Това е крепко дърво, високо до 35 м, стволът е груб и разклонен в короната. Сивата кора е тъмнокафява. Пъпките са яйцевидни, тъпи.
6 ноември 2009 г. в 0:00 ч. Vlastimil Mikoláš
Листата са редуващи се, твърдо кожести, кратко черешови, продълговато ланцетни, рязко бодливи до заострени назъбени, чисти и голи. Имат дълги статисти. Мъжките жълто-зелени цветя са базирани на мъжки агнета, имат 6 венчелистчета, 10-20 тичинки и са подредени в изправени агнета. Женските цветя са по три във всяка
бодлива чаша, която при узряване се пука с 2-4 клапи. Кестените са кръгло-яйцевидни, чисти, с кожен кафяв перикарп.
Родом е от Средиземно море и отдавна се отглежда в по-топли райони, напр. в Йеленец близо до Нитра. Изисква варовита почва. С продължаващото и вече необратимо глобално изменение на климата, то се среща на места.
Кестенът е медоносно растение. Има много дебела, висококачествена дървесина, от нея се правят бъчви за вино. Ядливите печени кестени се смилали на брашно и от тях се приготвяли различни ястия, те и до днес са деликатес. Плодовете се използват като лечебно растение. Лекарството съдържа танини в кожата, семената освен вода съдържат протеини, захароза, декстрин и мастно масло. Листата също се събираха на места и от тях се приготвяше есенция. Листът е богат на танини от елажен тип, галова киселина, съдържа още гликозиди, минерали - желязо, магнезий и фосфор, пектини, захари, инозитол и смола. Кашата и течният екстракт имат отхрачващо действие и се използват като бронхоседатив, напр. за коклюш се използва и студен мацерат. Лекарството често се комбинира с листа на скороцел, евкалипт, с корен от женско биле и аромат на росичка. От това се приготвя отвара. Кората служи срещу диария, освен танини съдържа фитостерин, смола, мастни киселини, флобафени и инвертна захар.