Представлява система, която по отношение на количеството и качеството на хранителните вещества, приготвянето на храната, начина и ритъма на ежедневно хранене отговаря на препоръките според най-новите научни познания. Той е биологично ценен и съдържа правилното съотношение на основните компоненти на храната: протеини, мазнини, захари, витамини и минерали. Храненето засяга здравето от 40 до 80%. Оптималният вид храна предлага т.нар Средиземноморски тип диета, където източник на въглехидрати и фибри са пълнозърнестите храни (пълнозърнести хлябове, тестени изделия, ориз) с много зеленчуци и плодове. Предпочитани източници на протеини са рибите, морските животни, птиците и като източник на мазнини растителни масла, особено суров зехтин, ядки.

хранене

Те имат предимно строителна функция. Те ни трябват за растежа и обновяването на всички клетки и тъкани в тялото, за мускулната дейност, за производството на хормони, ензими, антитела и други биологично важни вещества. Според произхода ние разделяме протеините в диетата на животински и растителни, които се различават в дела на отделните аминокиселини. Животинските протеини имат по-подходящ състав за използване от човешкото тяло. Те се съдържат в белтъците, млякото, млечните продукти, месото и рибата. От растителни източници той има относително висококачествен соев протеин. В зърнените храни, ядките, зеленчуците и плодовете протеините се намират в малки количества и съставът им не е оптимален за организма. Следователно можем да използваме подходяща комбинация от храни, напр. бобови и зърнени култури, стойността на растителния протеин се увеличава.

Въглехидратите са бърз източник на енергия за тялото, но той се изчерпва относително бързо. Въглехидратите, съставени от няколко единици, са важни за здравето - олигозахариди и полизахариди, които предпочитаме в диетата си. Олигозахариди се срещат главно в бобовите растения, полизахариди (скорбяла) може да се намери в зърнени култури, бобови растения, ориз, картофи и др. Въглехидратите включват и по-голямата част от фибрите, които са от съществено значение за правилното функциониране на храносмилането, предпазват от запек, помагат при лечението на наднормено тегло, затлъстяване и диабет, предпазват от развитието на някои видове рак и сърдечни и съдови заболявания. Той се съдържа главно в пълнозърнести продукти, бобови растения, плодове и зеленчуци. Въглехидратите трябва да съставляват около 55-60% от общия енергиен прием, повечето трябва да бъдат под формата на полизахариди. Делът на обикновените захари не трябва да надвишава 10% от общия енергиен прием. Прекомерният прием на въглехидрати увеличава риска от затлъстяване и, следователно, заболявания, свързани с него.

Необходимо е да осъзнаем, че можем да ги приемаме във форма, която е не само най-здравословната за тялото, но и по начин, който е от полза за нашето тяло. Мазнините са съществен компонент на клетъчната структура, формират най-важното енергийно снабдяване на тялото, предпазват тялото от загуба на топлина и вътрешните органи от механични повреди, а също така произвеждат определени хормони (като пол), жлъчни киселини и други важни вещества. Мазнините позволяват усвояването на мастноразтворимите витамини (витамини А, D, Е и К). В тялото на човек има около 10 кг (понякога значително повече) мазнини.

МИНЕРАЛИ И СЛЕДНИ ЕЛЕМЕНТИ

Днес почти всеки знае важната роля, която витамините играят в храненето на човека. Но много по-малко хора знаят, че без минерали ефектът на витамините изобщо не може да се упражни. Ако няма минерали, витамините не са в състояние да функционират, тялото не може да ги използва. Значението на минералите се посочва и от факта, че докато тялото е в състояние да произвежда някои витамини, то не може да синтезира минерали - те трябва да се доставят в тялото от външната диета. Когато обаче по някаква причина в менюто ни липсват минерали, могат да възникнат сериозни нарушения в организма. В такъв случай респ. при постоянно и повишено физическо напрежение е необходимо да ги допълвате със специални хранителни добавки.
Някои минерали са необходими на организма в по-големи количества. Това са: калций, магнезий, фосфор, калий и хлориди. От останалите материални вещества тялото ни използва само няколко хилядни или дори само милионни дози от грам на ден, но тези така наречени микроелементи са не по-малко важни по отношение на поддържането на здравето.

За да изпълни своята функция, рационалното хранене трябва да отговаря на основните критерии, които са преди всичко безопасността и свежестта на храната, тази храна трябва да отговаря на нуждите на човешкото тяло и също така да бъде епидемиологично безопасна.

Основните принципи на рационалното хранене включват:

  • редовна храна, поне 5 пъти на ден (закуска, десета, обяд, оловрант, вечеря)
  • умереност в храненето, по-малки порции храна
  • разнообразие от храни, което осигурява редовен прием на всички съставки
  • енергийният прием трябва да съответства на разходите
  • дневна консумация на плодове и зеленчуци (5 порции)
  • енергийната стойност на храненето трябва да бъде най-голяма сутрин и сутрин
  • следобед и вечер енергийната стойност на храната намалява
  • намаляване на приема на сол до 5 g на ден, напротив увеличаване на приема на фибри, пълнозърнест хляб, тестени изделия и пълнозърнести зърнени храни
  • приема на вода и течности са важни за подпомагане на процеса на храносмилане, отделяне и целия метаболитен цикъл
  • Оптималната култура на хранене е важна, за да предизвика положителни емоции при хранене и смилане на храната
  • ограничаване на консумацията на храни и напитки с добавена захар

Рационалното хранене създава предпоставки за подобряване на няколко пациенти не само метаболитно, но също така и опорно-двигателната или отделителната система, както и създава благоприятни предпоставки за здравословен начин на живот през живота.