използване

Как действат растителните адаптогени

Реакцията на стрес е универсален механизъм, който помага на тялото на животното да се предпази от неблагоприятните ефекти от различен произход. Според теорията за стреса и адаптацията (разработена от H. H. Selleye), при стрес кората на надбъбречната жлеза произвежда повишено количество хормони на стреса (глюкокортикоиди), способни да мобилизират вътрешните резерви на тялото, за да получат енергията, необходима за управление на стреса. Ролята на глюкокортикоидите е незаменима при стрес, но ако нивото им е изключително и особено дългосрочно повишено, те не помагат, но увреждат - катаболно влияят на мускулните протеини, отслабват организма, имунитета, намаляват работоспособността.

Забележка: Стресът за тялото е основно всеки стимул, който нарушава баланса в тялото - това може да бъде промяна на външната температура (студ, екстремни горещини), физическа активност (спортни тренировки, тежко физическо представяне), прекомерно психическо натоварване (преди важно упражнение, повишени изисквания в работата, загуба на близък, страх, депресия), патологична намеса в тялото (нараняване, нараняване, заболяване) и др. Стресът (особено при многократна експозиция) може да има много негативен ефект върху тялото, в резултат на което има нежелани промени в тялото - има бързо настъпване на умора, общо изтощение, бавна регенерация и често загуба на тегло, свързана със загуба на активна мускулна маса (напомнете, че глюкокортикоидите използват главно аминокиселини, получени чрез разграждане на мускулния протеин като източници на енергия, необходима за управление на стреса, т.е. те прилагат катаболен ефект).

При стимулите за стрес разграничаваме алармения етап, етапа на съпротива или адаптация, етапа на изчерпване и глюкокортикоидите на всеки етап играят ключова роля. В началото на стресовата реакция в организма се активират хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната система и адрено-глюкагоновият ефект - говорим за т.нар. в алармен етап, при който нивата на глюкокортикоиди и съответно захар се повишават значително над оптималното ниво. Интересен факт се наблюдава при проследяване на ефекта на стресовата реакция върху организма след прилагане на растителен адаптоген - в началото на алармения етап адаптогенът успява значително да ускори реакцията на тялото на стрес, но след достигане на определена оптимална нивото на глюкокортикоидите не се повишава допълнително. Аларменият етап тук беше значително по-кратък и общото количество зачервени глюкокортикоиди, регистрирани в други етапи на стрес (т.нар. Етап на резистентност - адаптация и изтощение), беше много по-ниско, отколкото в случай на стресова реакция без адаптоген.

Механизмът на действие на растителните адаптогени все още не е изяснен задоволително, но се предполага, че тези вещества ще позволят на организма да реагира на стрес в допълнение към намаляване на производството на хормон на стреса (който катаболно действа върху мускулните протеини) и подобряване на енергийния метаболизъм на стресираните тъкани чрез въздействие върху адаптивната реакция на стрес (в случай на спортисти това е тренировъчно натоварване), в резултат на което няма признаци на изтощение (това е свързано със съкращаването на времето, необходимо за регенерация след тренировъчното натоварване).

За ефектите на растителните адаптогени

Въпреки че досега съм се фокусирал върху способността на растителните адаптогени да повишават устойчивостта на организма, като се намесват в реакцията на стрес, изследванията показват, че някои растения могат да получат екстракти, които имат известни ефекти (често използвани от неспортни популации в традиционната народна медицина - напр. стимулация). имунитет, метаболизъм, подобряване на състоянието, забавяне на дегенеративните промени в тялото, стимулиране на сексуалната активност и др.) подчертава други забележителни ефекти - анаболни и антикатаболни, детоксикиращи, хепатопротективни ефекти, положителен ефект върху холестерола и глюкозата нива и др. И именно тези специфични ефекти се използват от спортистите за повишаване на ефективността в еднократно (т.нар. Стимулиращ ефект) и дългосрочно приложение (т.нар.

Подробният анализ на активните вещества, присъстващи в адаптогенните растения, показа, че те са специфични за всяко растение. Много от тях имат едни и същи ефекти на пръв поглед, но практиката показва, че понякога е изгодно да се използва комбинация от екстракти, получени от различни адаптогенни растения, за да се постигне засилване на желания специфичен ефект. Руски научни групи, работещи върху растителни адаптогени, са установили, че следните растения имат максимален ефект върху увеличаването на спортните постижения:

Rhapotnicum carthamoides - съдържа екдистероиди (екдистерон, инокостерон), флавоноиди, антоцианини, тритерпеноидни гликозиди и др.
Rhodiola rosea - съдържа прости фенолни съединения (напр. р-тирозол, родиолозид), флавоноиди (напр. родалин, родионин, родиолгин, родиозин), стерини (b-ситостерол, даукостерин), монотерпени (розиридол, росиридин) и др.
Schizandra chinensis - съдържа шизандрин, шизандрол, гомизин и др.
Aralia mandshurica - съдържа аралозиди, олеанозиди и др.
Eleuterococcus senticosus - съдържа елеутерозиди (елеутерозид A-M, сентикозиди), производни на бензоена киселина, полизахариди и др.

Забележка: Най-известните растения с адаптогенен ефект са от следните семейства:
ARALIACEAE - Eleutherococcus senticosus, Aralia mandshurica, Panax ginseng, Aralia cordata var. Sachalinensis, Oplopanax elatus
ASTEARACEAE - Rhaponticum carthamoides
ARASSULACEAE - Rhodiola rosea
GENTIANACEAE - Gentiana pedicellata
LAMIACEAE - Ocimum sanctum
SCHIZANDRACEAE - Schizandra chinensis
SOLANACEAE - Withania somnifera

Изследването се фокусира върху изследването само на някои съставки, които се срещат в растения с адаптогенен ефект, сред които са демонстрирани значителни разлики в съдържанието и биологичната активност. Индустриалната изолация на чисти активни вещества се използва много рядко, тъй като освен икономическите изисквания е доказано, че така получените вещества имат само някои от ефектите, характерни за екстрактите, приготвени от растителни адаптогени. Може би единственото изключение е групата на екдистероидите, които се използват на практика за тяхното значително анаболно (и антикатаболно) действие.