Псориазисът е генетично обусловено хронично кожно заболяване, при което патогенезата включва възпаление, хиперпролиферация на епидермиса и непълна диференциация на епидермалните клетки. Локално и напълно прилагани препарати се използват за потискане на тези симптоми. Фототерапията с използване на антипролиферативни и противовъзпалителни ефекти, особено UVB лъчение, има своето незаменима място в лечението на псориазис.
Псориазисът е хронично кожно заболяване, което се среща при около 2% от населението. Други 2-3% от населението са обременени от латентен псориазис, който може да не се прояви през целия живот. Наследява се само предразположението към псориазис. Епидемиологичните фактори, провокиращи началото на заболяването, са инфекции, психически стрес и хормонални колебания. Като провокативен фактор се прилагат и цели лекарства като напр. антималарийни средства, лекарства, съдържащи злато и литий, тетрациклин, салицилати, естрогени, вазодиланти и други подобни. Примерите за външни провокативни фактори включват променлив натиск върху кожата, нараняване, изгаряния или друга възпалителна дерматоза. Най-честата възраст на псориазис е 30-годишна възраст.
Действителната причина за псориазис все още не е напълно изяснена, но се смята, че както пролиферацията, така и възпалението са важни за развитието на болестни прояви. Psoriasis vulgaris е генетично заболяване на рога на кожата. Митотичният цикъл на епидермалните клетки се увеличава и епидермалният оборот се намалява от 28 на 3-4 дни. Това ускорено време за транспортиране на епидермалните клетки води до нарушена кератинизация. Хистологично псориазисът се характеризира с хиперпролиферация на епидермиса, непълна диференциация на епидермалните клетки (паракератоза) и възпалителна инфилтрация на макрофаги и неутрофилни левкоцити, медиирани от метаболити на арахидонова киселина.
Често проявление е псориазис вулгарис, чиито клинични прояви са точно разграничени, червени, повече или по-малко инфилтрирани отлагания, покрити със сребристи твърди и сухи люспи. Морфите се проявяват предимно в окосмената част на главата, на лактите, коленете, в сакралната област, но могат да се появят и другаде по тялото. Друга форма е пустулозният псориазис, който се появява, когато полиморфонуклеарните левкоцити се агрегират в достатъчно количество в дермата, за да образуват пустули. Днес ние считаме псориазисът за общо заболяване, което засяга различни органи (далак, черен дроб, костен мозък), особено костите и ставите - osteoarthropathia psoriatica.
Псориазисът е хронично свързано с лечението заболяване, което всички използвани днес лекарства се считат за морбистатични, а не за причинно-следствени. Обясняваме механизма на действие на лекарствата, използвани от имуносупресивните, цитостатични и антиметаболични ефекти, които елиминират някои задействащи механизми. Към лечението на псориазис трябва да се подхожда комплексно t. j. в преобладаващото мнозинство, главно локално, при по-тежки условия се използват и изцяло приложените препарати. Терапевтично не са за пренебрегване и физическите лечения (вани, ултравиолетово лъчение (UV), рехабилитация на ставни форми.
Целта на външното лечение е да излекува или поне значително да подобри кожните прояви и да премахне всеки сърбеж. При по-бавно лечение ремисията отнема повече време, докато в опит да се излекува бързо, напр. кортикостероиди, има много ранен рецидив след спиране на лечението. Средната продължителност на лечението на остри стадии трае 3-4 седмици, хронични стадии 4-5 седмици. Ставните прояви отшумяват по-бавно. Рецидивите се случват за различно време, понякога напр. за 2 месеца, понякога след години. Това зависи от повторението на провокацията, спазването на превантивни мерки или индивидуалното разположение.
При локално лечение на псориазис се използват препарати, съдържащи ихтамол, катран, салицилова киселина, дитранол, локални кортикоиди. Най-новите също препарати, съдържащи D3vitamin (калципотриол). В немската литература за локално лечение на псориазис се съобщава мехлем, съдържащ екстракт от махагон, растение, съдържащо алкалоидите берберин и бербамин, което има антипролиферативно, противовъзпалително и антиоксидантно действие. Този мехлем има много добър терапевтичен ефект, особено при субхронични и хронични кожни псориатични прояви.
Като адюванти при пациенти с псориазис широко се използват препарати, съдържащи урея, които спомагат за увеличаване и поддържане на влагата в кожата. При пациенти с псориазис кожата е суха, което я прави по-податлива на увреждания и сърбеж. За по-добро смазване на кожата, овлажняването й се използват и маслени препарати, подходящи за банята.
Псориазисът е сезонно заболяване, което означава, че състоянието се подобрява през летните месеци и се влошава, особено през зимата. Причината е положителният ефект на слънчевата светлина върху потискането на псориатичните симптоми върху кожата. Трябва обаче да се отбележи, че при някои пациенти излагането на слънце се влошава, провокирайки патологични прояви. Въпреки това, само около 10% от тези пациенти.
Положителните ефекти на слънчевата светлина са известни от древни времена. Древните египтяни са почитали бога на слънцето Ра, от когото произлиза терминът радиация. Излагането на естествена слънчева светлина, наречено хелиотерапия, е модерна форма на лечение на различни кожни заболявания. Нилс Финсен е първият, който използва изкуствена радиация за лечение на лупус вулгарис, за което е удостоен с Нобелова награда през 1903 г.
Ултравиолетовото (UV) лъчение е отговорно за благоприятното въздействие на слънчевата светлина върху псориазиса. UV лъчението се разделя на базата на дължината на вълната на UVA с дължина на вълната 320-400nm, UVB 280-320nm и къса UVC 260-280nm. UVC представлява малък биологичен интерес, тъй като се абсорбира почти напълно от озоновия слой на атмосферата. UVA, която има по-голяма дължина на вълната, прониква по-дълбоко в кожата от UVB. UVA причинява директно зачервяване на кожата, докато UVB причинява зачервяване и последващо потъмняване на кожата. При лечението на псориазис се използва фототерапия, която използва UVA, UVB лъчение, както и комбинирано UVA и UVB. В момента радиацията с дължина на вълната 313 nm се счита за най-ефективна.
UVB лъчението действа върху синтеза на ДНК, РНК и протеини, като по този начин намалява хиперпролиферацията на псориатичния епидермис. Освен това засяга цитокини и други медиатори на възпаление, които могат да участват в патогенезата на псориазис.
При лечението на псориазис, за да се ускори заздравяването на псориатичните прояви, както и да се намали токсичността на използваните терапевтични вещества, се използва комбинация от фототерапия с локално или напълно приложени вещества, които повишават чувствителността на кожата към UV лъчение, напр. катран (т.нар. лечение на Goeckerman), антралин (лечение на Ingram), най-новите също препарати, съдържащи витамин D3 (калципотриол), както и местни и общи псоралени в комбинация с UVA лъчение (така нареченото PUVA лечение).
Дългосрочната фототерапия може да доведе до странични ефекти, които се проявяват главно чрез стареене от фотозащита на кожата, което е придружено от повишено образуване на бръчки, промени в пигментацията на кожата, както и слънчеви кератози (премалигнени прояви в кожата, изложена на слънце) и потенциален рак на кожата. Канцерогенният ефект на катрана и UVB върху кожата е известен от експерименти с животни. В голямо американско проучване при пациенти, лекувани с PUVA, катран, UVB, тези ефекти не са потвърдени.