Михаела премина през труден период. Тя реши да сподели негативния си опит с обществеността.

БРАТИСЛАВА, 10 ноември - Хората не знаят как да се отнасят към наркоман, когато пият, но и когато близките им се подлагат на лечение. Не е лесно да се улови какво важи за кого, защото нищо не работи за някого, други трябва да го осъзнаят сами, казва авторът на блога Zápisník alkoholičky Михаела Дуфкова, който прие поканата да изучава „Добре новини“.

Михаела е само на двадесет и седем години, има красива дъщеря, но отпускът по майчинство не беше разходка в розовата градина. Алкохолът й излиза извън контрол и тя вече е била подложена на антиалкохолно лечение. Важното обаче е, че тя успя да се изправи на крака и да започне да се бие. В днешно време той споделя своя опит в блога Тетрадка на алкохолик, за която тя получи и наградата Magnesia Litera. В следващите дни тя ще издаде и книга, базирана на личния й опит.

Можете да гледате цялото интервю с Михаела Дуфкова в прикаченото видео или да го прочетете в прикачения стенограма на интервюто.

Интервю с Михаела Дуфкова

- Били сте готови да пожертвате всичко за алкохол, дори собственото си семейство. Как стигнахте до този етап?

В момента, в който стане пристрастяваща, човек вече не възприема. Алкохолът ще стане основен приоритет за сметка на семейството. Отидох в отпуск по майчинство, останах вкъщи и скъсах социалните връзки, бях разочарован и недоволен.

- След известно време близките ви забелязаха, че нещо не е наред?

Мина доста бързо, първото предупреждение дойде след раждането, вече пиех. Именно свекър ми и свекърва ми, с които живеехме, посочиха този проблем.

Вие написахте в блога, че просто преместването при свекърва не е правилният избор. Защо? Това доведе до тези проблеми?

Не искам, но не мога да кажа, че преместването при свекърва ми ме доведе до тези проблеми. Със сигурност не беше, но преместването беше една от причините да пия. Не се чувствах добре там, не беше моят дом.

- Когато вашите близки ви казаха, че не контролирате алкохола, как реагирахте на тези забележки? Опитахте се да го потиснете?

Изобщо не признах алкохолизъм. Току-що казах на съпруга си, че всички преувеличават, защото го контролирам. С течение на времето знам, че това не беше така. Всъщност по това време се чувствах нежелан у дома, беше много неудобно, особено в момент, когато имате малко дете и се фокусирате върху нещо съвсем различно.

- Те познават или роднини, или хора как трябва да се държат с хора, които имат подобни проблеми?

За съжаление не. Те не само не знаят това, докато техният роднина пие, но често не го знаят дори след като близките им са се лекували. Поведението трябва да е специфично, въпреки че не е лесно да се улови какво важи за кого, защото за всеки има нещо различно. При някои нищо не работи, други трябва да го разберат сами. Хората обаче не трябва да пренебрегват този проблем, трябва да говорят за алкохолизъм. Въпреки това, не чрез угризения и обороти, а по-скоро те трябва да намерят някакъв компромис.

Например съпругът ми се опита да ме изведе на правилния път, но, за съжаление, неуспешно. Родителите му изиграха голяма роля, за да го тласнат, а той ме тласна по грешен начин. Ако се справихме заедно, може би щеше да е по-ефективно.

след

- По това време имате малка дъщеря, която със сигурност се нуждае от грижи. Как се справихте?

Обикновено пиех вечер, винаги спях дъщеря си и чак тогава започвах да пия. Когато наближих лечението, се обадих на майка си да вземе бебето и да пие цял ден.

- Когато пиете, не се страхувахте, че може да се случи нещо и че няма да можете да й помогнете в този момент.?

Винаги пиех, когато съпругът ми трябваше да се прибере. Изглеждах застрахован. Когато обаче погледна назад какво можеше да се случи, защото минутите също се решават от минутите, това е ужасно.

- По това време не осъзнавахте, че всъщност можете да загубите всичко или силата на алкохола беше по-силна?

Знаех, че мога да загубя всичко, но твърде много алкохол беше по-силен. Опитах се да спра да пия, но алкохолът е голям майстор. Отначало изпих само чаша или две чаши вино, след това беше литър, по-късно литър и половина и преди да започна детоксикацията изпих два до два и половина литра вино.

