума, израз);
7. филоз. за разлика от изображението, отдел, който също има несъгласни отношения с обекта;
знак 1 прил. м. k 4, 5, 6: z-é шрифт;
z-á памет, чиято дейност помагаме с различни функции;
езикови явления имат от. характер;
z-á теория на езика;
характерност, жени. r. свойството на нещо характер;
символика: z. изкуство, z. реч;
от. езикът е свойство на езика като система от знаци;
znacik, -a i -čka/-чку мъжки. r. zdrob. израз до 2, 4: След него нямаше следа. (Добш.) Баба развърза (от врата) скъпоценен белег. (Вадж.)
характер 2, -u човек. r. навик. само във връзка със знака (по-нов писмен знак) надолу отзад, легнал по гръб: лягам върху знака. (Тадж.) Юрко го постави върху табелата. (Томаск.);
спорт. стил на плуване в плуване, при който плувецът лежи стършел;
знак 2 прил. м.: z-é състезание по плуване за добро
знак за извинение, -у жени. r. книги. изразяване със знаци: глухонемите, независимо дали знаят как да общуват със знаци, могат да направят публична воля. (Луби)