Периодът между 12/13-та и 15/16-та година се нарича още период на пубертета, който започва с проява на полова зрялост и завършва с физическо съзряване (особено полова зрялост). Средното време на настъпване на пубертета при нашите деца е 11 до 13 години, при момчетата 1-2 години по-късно. Определяйки този период, ние разчитаме предимно на физиологичните етапи. От психологическа гледна точка е трудно да се определи „психически пубертет“ от едно или повече събития. Факт е, че в допълнение към промените във физическото развитие, има и много промени в умственото развитие.
Пубертетът се характеризира с бърз растеж, развитие на вторични полови белези, пропорционално неравенство, дисхармония при движение, намалена физическа работоспособност, с признаци на постепенно адаптиране в края на периода. Психичното развитие се характеризира с емоционална лабилност и раздразнителност.
Развитието на абстрактното мислене и логическата памет е забележително. Акцентира се върху стремежа към независимост, заемане на критична позиция и постепенно отделяне на децата от тесен семеен кръг. Отношенията между момчетата и момичетата придобиват еротичен характер. Въпреки че пубертетът не означава непременно период на криза, той все още е период на сериозни промени в тялото и психиката на млад човек.
Начало на пубертета
Периодът на настъпване, както и хода и края на пубертета могат да варират в зависимост от пола, климата, наследствените нагласи, начина на възпитание, храненето и общите здравословни условия. Следователно дори по-точното определение на пубертета е трудно. При момичетата половото съзряване започва 1-2 години по-рано, отколкото при момчетата. В топлите страни пубертетът настъпва по-рано, отколкото в по-студените страни. След това има влиянието на расата, наследството на предците. Напр. когато пубертетът е настъпил по-рано (или по-късно), децата са по-склонни да го направят.
Неправилното хранене, неблагоприятните здравословни условия забавят пубертета. Ускорението на растежа с течение на времето е най-силно изразено в изместването на средното начало на менархе (първа менструация), но също така и при по-голямо нарастване на теглото и височината през последните два века. Тази промяна е забележима в няколко страни и дори някои я смятат за глобален феномен.
Ефектът от новите условия на живот трябва да се търси и в умственото развитие. Влиянието на съвременната наука и технологии (чрез училищно обучение, филми, телевизия и др.) Вероятно ще се отрази в развитието на личността на днешната младеж. Експертите у нас обаче трябва да обърнат повече внимание на тези въпроси.
Физическо развитие
Пубертетът е период на ускорен, но неравномерен растеж на всички органи и тъкани. Някои части на тялото растат по-бързо, други по-бавно. Става дума главно за ускоряване на растежа на костната и мускулната система. Децата ще растат до 8-12 см за една година. След това темпът на растеж се забавя, през 16-18 година растежът се стабилизира. Спадът във физическата работоспособност е характерен, особено през първите години на пубертета. Първата менструация при момичетата е проява на полова зрялост
Под въздействието на хормоналната активност се развиват по-специално вторичните полови характеристики. Резултатът от тези промени е различна структура на мъжкия и женския скелет, различно тегло, различна форма на мъжко - женския таз, площ на женското тяло. Косата се появява под мишниците и около гениталиите. При мъжете други части на тялото стават космати - корем, гърди, бедра, гръб. При момчетата типичните части на лицето прерастват. Характерна проява, особено при момчетата, е мутация, т.е. j. постепенна промяна на високия глас на детето към по-дълбок глас на възрастен мъж.
Развитие на двигателните умения
Споменатата дисхармония на двигателното поведение има основно две причини. Това е проява на неравномерно развитие на различни части на организма. Развитието на регулаторната функция на централната нервна система изостава от бързия растеж на костната и мускулната система. Временно се нарушава координацията на движението. Втората причина е по-скоро психологическа. Юношите обръщат повишено внимание на външния си вид и външното си поведение. Следователно, автоматиката на движение, установена вече в предходния период, може да бъде нарушена, възниква чувство на несигурност, което се проявява в типичната двигателна несръчност и непохватност на пубертетите. В края на периода, но особено в юношеството, това явление изчезва. 2
Интелектуално развитие
Между 11-15. година на интелектуално развитие отчита интензивно развитие на абстракция и обобщение, което се отразява в прекратяването на зачеващата дейност около 14-15 година. Той класифицира знанията в логическа система от взаимоотношения, понятия, общи принципи, систематизира ги. Съдебно мислене между 13.-14. се развива много от една година. От 14-годишна възраст способността за формиране на хипотези нараства. Способността за бързо решаване на нови проблеми се развива. Пубесцентът не само признава, но и оценява, влияе върху наказанието - неточност, легитимност - недопустимост. Мненията му за оценка поради липса на опит обаче не винаги са обективни. Характерно за мисленето, както и за действие в пубертета е усилието да се решават проблемите независимо, известен радикализъм в кадрите, не се задоволява с компромис.
