RMACS VSZKY P F T E N A K A M N N O O N N A От прозореца над улицата до комина. Мога да стигна до комина, струва ми се. Над, над улицата. Над какво? Над този, над този, след който. От прозореца над улицата. Това е комин, все още продължава, просто не знам дали. Задържах ли очите си присвити. Но добре, дори и така. Дори по този начин иззад тъмнината нещо. И не просто нещо, а много. Доста широк поглед. От прозореца над, над улицата. Повече от този на кой трамвай? Разбира се, трамваи и в двете посоки. Както героите, така и двамата. Но по-скоро стеснен, по-скоро. От прозореца, от тук, до комина там. Не трябва да ги отварям, за да го видя. Но го виждам с нещо, което виждам. Когато един ден, когато го съборят. Тогава ще разбера, че не знаехме какво. Какво трябваше да има предвид и какво щеше да трябва. През прозореца, но това не е само едно от тях. Този е висок, толкова сам, толкова принадлежи. 3

безплатно

За тази зала това не е коминът на къщата. Зала, но зала на какво? Фабрики, топлоцентрали, електроцентрали? Какво имаше, какво имаше комина. Един ден ще го съборят. Все по-малко са, в цялата страна. Те го събарят и ще разберем какво е имал предвид. И какво друго ще му се наложи. Защото дори онова свободно място след него. Ще трябва да направи нещо. От прозореца над уличния комин. Колко изгледи всяка сутрин? Лежа тук, легна сега. Защото тук под прозореца, точно до радиатора. Улицата е издълбана от другата страна на прозореца. До нещо, дълбочина от два етажа. От другата страна на прозореца, два етажа по-ниско, трамваи в някои посоки. И срещу комина. И колко гледки към него и за колко време? Колко пъти да ставам и да го разглеждам? Когато легна, ще ги върна отново. Ще се опитам да остана по начина, по който станах. Просто посягам, но не към комина. Изваждам го и затварям щората. Няма да го изтегля, ще го изтегля. Оттеглям се и той изчезва, разбира се. Не лежах и въпреки това вече не го виждам. 4 M a c s o v s z k y

Когато използвам тези думи: Трамвай, комин, телефон, хладилник. Защо да ги използвам, когато не знам дали някой. Или някой, но не понякога. Всъщност не понякога, но в продължение на десетилетие. Поща, вестник, клавиатура, билет, прибори за хранене. Да, за десетилетие. Дали някой ще ги разбере след десетилетие. Но съвсем нарочно. Какви думи трябва да използвам, за да направя нещо. Не изявление, а нещо. По-добре нещо, отколкото изявление. Книга, чаши, чиния, паркет, дискета. Накратко, да направим малко от това. Оставаше разбираемо в продължение на десетилетия. Може би стихът остана разбираем в продължение на десетилетие. Това ще бъде това, което остава поне частично разбираемо. Но все пак. Към какви думи трябва да прибягна? След като ги използвам. Използвам го, но не знам дали тези или напълно. Използвам ги, за да ги гледам как кашлят. Стоят, непохватни, дрънкащи, сиви и бледи. Защо газя в употреба, защо мисля. Защо друг, защо вярвам, че ще се разбере отново. И че по-късно ще разбере нещо, което в момента не му е много добре. Това не е деветнадесети век. Актьор, редактор, поръчка за пътуване, изрезка, мастило. M a c s o v s z k y 5

t m a v a k o m o r a Литературен критик, есеист и преводач JOZEF BžOCH вече три месеца се радва на радостта от 80-те. Както пише за него авторът на речника (Речник на словашките писатели), нетактически критик, който уверено се движи в областта на словашката литература на 20 век. И трябва да се добави, че Йозеф Бжох е също толкова критично уверен в лабиринтите на все по-объркващото настояще на този двадесет и първи. Учи словашки и френски, редактира в Práce, Kultúrný život и Slovenské pohledy, а през втората половина на 60-те години работи в Института по словашка литература на Словашката академия на науките. След 1968 г. е затворен по политически причини, последвано от освобождаването му от Института и забрана за публикуване. Той се връща към нормалния литературен живот едва след 1989 г. От библиографията: Форми на словашката поезия (1961), Поетичното творчество на Павел Хоров (1964), Контакти (1970, книгата е бракувана), Литературни съботи (1990), От Бележник на критиците (2001). Редовните му литературни четвъртъци в ежедневника за МСП превърнаха тази седмична сряда в празничен ден, поне за любителите на литературата. 11.

