Словашки национален театър, Братислава (драма) 2011/2012 Трейси Летс: август: Изгубените в Оклахома (август: окръг Осейдж) Рецензент: Юрай Шебеста Премиера: 23.9.2011
Превод: Мартин Солотрук
Режисиран от: Петър Микулик
Сцена и костюми: Александра Грускова
Музика: Peter Mankovecký
Те действат: Душан Ямрич (Бевърли Уестън), Емилия Вашарьова (Виолет Уестонова), Даяна Морова (Барбара Фордхамова), Ричард Станке (Бил Фордхам), Кристина Сваринска, посл. VŠMU/Никола Дубованова, посл. минуси (Jean Fordhamová), Ingrid Timková (Ivy Westonová), Monika Hilmerová (Karen Westonová), Zuzana Kocúriková/Zdena Studenková (Mattie Fae Aikenová), František Kovár (Charlie Aiken), Robert Roth (little Charles Aiken), Veronika Stral Strap. VŠMU (Johnna Monevata), Jozef Vajda (Steve Heidebrecht), Branislav Bystriansky (Sheriff Deon Gilbeau)
Премиера: 23 и 24 септември 2011 г., Голяма зала на драмата SND
Мислене в началото: Драмата на SND е призната за посегателство към прогресивната, нова пиеса от настоящия автор. Отново той е американски драматург, който има своя собствена логика: американските драматурзи трябва да мислят за публиката, иначе нямат шанс у дома. Такава е историята и традицията на американския театър "среден поток", който до 60-те години на миналия век се смяташе за бизнес. Мисленето за зрителя изисква американска театрална система: дори по-големите субсидирани градски театри разчитат на бюджетите си с до петдесет процента възвръщаемост при приемането, която те се опитват да получат чрез абонамент. Една трета идва от градския бюджет или държавата, може би десет процента от федералния фонд за подкрепа на изкуствата (само ако това е известен театър в национален мащаб), а останалото са дарения от спонсори - компании и частни лица. В Европа държавните субсидии са по-щедри, с повече внимание към разнообразието на репертоара и артистичната страна. Има повече експерименти и драматурзите имат повече свобода да творят. Разбира се, не може да се обобщи, но можем да говорим за определена тенденция. В крайна сметка всичко е свързано с парите: затова изобщо не бих се изненадал, ако представителството на американски драматурзи в нашите театри непрекъснато се увеличаваше.
Сцената на Александра Грускова оформя цялото събитие с дървена тъмнокафява масивна конструкция, показваща отделните пространства на къщата, особено предната и задната част и тавана. Решението на първия етаж на две нива, разделени със стълби, е ефективно и особено разположението на салона на авансцената позволява на актьорите да имат по-фин психологически израз в иначе голямо пространство. Жалко, че сценографът се отказа от случайни реконструкции, които биха се нуждаели от по-свежа, по-театрална идея.
Юрай Шебеста
Юрай Шебеста
Юрай Шебеста е учил естетика и театрални науки във Факултета по изкуства на Университета Коменски и в Академията за сценични изкуства в Братислава. Работил е в Театралния институт, в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства или в Министерството на културата на Словашката република. В момента е директор на Общинската библиотека в Братислава. Занимава се с художествена и професионална литература и журналистика, театрална критика и изследвания и е публикувал в няколко чуждестранни списания. Получава местни и чуждестранни награди за прозата си. Словашко радио представи пиесата му „Кулеха“. Лудус драматизира романите си „Когато едно куче се смее“ (постановка „Внимание, добро куче“) и „Венуша“ (тежка седмица) (постановка ВНИМАНИЕ, ДВОЙЕН СТРЕС!) За театър в Братислава. Превежда пиеси от английски за словашки театри. Той съставя селекции от работата на американските драматурзи Сам Шепърд и Дейвид Мамет, както и поредица от словашки пиеси, преведени на английски език Съвременна словашка драма 1 - 5, издадени от Театралния институт в Братислава. Университетът на Константин Философ в Нитра публикува неговата монография, посветена на въпроса за превода на пиеси Пътуването на превода от деня до нощта.