Усъвършенстват се изразителните умения в разговорната реч. Речникът на пубертетите нараства главно под влиянието на интензивното четене, изреченията са граматически и стилистично правилни. Освен това са по-сръчни в писането. В отделни случаи срещаме опити за художествено писмено изразяване. Високо ниво на мислене, постоянното влияние на училищното обучение позволява на децата да разчитат на ученето предимно на логическата памет. Той помни и възпроизвежда въз основа на разбиране на значението на предмета.
Образите на пубертета отново са по-изразени, отколкото в предишния, предимно реалистичен период. Проявява се в т.нар ежедневно сънуване, което е насочено към изпълнение на различни желания, често с еротично и особено приключенско съдържание. Въображението се проявява в т.нар изобретателност, която се проявява и се прилага напр. в конструктивни игри, занаяти и др.
Нужди, интереси, воля
Бързият растеж причинява намаляване на телесната енергия, която варира, докато се стабилизира към края на периода. Половият инстинкт се проявява в началото нередовно, но по-късно с редовно нарастваща сила. При момчетата сексуалната възбуда е по-силна, отколкото при момичетата. Следователно напр. Проявите на мастурбация също са по-чести при момчетата. Пубесцентът наблюдава промените, които се случват в него. Съвсем подходящо юношите се интересуват от сексуални проблеми, т.нар сексуално любопитство. Те искат да получат по-подробна информация за сексуалния живот, половите органи и т.н.
Развитие на интереси
Игрите за движение постепенно ще бъдат заменени от интерес към отборните спортове (футбол, хокей и др.). Младите хора култивират различни спортове, спортните състезания са чести. Спортните дейности обаче трябва да бъдат контролирани и насочвани, тъй като пубертетите са склонни да надценяват силите си, те не винаги искат да спазват границите на своите спортни постижения. Отборните игри често са приключенски при момчетата (особено в ранните години на пубертета). Пубестите също обичат тихите, т.нар настолни игри (пулове, шах и др.). Техническите интереси се използват в конструктивните игри, които са по-чести при момчетата. При момичетата интересът към създаването на нещо се проявява повече в различни видове занаяти.
От културните интереси, дори според проучване, проведено от Курията, най-силен е интересът към четенето.6 Пубесцентите обичат да четат много. Четенето вече е избирателно и показва големи индивидуални особености. Те четат исторически романи, биографии, научно-популярна литература от технически и научен характер, както и детективски истории и приключенски романи. Познавателните и „изследователски“ интереси на подрастващите се отразяват и в така наречените колекционерски интереси. Те събират печати, стикери от кибритени кутии, значки, снимки на актьори и др. Много атрактивни са филмите, телевизионните програми, театралните представления. Има и интерес в музиката и според Находки сред младите хора са най-популярната танцова и джаз музика.
Развитие на волята
Също така наблюдаваме временни промени в областта на арбитража. Процесът на вземане на решения в пубертета се нарушава до известна степен (често не е възможно да се реши какво би искал). Млад човек често не е в състояние да се контролира, раздразнен е, действа импулсивно, необмислено. Борбата на мотивите се преживява много интензивно, понякога с преобладаващо чувство на безпомощност. Способността за концентрация също е нарушена. Това е особено очевидно при фокусирано учене и редуване на интереси в пубертета.
Стремеж към независимост
Стремежът към независимост е резултат от нарастващото самочувствие и самореализация. Типична проява на тези тенденции е предизвикателството (това е вторият период на предизвикателство), пасивен компонент на борбата за независимост. Детето вече не е толкова склонно да изпълнява заповедите на възрастните. Той ги коментира, отхвърля, понякога отказва да изпълнява заповедите на възрастни. Формите на съпротива могат да бъдат различни според индивидите, респ. според социалната среда, в която детето расте. Например, ако средата е твърде авторитетна, по-често срещани са предизвикателствата. Една форма на израз на стремежа към независимост е усилието да се появи на възрастните.
Попусцентът понякога третира възрастен като връстник (често го смятаме за безчувствие). За съжаление имитира възрастни, често в нежелани навици (като пушене, пиене на алкохол, игра на карти, понякога сексуални нападения). Друга проява на това усилие е опитът да се вземат независими решения, особено по лични въпроси (определяне на извънкласната програма, избор на приятел, търсене на компания и т.н.). Както можете да видите, проявите на борбата за независимост са доста парадоксални. От една страна, пубертетът иска да бъде възможно най-различен от възрастните, а от друга страна, той обича да ги имитира.
Развитие на социалните отношения
Социалните отношения се характеризират с по-нататъшно откъсване от най-близките ни. Тук не става въпрос за прекъсване на връзката между родители и деца, а за прекъсване на връзката на подчинение на родителите. Отрицателните черти придобиват тези взаимоотношения, когато възрастните действат твърде авторитетно спрямо децата, когато те не уважават личността им, когато ги подценяват и винаги ги считат за деца. По подобни причини понякога се нарушават отношенията между ученик и учител. По време на пубертета могат да се наблюдават по-чести конфликти между юноши, юноши и възрастни. Интересно изследване беше проведено от полската изследователка Собанска, в което тя наблюдаваше връзките между родители и деца в периода на предпубертета и пубертета.
