Кийт Донохю: Откраднато дете

рецензия

Братислава, Икар 2008

Превод от Otakar Kořínek

Гробари или рарах са същества със свръхестествени способности. Единственото им усилие е да идентифицират подходящо дете, да опознаят перфектно семейството му, да възприемат нейните навици, да го отвлекат в точното време, да получат образа му и да заменят мястото му в семейството. Нищо неподозиращата жертва става член на група рарах след приветствената церемония, придобива свръхестествените им способности и трябва да изчака възможността да си създаде ново семейство. Така работи в света на рарите от незапомнени времена, но с настъпващото влияние на цивилизацията възможностите им за кражба на деца стават все по-ограничени. Според строго определени правила те трябва да адаптират живота си в дивата природа към променените условия, техните съвети се изтъняват и постепенно се насочват към изчезване.

Седемгодишният хедър на Хенри Дей дори не осъзнава, че неговото мрънкане и бягството от родителската ферма в близката гора може да бъде окончателна загуба на семейството и всъщност всичко. Обаче се случи, рарачите се изрязаха.

Донохю избра да разказва от първо лице, променяйки главите на разказвачите в редовен ритъм. Единият е Хенри Дей, преименуван в света на Рарах на Анидая, а другият е подчертан, който е придобил самоличността, семейството и Хенри. всъщност целия му живот. В тъжна и мрачна история и двамата герои опипват съмнения относно собственото си съществуване и страх за бъдещето.

Съдбите им се пресичат свободно, Анидей се опитва да се интегрира в дивата общност и да намери своето първоначално семейство. Животът му в дивата природа е по-суров от този на Робинсън, но новоспечелите приятели му помагат и дори изглежда, че между него и член на групата Spot започва да се задейства повече от приятелско чувство. „Новият“ ден на Хенри не трябва да разкрива истинската си самоличност на всяка цена, но той изпитва силно желание да разкрие истинския си произход на германските емигранти, търсещи щастие в Америка. Въпреки музиката, талантливият музикант най-накрая успява да намери пътя към света около себе си и накрая да се освободи от проклятието от миналото.

Кийт Донохю (1960), родом от Питсбърг, САЩ, е вдъхновен от едноименната поема от ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс за написването на първия филм „Откраднатото дете“. Той отрича, че също е долуподписан, гордее се с ирландските си корени и признава липсата на музикален слух. Със сигурност обаче не му липсва дарбата на изкуството за разказване на истории - Откраднатото дете определено ще спечели читатели и те ще очакват с нетърпение следващата му книга „Ангелът на унищожението“, която трябва да види бял свят през март.