Учените са разработили инсулиново хапче, така че диабетиците вече няма да се налага да инжектират ежедневно инсулин.
Учените са успели да разработят революционно инсулиново хапче за лечение на диабет, което поддържа нивата на кръвната захар под контрол. Изследователите се надяват, че благодарение на пероралното приложение на инсулин, повече от 40 милиона души по света, които живеят с диабет тип 1, вече няма да се налага да инжектират ежедневно инжекции с инсулин.
В проучване, публикувано в Сборника на Националната академия на науките, изследователи от Харвардското училище по инженерство и приложни науки Джон Полсън очертаха начин за доставяне на инсулин през устата. Според тях таблетката може да облекчи и много от страничните ефекти на заболяването, които са резултат от избягването на пациентите от инсулинова терапия под формата на инжекции и инсулинова помпа.
„Много хора не спазват този режим поради болка, фобии на иглата и смущения в нормалните дейности“, казаха авторите на изследването Самир Митраготри и Хансйорг Вайс. "Последиците от лошия гликемичен контрол могат да доведат до сериозни здравословни усложнения."
Новото хапче действа като швейцарски армейски нож
Досега учените не са успели да дадат инсулин през устата, тъй като той се влияе от киселини в стомаха и се абсорбира слабо в червата. Както Митраготри обясни:
"След като се използва инсулин, той трябва да премине през трудно препятствие, преди да може ефективно да се абсорбира в кръвта. Нашият подход е като нож на швейцарската армия, където едно хапче разполага с инструментите за решаване на всяко препятствие, на което се натъкне."
За да издържат на инсулин в стомашната киселина, изследователите са използвали капсула с киселинно устойчиво покритие. Когато покритието достигне по-алкална среда в тънките черва, то се разтваря и освобождава инсулина.
Самият инсулин се транспортира в йонна течност, съставена от холин (основно витаминоподобно хранително вещество) и геранична киселина (химикал, който се среща естествено в кардамона и лимонената трева и е широко използвана хранителна добавка), която може да проникне в чревните стени.
Изследователят Амрита Банерджи обясни:
"Когато протеинова молекула, като инсулин, навлезе в червата, има много ензими, чиято функция е да разграждат протеините до по-малки аминокиселини. Инсулинът, транспортиран от йонната течност, обаче остава стабилен."
Бъдещето в администрирането на инсулин и други протеини
Според учените полученият продукт е биосъвместим, лесен за производство и може да се съхранява до два месеца при стайна температура без разграждане - което е по-дълго от някои инжекционни инсулинови продукти, предлагани в момента на пазара.
Изследователите планират да извършат повече тестове върху животни, както и дългосрочни проучвания за токсичност и бионаличност. Те очакват да бъдат одобрени за клинични изпитвания при хора, тъй като йонните течности холин и геранинова киселина вече се считат за безопасни. Те също се надяват, че този подход може да се използва за орално приложение на други протеини.