Тя ги раздели на три категории. Първият включва почти безконфликтни отношения, с емоционална връзка. Втората категория са доста добри отношения, но с случайни конфликти. В крайна сметка това са взаимоотношения, които се характеризират с остри конфликти с дългосрочни! ефекти и прекъсване на психическия контакт между родители и деца.7 По същество обаче отношението на подрастващите към възрастните е положително, тъй като за много неща техните млади хора трябва да ги уважават, те са авторитет за тях.
Приятелските двойки засилват общите интереси, проблеми, мнения. Приятелствата обаче все още не са дълбоки, произходът и продължителността им често са обвързани с принципа на строга поверителност („не трябва да казвате на никого!"). Когато този принцип е нарушен, приятелството се разпада. Затова pubescenH често сменят приятелите си Унгария проведе изследване на студентските приятелства през 1946 г. Установи, че приятелствата най-често се създават в пубертета (след 12-годишна възраст), по-рядко в по-младата училищна възраст.
По-често приятели са момче-момче, момиче-момиче, по-редки приятелства се създават между момче и момиче. Според констатациите на автора стимулът за формиране на приятелство често са външни обстоятелства, като например да живеете един до друг, да седите заедно в клас, афинитет към възрастта и т.н. Когато напр. партньорът се отдалечава, приятелството се разпада. За по-възрастните индивиди взаимно разбирателство, равни хобита, готовност и необходимост да се поверят на някого и под.
Развитие на емоциите
Пубертетът е често срещано чувство на умора, изтощение, което причинява общо чувство на несигурност, стягане, в някои случаи може да доведе до страх от смърт. Сексуалните импулси причиняват безпокойство при момичетата и вълнение при момчетата, като често завършват с мастурбация. Цялостната невропсихична лабилност на подрастващите причинява чести неуспехи в работата, в ученето и извън училище. Тези неуспехи предизвикват състояния на досада и гняв, чувство на неадекватност. Страхът, безпокойството от свръхестествените събития отстъпват, но има страх от конкретни неприятни преживявания, от това какво може да се случи, ако. Пубертетът потиска проявите на любов на децата към родители, близки или не ги изисква от възрастни, напротив, те вече не са неприятни.
Както казват психолозите, то рационализира тези взаимоотношения, докато окончателно се установят под формата на уважение към родителите и началниците. Възниква възхищение и признание. В някои случаи обаче може да има безразличие, чувство за вина и дори омраза към възрастните. Това зависи от индивидуалните особености и специфичните условия на живот, в които живее юношата.
Приятелските чувства, които вече споменахме, печелят важно място. Искаме само да отбележим, че както приятелските отношения могат да бъдат добри условия за развиване на интимни емоционални преживявания, те също могат да променят точно обратното. Тук решаващи са изборът на приятел и съдържанието на тези отношения. Това дава право на възрастните да обърнат тактично внимание на формирането на приятелски връзки.
Връзката с другия пол в пубертета преминава през няколко етапа. От първите плахи прояви на интерес, през периода на т.нар „Братя помежду си" до първите уговорени срещи. Като цяло тези връзки по време на пубертета имат характер на еротични връзки. Въпреки физическата си (сексуална) зрялост, пубертетите все още не са психически подготвени да поддържат сексуални отношения.
Те все още не са в състояние да изберат отговорно партньор в живота, да създадат семейство и да отглеждат деца. Експертите се противопоставят на половия акт, преди да достигнат социална зрялост, главно поради това, че процентът на непълнолетни майки, които не могат да отглеждат децата си сами, в момента се увеличава, както и защото много необмислени ранни бракове скоро се разпадат.
Пубертетът е вторият период на по-изразена проява на самоувереност, т.е. също по-интензивно развитие на самодостатъчност. Млад човек опознава себе си, като се сравнява с други хора (връстници, възрастни, с неговия идеал), като се наблюдава в различни ситуации. В такъв процес на самопознание и самооценка може да възникне чувство на несигурност, но и самолюбие.
Справяме се с тези емоционални състояния варират в зависимост от индивида. Някои в състояние на повишена несигурност се стягат, избягват обществото и т.н. Други, от друга страна, компенсират това чувство с изрази на шумно, забележимо поведение, засилени усилия да „станат възрастни“. Някои от своя страна се стремят към самоусъвършенстване чрез самообразование.
Моралното чувство нараства пропорционално на това как един млад човек формира и осъзнава йерархията на ценностите и как ги прилага в живота си. Въпреки че всеки от периодите на развитие е труден, всеки човек е трябвало да премине през него, но периодът на пубертета е незабравим за всеки от нас.