Въпреки че обикновено пиех само вино, в изключителни случаи, когато го нямах, посегнах и към твърдия алкохол. Алкохолът отдавна не означава нищо за човек, но след това достига нивото на семейството. За съжаление приоритетите са някъде съвсем различни.

- Роднините забелязаха проблемите ви за относително кратко време. Но как колегите ви възприеха проблемите ви? Те забелязаха, че нещо се случва?

Никой не знаеше нищо по време на работа, дори когато правех детокс. Особено при жените пристрастяването е рисковано, защото те могат да го скрият красиво.

- Това означава, че по време на работа не сте имали желание да пиете?

Никога не съм пил на работа. Пиех само вечер.

- Още преди да сте решили да се лекувате, не е трябвало да се опитвате да спрете да пиете сами?

Всеки алкохолик преминава през този процес, защото смята, че може да го направи сам. Когато обаче ограничих алкохола за известно време и след това се върнах към него, беше много по-лошо. Започнах да пия в големи количества, пиенето завърши и това беше просто неуспешен опит да спра да пия.

- Тези трудни времена са оставили отпечатък върху вас по отношение на психологическата страна?

Когато пиех, никога не съм имал добро пиянство. Винаги бях в сълзи, съжалявах. Беше добавено безпокойство, не можех да дишам, сърцето ми биеше и започна да се свързва с агресия. Този период беше особено труден за обкръжението ми, защото сутринта не си спомнях какво се е случило. За съжаление, съпругът ми си спомняше всичко, понякога дори не шамарахме. Случваше се да го събудя в пет сутринта, за да разбера какво се е случило. Беше лудост.

- Кога решихте да получите самото лечение?

Детоксът беше лекуван. По време на лечението, разбира се, имах и симптоми на отнемане, ръцете ми трепереха, но именно при детоксикацията те се опитват да ги облекчат. Хората контролират детоксикацията, за да избегнат епилептичен припадък например и да предотвратят по-нататъшни тежки симптоми на отнемане. Но тогава стигнах до дъното на психиката си. Разбрах, че съм в психиатрична стая в затворена стая и нямам правомощия за вземане на решения. Това беше жестоко осъзнаване, но мисля, че беше най-доброто решение.

Но ми отне година да се справя с това. Мисля, че това е бягане на дълги разстояния. Лечението е само началото, където те помагат на човек да го организира в главата си. Важно е обаче да продължите лечението и да отидете на индивидуални срещи.

- Точно след лечението, вие започнахте да разпространявате просветление чрез блога на Alcoholic's Notebook. Защо решихте да споделите този негативен опит?

Когато започнах да пиша блога, разпространението на осведомеността не беше мой приоритет. Целта беше да споделите опита, защото когато пиех, търсих в интернет различна информация и истории, но нямаше много от тях.

Снимка: архив на Михаела Дуфкова

- Първо действахте анонимно, после разкрихте лицето си. Какво те доведе до това?

Дадоха ми възможност да напиша книга, която ще излезе под моето име. Накрая дойдоха по-нататъшни сътрудничества.

- Интересът към вашите вноски беше голям от самото начало. Мислите ли, че и защото много хора се идентифицират с този проблем, но не искат да говорят за него открито?

Бях много изненадан от интереса, не очаквах блогът да има толкова много последователи. Когато написах първата публикация, вярвах, че поне един човек ще я прочете. Дори тогава щеше да има ефект, но по онова време не знаех, че хиляди хора ще го прочетат. Дори хората започнаха да ми се обаждат, че имат подобен проблем. Тъй като не съм експерт, им дадох контакти с лекари. Някои от тях вече завършват лечение в наши дни. Това е най-голямото ми удовлетворение, такова чувство на удовлетворение и благодарност.

- Вече споменахте, че планирате да издадете книга. В какъв етап на изпълнение сте в момента?

Книгата вече е в печат, ще бъде преведена и на словашки. Базира се на личния ми опит. Има и публикации, които съм писал в блога, но книгата също е разширена с подробности. Описвам живота си там до август тази година, така че споменавам и връщане към нормалния живот.