NS O L O T R U K M A R T I P l a n k t ó n g r a v i t a c i e (f r a g m e n t) Планктонът на гравитацията е чисто безличен, лигамент от ястия, който ни дава да живеем от любов. Абстрактен, почти неуловим набор от подмножества от системи с обикновени средства, които не искат да се откажат от първоначалната си сила, т.е. главно хляб и игрите на дупки. Чисто абстрактната идея на конкретен извършител, който, освобождавайки планктон, доста материалистично манозира своята реална процедура и интерес, но в същото време ни казва как да го направим. между нас. как да го направя по този начин. само за да може да се случи? когато една инерционна система от ябълка и един Нютон са достатъчни, за да навлезем във Вселената с убедителността на прости звезди около главата и постоянно ни учи да спорим сферично, за да ускори разделянето на възприетото ядро ​​на идеята за еврика в релативистки експеримент Кой се смее последен на кой край на думата? 35

По този начин, дори в най-лошия случай, има поне малка утеха: целият спектър на зрял плод, зряло доказателство за непроизволността на потупването по главата, в съзнание, хвърлен плацентоид, който е разпръснат в разпръснато движение с всезнаещи писъци. и точно преди да се охлади до крепостта, той изведнъж ексцентрично се затваря в церебралната неопределена, но все пак обичам да улавям поне част от този неповторим писък от космоса в гъвкавия код на неговата система, той лети към себе си, зарежда се чрез комбинаториката на кислорода, навигира в аеродинамичното самосъздаване и с радост продължава да прави старите резитби жива екскреция, модул от флуидна архитектура, който с обширна намеса ще създаде предпоставка за нови форми на движение. Амин, амин, казвам ви, планктонът на гравитацията мълчи, но още по-масивна демонстрация на сила. Той се координира само от фракталните функции на ронливите крехки граници на оригиналност. Нека се погледнем, да създадем коридор: идва силното сияние на микросвета и той отваря дори и най-затворените скали. Достатъчно е да овладеем нещо като цветен прашец само малко и кърлежът се връща към нас, усещането за изтръпване в пръстите ни, оставяне да се облягаме на въздуха и повдигане, 36 S o l o t r u k

това, което търси следи от прото-материя, когато полудява, свръхчувствителен, той не знае къде има собствено тяло и къде чувства само нещо. Нещо, което смърди на гниене, различно от живите му вътрешности, които все още има навсякъде, като универсалния прашец на спектрална пеперуда в дервишки танц, потопен в сладостта на естествения нютонов прашец, който бръмчи във въздушния поликет между всички и всеки без да губите време. Безкрайно криволичещи вариации на реципрочност се разпространяват през значенията около арките. Струнопсик радостно изпраща ритми, пожертван на обонянието си, той наистина не знае какво друго да прави, буквално раздалечен, в транс от еврика на анизъм, създание на миризма (нещо от нищо), плътно до насищане, не може да достигне, докато ушите му не скочат като джаз формация, разположена на скок, разпръсната в земята според различни височини. 40 S o l o t r u k

54 g a l é r i a r o m b o i d u 2 0 0 7 l P a v o l M a c h o

g a l é r i a r o m b o i d u 2 0 0 7 l P a v o l M a c h o 55

56 g a l é r i a r o m b o i d u 2 0 0 7 l P a v o l M a c h o

g a l é r i a r o m b o i d u 2 0 0 7 l P a v o l M a c h o 57

58 g a l é r i a r o m b o i d u 2 0 0 7 l P a v o l M a c h o

M U SÍ M E B Y Ť P M M L L L За теб и аз сме окъпани в мълчание: Тук, където пейзажът е потопен в тишина и спи в мекотата на Вечерното блестящо На китката на нощта. Светлите села, като древните бардове в молитва, идват при нас мълчаливо през царевичните полета, сред кротките овце. Бихме искали да принадлежим тук, сънят няма градско лице, Дълбок, лек и непокрит Като очертанията на листа в чаша чай; само знанието в сърцата ни покри очите ни с плесен: Нямаме избор: виждаме всичко, което плаче, нещастни дни В тази унизена държава, където тръбите на такситата се смесват и огромна безнадеждност С всяко парче земя, тук или някъде другаде. 2 3. U L I C A S A K A N O V I N N B I Стоите до прозореца и светлините мигат по улицата. Тролейбус гърми, който рано вечерта събота ще счита за дом на продавачка и служители. Бездомна котка изви над затворено кошче за боклук. Камелотите излизат и обменят новини за убийства за няколко стотинки. И ние отдолу, заключени, безопасни за известно време, до утре. Изхлузвате се от дрехите си, навивате чорапите внимателно срещу свободното си око. Такъв Гол, с мека светлина върху меката кожа, вие се двоумите за момент. Тогава се обръщаш към мен и се усмихваш, както само жените знаят, който след дълга лъжа с любовника си придобива девственост. Вечерята ни е проста, но сме невероятни. 62 П а т ч е н

M I L U J M A T A K Обичайте ме като дърво, дърво, на което пеят птици и вятър, въпреки че знаят колко истинска е нощта и никой не може да продължи дълго, без никаква цена. Обичай ме така. Обичай ме така като дъжд, дъжд, който крие гласовете на избраните и глупаците, бедни мъртви от стари времена - животи, считани и отхвърлени, които очакват нашите. Вали дъжд и цветя растат по гробовете на Нашите врагове. Обичай ме така. ЛИСИЦА, защото снегът е дълбок и без петно, докато бялото пада през белия въздух, защото малко кърви кърви от мястото, където са го застреляли, защото ловците имат пушки и кучета краката на палачите, защото бих искал да я взема на ръце и лекувайте раната й P atchen 63

