Гората е пълна с гъби след дъждовете. Както казват у нас „миколози - експерти“: „Самдже се чуди“. Пикантен ориз доминира сред тях. Твърди се, че е годен за консумация, но аз познавам само един човек, който ги събира - моят приятел с име на гъби: Иван Котрч. Затова ги наричам по-често репей. Когато видя пикантния ридикик, просто си спомням Иван или една хубава рима, на която научихме децата си.
Недалеч от Ризик
срещна бръмбара охлюв.
Нямам вкус към ориз.
Харесвам други неща.
Чао, приятел.
(Ян Андел, Череши, илюстрирана от Мария Желевска)
Това не само е приятна забавна рима, на която можете да научите децата си в предучилищна възраст, но и изразява точно отношението ми към всички глупости, въпреки факта, че сред тях има отлични вкусни гъби. Развих запазени отношения с тях като дете, когато майка ми не ги сложи в оцет много успешно. Резултатът беше: хлябове в тиня.
Напротив, имам явно положително отношение към Иван. Срещаме се от много години в ъндърграунда на словашкия карст. Типичен дебел, чешки, бирария и разказвач на кръчми. Поне така изглеждаше той, когато се срещнахме за първи път. Как мога, тънък, пълен въздържател, да се сприятеля с толкова различен човек. Иван е приятен, забавен човек и историите му в кръчмата определено биха били хит в този блог.
За съжаление не се срещам често с Иван. Малко е далеч от чешкия карст до Словакия. Винаги обаче е приятна, незабравима среща. Преди няколко години една напълно заменена личност се завърна година по-късно. Измененият образ за миг ме запозна с него. Той загуби около половината от първоначалното си тегло и поведе куче на водород - Брут. Кученцето на този пораснал боксьор нямаше дълг към това кратко, характеризиращо меню. Именно това направи срещата ни специална.
Атавизмите на този месояден звяр все още не са нарушени от обездка. Всички подходящи хищници поради липса на фибри и витамини се интересуват главно от стомашното съдържание на жертвите си. Ето защо Брут се интересуваше точно от това. Той обаче не можеше да хване нищо без скобата, така че беше зависим от това, което излезе от червата на тревопасните животни някак спонтанно в светлината на Бог. Той просто се натъкна на всеки прясен каубой, на когото попадна. Иван се опита да го отучи от този навик. Използвайки каишка, Брут спря близо до краварника и го убеди да седне тук и доброволно да се откаже от естествената си перверзия. Те обаче трябваше да извървят дълъг път.
Никакви крави никога не са пасли по склона на равнината Плешивец в близост до бездната на Шинглиар, така че "кученцето" тичаше наоколо свободно около нас. Ситуацията се влоши драстично, когато се качихме в равнината. Омагьосан от великолепието на любимата си равнина Плешивец, Иван забравих за момент за Брут. Коварният Брут се възползва предателски. Видях го. "! И двамата тръгнаха към парещия краварник. Силите бяха балансирани. Иван все още имаше шанс да успее и да хване Брут навреме. Втората възможност беше той да не успее и Брут да стреля в краварника с пълна скорост. Иван кашля за своето превъзпитание известно време и след това някъде в потока под равнината той го къпе перфектно. Нищо от това обаче не трябваше да се случи. Всичко беше решено от милисекунди. Ето защо се случи така, че Иван хвана Брут точно когато пъхна целия си сандък в краварника. Той го вдигна рязко от земята и хвърлящото се кученце разтри папагала право в лицето на Иван. Хубавото кученце сподели с него рядък концентрат от фибри. Иван беше виновен. Не трябваше да му дава това име. За щастие имахме запас от питейна вода.
Последният път, когато писах за гъби, предложих на публиката две страхотни оригинални рецепти. Не събирам пикантен ориз, така че не мога да усвоя нито една от оригиналните рецепти. Вероятно никой не се интересува от рецептата за филийка. Във въздуха обаче не виси угризение на съвестта: „Как мъжът успя да отслабне за една година, а ние все още наддаваме?“ Иван има малко универсална, но все пак оригиналната рецепта: Той се ожени добре.