В оригиналната си теория д-р. Хей твърди, че законът за храносмилането е нарушен, ако въглехидратите и протеините се комбинират по време на хранене. Той оправдава това, защото храносмилането на протеините изисква много кисела среда, а храносмилането на въглехидратите - алкална среда. При едновременната консумация на въглехидрати и протеини стомахът е претоварен, което означава, че част от храната не се усвоява перфектно. Това има вредно въздействие върху организма. Той разглежда мазнините, които се усвояват само в горната част на тънките черва и следователно не нарушават храносмилателния процес. Тя се основава на мнението, че човешкото тяло се състои от 80% основни елементи и 20% киселинни елементи. Хранителните дажби трябва да се състоят от 20% храни, образуващи киселина и 80% храни, образуващи основи. Според тази теория причината за много заболявания е дългосрочната, хронична хиперацидност на организма. Храни, богати на протеини като месо, салам, риба, яйца, сирене, но също така и въглехидрати като захар, олющени зърна, бял ориз са генератори на киселина. Зеленчуците, салатите и плодовете са сред създателите на принципите.

разделена

Функцията на храносмилателната система, описана от поддръжниците на тази форма на алтернатива, е в противоречие с общоприетите медицински познания. Храносмилателните сокове в стомаха създават киселинна среда. Солната киселина има рН около 1,0, намалено до 1,8 до 4,0 от храната. Храносмилателният сок помага за разграждането на протеините, активира ензима пепсин, който помага за разграждането на протеините и унищожава бактериите, присъстващи в храната. Съдържанието на киселина в стомаха в тънките черва се неутрализира от панкреатичните ензими. Оптималното рН в тънките черва е 6,5 до 8,8. Колкото по-киселинно е съдържанието на стомаха, толкова повече храносмилателни сокове секретира панкреасът. Окончателното разграждане на протеини, въглехидрати и мазнини се случва в тънките черва (Fořt, 2007).

Храните, възприемани като протеини или въглехидрати (приложение А), всъщност съдържат и двете хранителни вещества, макар и в различни пропорции. Процесът на храносмилане протича едновременно. Тъй като човешкият организъм може сам да регулира киселинно-алкалния баланс, ефектът от киселинните и алкалообразуващите храни също е надценен. Следвайки препоръките, разделената диета е нискокалорична. Само разделянето на хранителните вещества няма вредно въздействие. Няма обаче научни доказателства за неговата ефективност (Béder, 2005). Дългосрочното спазване може да причини недостиг на хранителни вещества. Не може да се приеме като основно средство за лечение на сериозни заболявания (Béder, 2005).