През последните години все по-често се наблюдават алергии, които се проявяват като дете и се превръщат в сериозен здравословен, социално-икономически и обществен проблем.
Под алергия се разбира различна от нормата, повишена респ. преувеличена реакция на имунната система към определени алергени, която се получава при многократен контакт с тези алергени, вещества със способността да причиняват алергии.
Алергиите могат да бъдат разделени според възможностите за приемане на отделни алергени, както и според очевидни патологични, т.е. болестни реакции на имунната система.
Имунната система
Най-важната функция на имунната система е да разпознава и елиминира чуждото вещество. Защитата на организма срещу инфекция се осъществява чрез две имунни реакции. Индивидът се ражда с естествен - неспецифичен имунитет, чийто основен механизъм е фагоцитоза, изпълнявана от фагоцити.
Човешкото тяло има и такива имунологични механизми, които се развиват постепенно в течение на живота, проявявайки се с течение на времето, по-специфични и по-ефективни, особено при лица, които вече са се сблъсквали с чуждо вещество - антиген.
Антигенът е вещество, което човек може конкретно да разпознае като чужд за него. След проникването му в организма настъпват сложни процеси, които заедно наричаме имунен отговор. Резултатът е производството на антитела и образуването на специален тип клетки - имунни лимфоцити.
Един от най-важните механизми на придобития имунитет е действието на специфични антитела. Компонентите на цялостната имунна система включват клетъчен имунитет, който се осигурява главно от специфични Т лимфоцити, и хуморален имунитет, най-важният компонент от които са имуноглобулините, особено IgG.
Повишаване на алергиите
Алергичните заболявания в света, включително Словакия, са се увеличили значително през последното десетилетие (в Словакия това е до 30 процента). Честотата на тези заболявания се увеличава главно в детска възраст, което съответства на недостатъчно силна и устойчива имунна система, която узрява няколко месеца след раждането.
Редица фактори допринасят за рязкото нарастване на алергичните заболявания, като:
Най-често срещаните алергични заболявания
След правилна диагноза на алергично заболяване, лечението се прилага като цяло (обикновено храносмилателния тракт, при тежки състояния в кръвния поток) или локално (върху кожата, носната лигавица).
Това са лекарства като антихистамини, кортикоиди, имуносупресори. В момента т.нар специфична имунотерапия (използвана преди това като десенсибилизация или хипосенсибилизация). Това лечение, проведено извън поленовия сезон, се състои в дългосрочно (3-5 години) прилагане на много малко количество алерген в организма. Дозата постепенно се увеличава, за да се намали или оптимално да се елиминира "погрешният" отговор на организма към алергена, т.е. предизвикват толерантност.
Важните лечения включват спа терапия, климатично лечение (престой в алпийска среда, край морето, в пещерите - т.нар. Спелеотерапия), както и фототерапия (UVA, UVB лъчелечение), редовна физическа активност и медицинска рехабилитация. Тези процедури се използват главно при алергични заболявания, засягащи кожата и дихателните пътища.
Основната и в същото време необходима предпоставка за облекчаване или премахване на симптомите на алергичните заболявания е възможно най-стриктното спазване на т.нар. режимни мерки. Целта на тези мерки е да се премахнат алергените от храната, околната среда на детето и по този начин да се сведе до минимум възможността за контакт на тялото на детето с алергена. Мерките включват процедури, свързани с диетата на детето, настаняването, грижата за кожата през асимптоматичния период и под.
Храна
Храненето и промените в него са една от важните режимни мерки, особено в случай на хранителна алергия или атопична екзема. Ролята на превантивните процедури е да предотвратяват алергични реакции.
Превантивните процедури включват:
Изключително кърмене през първите 6 месеца и повече. Терминът "изключително" означава, че не сервираме на бебето никакви други храни, включително други течности, с изключение на кърмата. Чрез кърменето майката намалява риска от развитие на алергично заболяване, евентуално отлагане на тези прояви за по-късен период.
Първата храна трябва да се включи най-рано в началото на 5-ия месец от живота на детето, но в идеалния случай само след края на 6-ия месец. Храносмилателната, бъбречната и имунната система на детето не са напълно зрели преди този период и въвеждането на първата не-млечна добавка преди този период крие висок риск от алергични заболявания.
Въвеждането на свързани с алергии храни трябва да спазва редица основни принципи. Даваме всяка храна на детето поотделно с интервал от 2 - 4 дни, което дава възможност на майката да следи реакциите на детето към вида на дадената храна. Важно е да приготвяте храни от храни, които причиняват алергии до минимум и да спазвате това изискване възможно най-дълго. По-късно оставете от диетата на бебето само храни, които причиняват алергични реакции. Важно е да се поддържа чревната микрофлора чрез прилагане на млечни продукти, съдържащи пробиотичен компонент, както и самите пробиотици.
Избор на неподходящи и подходящи храни
Храна, неподходяща за поне 1 година от живота: