радостното

Описанието на посещението подчертава радостния характер на цялата история. За това свидетелства и фактът, че това библейско събитие е част от радостните тайни на молитвата на Светата Розария. Този празник е популярен сред вярващите.

Мария - Диктор

Цялата история е ограничена от глаголите на движение, които се отнасят до Мери. Въведението към Лука 1:39 казва: „В онези дни Мария тръгна. „И накрая в Лука 1:56„ Мария остана с нея около три месеца и след това се върна у дома “. Мери влезе в къщата, поздрави Елизабет, детето й трепереше, Светият Дух изпълни Елизабет и извика със силен глас.

Мария, която първо прие сама Божието послание, сега става негов носител, защото призванието е напълно реализирано в мисията. Тя идва при роднина, за да й съобщи добрата новина за изпълнението на Божиите обещания. Мария е носителка на Христос като майка, но и като негов вестител.

По време на прокламацията в Назарет ангелът поздрави Мария. От гръцки произход това беше поздрав „радвайте се“. Евангелистът Лука заявява, че първото нещо за срещата на двете жени е поздравът на Мария: „Тя влезе и поздрави Елизабет“ (Лука 1:40). Мария, пълна със Светия Дух, поздравява роднина. Тя е предвестник на Божията радост. То не носи себе си, а носи присъствието на самия Бог.

Литургичен речник

Елизабет отговаря на Мери, че това не е било просто движение на детето й, а движение „с радост“. В гръцкия текст на Евангелието на Лука е написано „en agallíasei“ - „в танц, шега“. Глаголът „agallíaomai“ се използва в литургичната среда. Той изразява славното прославяне на Бога за неговото величие и доказана помощ. В Апокалипсис на Йоан 19: 7, могъща тълпа светци на небето в небесната литургия прославя Бога: „Да се ​​радваме и да се радваме (agallíomen), отдайте му слава, защото бракът на Агнето е дошъл и булката се е подготвила за то. "вътрешна радост, но външно видимо тържество на Бог. В този дух ние разбираме и марийския литургичен празник, в който прославяме Бог за великите му дела, които той извърши в Мария от Назарет.

Реклама

Словашкият превод в Лк 1:42 гласи за съпругата на Захария, че тя извика с голям глас. Глаголът „anafonéo“ - да се нарича в целия Нов Завет се използва само веднъж в този стих. Намираме го обаче пет пъти в гръцкия текст на Стария завет в Първа и Втора хроника (1 Крн 15, 28; 16, 4. 5. 42; 2 Крн 5, 13), винаги в богослужебна обстановка във връзка с пеене и музикални инструменти. В глави 15 и 16 от Първа книга на летописите глаголът се използва по отношение на ковчега на завета, който цар Давид е пренесъл в Йерусалим: и цитри. “(1 Крн 15, 28) Някои библеи виждат това като представяне на Мария като новия ковчег на завета. Знаем, че ковчегът на завета изпълни светата скиния в храма в Йерусалим. Той имаше формата на блок и в него бяха поставени скрижалите от Десетте заповеди, жезълът на Аарон и съд с манна. Това беше знак за Божието присъствие и само първосвещеник можеше да влиза в околността му веднъж годишно в Деня на изкуплението. В детето на Мария Бог присъства по истински, осезаем начин, когато е взел човешката природа от Мария.

Идването на Господния ковчег

Нека разгледаме по-отблизо думите на Елизабет, т.нар еология, т.е. благословии, респ. благословии. Първият човек, над когото Елизабет произнася думите на благословение, е Мария, но тази похвала за нея не е самоцел. Мери се увеличава именно по отношение на детето, което носи под сърцето си. Естествено, всяка жена, която очаква дете, заслужава специално уважение и благодарност за нов живот. В нашия случай обаче освен този естествен ред на преден план излиза и свръхестествена причина, която евангелистът посочва още в самото начало, когато говори за присъствието и действието на Светия Дух. Плодът от живота на Мария, по думите на Елизабет, не е обикновено дете, това е обещаният Месия, Божият Син, Господ, както се подчертава от важното обръщение „майка на моя Господ“ (Лука 1:43) .

Въпросът на Елизабет: „Какво съм спечелил, за да дойде при мен майката на моя Господ?“ Прилича много на въпроса за старозаветния цар Давид: „Сякаш Господният ковчег може да дойде при мен!“ (2 Царе 6: 9) Това е реакцията на Давид, който от страх и страх се чувства недостоен, за да може Господният ковчег на завета да бъде поставен в дома му. Подобно смирение и недостойност изпитваме в думите на съпругата на Захария. По този начин описанието на евангелиста Лука е намек за образа на Мария като новозаветния ковчег на завета. Идването на Господния ковчег предизвиква огромна радост и яснота.

Нека отделим време днес, за да се помолим поне дузина тайни на радостната броеница: „която Девата носеше в живота си, когато посети Елизабет.“ По примера на тези две свети жени, нека бъдем радостни и достойни вестители и носители на Христос.