Журналистът и писател Петр Вала (роден 1948 г.) е вдъхновен от борбата за човешки живот. По време на репортажи от операционни зали той се запознава с личности на словашката медицина. Хумористичните епизоди от живота им стават основата на последната му книга „Черен хумор в бяло наметало“, която се характеризира с мотото: „Най-невероятните глупости не могат да бъдат измислени, трябва да се случи“.

През втората половина на 20-те години Александър Флеминг подготвя стафилококова култура в лабораторията на лондонска болница. С течение на времето върху него се появи зелена плесен. Няма значение дали е причинено от мръсна чашка на Петри или изтичащи лабораторни прозорци. Флеминг прекъсна експеримента и остави материала настрана. С течение на времето обаче той установил, че стафилококите са изчезнали около гъбичките и под тях. Той стигна до заключението, че гъбата Penicillium notatum не знае защо унищожава стафилококите. През 1929 г. той представи своето откритие по време на лекция в Лондон. Известният откривател Флеминг никога не се е опитвал да тества откритието си при лечението на инфекции. Това правеха само неговите последователи. Случи се така, че на човечеството беше даден пеницилин на прага на Втората световна война.

По време на Първата световна война нещо подобно се случи в Снина, където общопрактикуващият лекар MUDr. Армин Хофман. Регионът беше беден. Имаше много пациенти. По това време при различни фебрилни заболявания във вената се инжектира глюкоза, която укрепва тялото и облекчава хода на заболяването. Д-р Хофман забеляза, че състоянието на някои пациенти неочаквано се подобри значително. Пациент с тежка пневмония, която по това време не можеше да бъде оцелена, се възстанови в шок. Армин Хофман започна да изследва бутилките с глюкоза. За тези, които бяха отворени дълго време, той видя на дъното микроскопични влакна, които се размножаваха. При скромни обстоятелства той се опита да разследва откритието си. След няколко успешни опита той обмисля производството на гъбично лекарство. След 1919 г. той поиска помощ от Министерството на здравеопазването. Той не получи нищо.

Той също така успешно лекува пациенти със собствено лекарство. Когато той спасяваше хора, които те смятаха за изгубени другаде, тя като че ли завиждаше. Някой, най-вероятно завистливи колеги, го обвини в шарлатанство и че експериментите му са вредни за здравето. Вместо да подкрепят изследванията, те му изпратиха чек. В своя защита той прилага многократна доза от лекарството на сина си Габриел. Въпреки че д-р Хофман успя да убеди регулатора в ефективността на лекарството, служители в Министерството на здравеопазването продължиха да го приемат сериозно.

Така д-р Хофман загуби преднината си. Той използва своето антиинфекциозно откритие на практика почти тридесет години по-рано от наследниците на Флеминг. Хофман беше забравен. Министерските служители постигнаха целта си. Следователно днес не можем да потвърдим дали той е използвал същата плесен като Флеминг. Едно обаче е повече от сигурно: Ако не беше словак, а англичанин, лекарството за инфекция щеше да е в света много по-рано и името им щеше да бъде записано в историята. Ако Армин Хофман беше англичанин или американец, щяха да направят филм за него. Ако той не искаше да се върне в родната си Словакия и остане унгарец в Будапеща, те щяха да направят същото.

Но при нас? Някой ще каже: Защо да смесваме непознати хора сред големи имена, които произнасяме с голямо уважение? Никой не мисли, че освен големите, може да има и местни жители, дръзнали да изпреварят света със своите изпълнения. Това е нашата напълно неуместна словашка скромност или по-скоро мързел, или идеята на част от обезпокоеното подрастващо поколение, че няма нищо пред тях и само те трябва да започнат всичко на зелено поле?

(От книгата „Черен хумор в бяло наметало“, глава „Хофман или Флеминг“, „Форца Мюзик“, съкратено)

антибиотика

MUDr. Армин Хофман (26 август 1874 г. в Турзовка - 3 септември 1944 г. в Снина):
През 1905 г. се присъединява към болницата „Света Елизабет“ в Будапеща като лекар. През 1908 г. се премества в Стропков. От 1915 г. продължава частната си медицинска практика в Снина. Работил е като хирург, зъболекар, фармацевт и медицинска сестра в тежки условия. Той имаше лаборатория в апартамента, където тестваше и произвеждаше собствени лекарства. В бедния регион те го познаваха като човек, който помагаше дори на онези, които нямаха с какво да платят. От 1935 г. синът му Габриел Хофман му помага. След създаването на първата словашка република през 1939 г. той става държавен лекар. След приемането на антиеврейски закони той е вписан в списъка на икономически важните за държавата хора, което го спасява от депортации. Умира в бедност в Снина. Синът му Габриел помогна да се построи болница тук след войната. През 1969 г., в чест на 25-годишнината от смъртта му в къщата, в която е живял и работил, е открита мемориална плоча.

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.