Движението е естествено за човек още преди раждането му. По време на развитието от малко дете през задължително училище до възрастен не е по-различно. Здравото бебе естествено изпитва нужда да се движи.

тази възраст

Важна роля при вземането на решение как детето ще изпълни тази нужда, колко често и с какви цели играе родители. За съжаление мнозина не знаят, че най-важното е радостта на детето от движение, а не планираната им амбиция да го направят професионалист. Това е и една от основните причини, поради които все повече деца постепенно се чувстват неохотни да спортуват и младото население става все по-затлъстело.

Основният мотив за родителя при избора на подходяща спортна дейност трябва да бъде интересът на неговото потомство и гаранцията за правилното му психомоторно развитие. Насоките към спорта също трябва да бъдат адаптирани към възрастта и физическия и психическия стадий на развитие на детето.

Най-малките деца (приблизително до 5 години) трябва по-специално да развият своите двигателни умения чрез различни неизискващи игри. В най-младата възраст е подходящо ходенето (дори по неравен терен), бягане, люлки, катерушки (под наблюдението на възрастни), по-късно прогресивно обучение каране на триколка, велосипед, плуване, танци или лека гимнастика.

Ако детето адекватно управлява тези дейности и е в състояние да контролира тялото си, да координира движенията и да разбере правилата на отделните спортове, то е готово да премине към колективни спортове. Според Американската академия по педиатрия обаче не е изгодно да се включват децата в организирани спортове под 6 години.

В началото е подходящо да се извършват групови дейности, например, в рамките на семейството и познатите - това е важно за самочувствието и чувството за сигурност на детето. На тази възраст (ок от 6 до 7 години) уместно е постепенно да свиква детето с факта, че спортът носи и (здравословно) състезание или сътрудничество между играчите. През баскетбол, волейбол, футбол, хокей, водна топка и други отборни спортове, децата развиват социални връзки и чувство за принадлежност към отбора. През този период могат да възникнат първите сериозни проблеми, управлението на които често определя по-нататъшното отношение на детето към спорта. Някои деца не са базирани колективно и следователно може да имат затруднения да се присъединят и да формират част от екип.

За тях е по-естествено и приятно да се опитат да успеят сами. Ако въпреки това ги принудим да играят групови спортове, съществува риск те да заемат общо негативно отношение към спорта. За такива видове е по-добре да се търсят други спортове, които се основават на индивидуална тренировка и подход. Те включват например тенис, ски, голф, плуване или лека атлетика.

На възраст от 12 до 15 години можем да добавим и по-леки форми към тях фитнес и културизъм, обаче с голяма предпазливост и постоянен надзор, тъй като на тази възраст физическото развитие все още не е завършено.

С правилния подход в ранна възраст, ние можем да дадем възможност на потомството да придобие основата за по-нататъшното му участие в спорта, стига да се интересува и от зряла възраст. Най-важното обаче за родителите трябва да бъде свободният избор на детето и критичната оценка на неговите способности и способности да упражнява определен вид спорт. Във всеки случай не е необходимо да насилваме или неправомерно да натоварваме децата, но също така е необходимо да избягваме противоположната крайност - тоест чрез забрана на спорта или липсата на каквото и да е движение или безразличие в правилното възпитание за здравословен начин на живот.