Защото той не може да се откаже от смъртта За да не убие младите в себе си, не знам какво да кажа за смъртта на войник Защото смъртта е това, което не може да се сравни V A R I V I E H A R M O N I K A S V O J I M I T R Y S K A M I ​​S T R I E Ľ AŤ? Вече написах това със сигурност. Това е тайната на вашата страна: единственото по-зелено дърво; единственото й дълбоко небе, добре подредено и задържано, както ни е скъпо; упорито от липса на срам, но слепият, който се наведе много, удари по рамото ми и премести думите ми към прашния вятър. И сега стоя тук безмълвно, докато проклетите зверове душат празните ми ръце с целия ми дъх, знаейки, че начинът, по който създавам, не е подходящ по предложение на подводница или градски атентат. L E V Y O H Ň A B U D Ú Ď A L E J L O V I Ť Огнени лъвове Те ще продължат да ловуват в тази черна страна. Зъбите им ще хапят меките ти гърла. Ноктите им ще убият. О, лъвовете на огъня ще бъдат нащрек и те ще изпълнят долините с яростта си. Защото сте болни от мръсотията на парите си, защото сте погълнати в разгара на войната си, защото сте нечестиви и доблестни и пълни с гной от убийствата на фарисеите; защото сте отвърнали лицата си от Бога; 64 P a t c h e n

О, огнените лъвове чакат в пълзящите сенки на твоя свят И техните ужасяващи очи те наблюдават. П А С Т О Р А Л Гълъб ходи с лепкави крака По зелените корони на бадемови дървета. Перата й опустошена от жегата, Като мед, който мързеливо капе в сенките. Който би застанал в онази овощна градина, Изпълнен с тишина и спокойствие, едва ли щеше да забележи хълм наблизо С три странни дървени ръце, издигнати над тълпата от неподвижни хора, Над шлемовете на войниците на Пилат, блестящи като сребърни зъби на слънцето. КРАСИВА ВЕЧЕР Вечер в катедралата, трополене на свещи За замръзналия въздух Ти си красива Твоите красиви очи, устни, коса БОЛЯ, БЕЗ ДОПУСКА Ú Вечери като чаши, от които пият мънички покриви и дървета, докато грубата им ръка Разбие един след друг О, красива ти P atchen 65

Моята собствена Страна на Светостта, Непорочна благодат Моята пролет Тук, където зимата царува О, там в блясъка на свещите По-красива, отколкото на което и да е лице на легендите Има очи, косата ти и наклонът беше толкова коварен и несигурен, че хората на закона и селяните минаха през обширните полета над главата му, осигурявайки му сигурността, на която се отдаде. Легнахме в леглото и когато свърши, лежим заедно в тъмното. Топлите къщи стоят в нас. врата Малки богато украсени коне тичат галопи наоколо Всички са богати, но никой няма пари Мога да те обичам Слава Богу, мога да те обичам Всичко, което ни се случи, не може да има пушки или подозрения Не спиш ли хубаво? Не заспивайте сега, сънят може да изглежда като ръководство за лесна смърт, а смъртта е нещо, което трябва да се появи в стихотворение, различно от това как телата ни са се превърнали в крила и са летели и летели един в друг. 66 P a t c h e n

КОГАТО МЕЧТАЛИ СМЕСЕНИЯТ ЮДУРОБИЛ Когато се направихме толкова красиви Можем да плаваме в отделните си мечти На пода на музиката, върху който лежи бялото наметало от детството О, любов моя, златният славей, моята мека дълга кукла Снимки на цветя украсих устните си мрачна къща Имам свити ръце там, където се плъзнаха по дразнещите ви бедра. Добре е да се уморите от такава велика работа. Аз съм като Бог, когато усещам, че дишате под мен. Не позволявайте на никой да влезе и да ни събуди. P R I E Z R A C N A N S T I C H A В прозрачността на мълчанието Пренася това, което няма отговор, и дава отговор. В прозрачността на тишината лавровите глави се отклоняват от смъртта от живота и всеки друг общ малък гниене. В прозрачността на тишината, лавровоглавите глави на Спия. Тишината около нас все още говори; но никой не знае какво е казал. В прозрачността на мълчанието Реалността говори. Може би от наметало, покрито с лаврова глава. П а т ч е н 67

НИКОГА няма повече място за живот. Би било по-добре да продължим. Светлината вече не се появява. Този свят е отрязан, направен. Нека тъмното влезе. Нека нощта удари. Нека камъкът остане върху камъка. повече от често самата истина е наранена Нека бъде Той капе и дава мир Завинаги къщи за страшни блудници Погребални шествия от светлина към светлина Нека най-накрая да приключи и да напише на всяка негова голяма вина Преведена и написана встъпителна бележка за автора от PETER MILČÁK. 68 P a t c h e n