Куклен театър в Братислава 2011/2012 Милош Макурек, Катарина Аулитисова: Рецензент на забито яке: Барбора Крайч Замишкова Премиера: 27.10.2011

преглед

Драматургия: Катарина Яношова

Сцена, кукли, костюми: Markéta Plachá

Режисиран от: Катарина Аулитисова

Те играят: Мириам Павелкова, Ян Моравек

Премиера: 27 октомври 2011 г. в Кукления театър в Братислава

Театърът "Пики" е най-подходящият за деца - Катка Аулитисова и Любомир Пиктор стимулират детското творчество и въображение с работата си от 1990 г. Почеркът им е 100% куклен и игрив. От игривостта се нуждаеше Братиславският куклен театър, който се обърна към К. Аулитис за сътрудничество.

Пикторите обичат да поставят текстовете на Роалд Дал. Те са близки по това, че не подценяват детето зрител (читател), приемат го като равноправен партньор в комуникацията и като съ-създател. Заедно те могат да създадат нови, магически светове, пространства, цивилизации, в които децата бягат в своите мечти, идеи. И винаги имаме изненадваща, но много човешка гледна точка. За детската градина на Кукления театър в Братислава обаче Катарина Аулитисова избра отличния чешки автор Милош Макоурек, който се обърна поне като Дал.

Милош Макурек е роден на 2 декември 1926 г. и умира на 30 септември 2002 г. Той е голям поет, драматург, разказвач, преводач, сценарист и режисьор. Известен е със своите филмови приказки Мах и Шебестова, Арабела, Румбурак и др. В словашките библиотеки със сигурност можем да намерим Мах и Шебестова, но други публикации на Macourek за деца са по-трудни за намиране и следователно детският читател не ги познава много добре. Ето защо много ценя създателите на най-новата детска градина в Братислава, че решиха да представят майсторството на текста на Макурек пред словашката публика.

Двама братя и сестри, Янко и Мирка, все още се бият и правят грешки. Янко иска да играе с Мирка, но тя няма време за него. Той й взима нещата, унищожава ги и постоянно я безпокои. С помощта на две приказки, които играят заедно, осъзнават, че е добре да имате брат или сестра, дори понякога да ви изнервя.

Братята и сестрите стигат до първата история с бърз, т.е. цип, с който Янко все още си играе, въпреки че Мирка му прави забележка за това и увещава, че ципът се забива. Но той не я слуша, какъвто е случаят с по-малките братя и те вече са отведени в село Макурковец. Там той живее с дядо си Якуб. Той няма време за него, защото се грижи за зелето в градината. Затова Якуб решава да посади дядо си, за да има с кого да играе. Янко ще посади и сестра си Мирка. Но тя иска брат като момчешката новогодишна нощ, за когото прочете в списанието Amazing Woman. Така те се качват отново във влака и отиват да снимат това невероятно бебе. Те го наблюдават в различни ситуации и Янко все още подчертава, че не е нормално да бъдеш така учтив и коректен. Едва когато Силвестър се превръща в килер и се пречупва на салтото, Мирка осъзнава, че по-скоро би предпочел лудия си брат, отколкото парче дърво. На връщане Янек взима цип и не може да остави сакото си. Едва тогава Мирка ще облече жилетката си, която покриваше малкото й яке. Той признава, че когато е била по-малка, тя също си е играла с цип и също е заседнала. Оттогава той носи малкото си яке. Така че сега ще има две. И в такива малки якета те могат да ходят само сред децата.

Катарина Аулитисова преплита три истории на Милош Макурек в много забавна бърза клоунска сестра, която всяко дете знае. Тя избра приказки, които подкрепяха темата за любовта на братя и сестри, която има трънлив път. За да приближи зрителя на детето, тя вмъкна в текста предшественици, детски проклятия („маков пердец“), злоба, но те завършиха щастливо.

Сценографията, куклите и костюмите (Markéta Plachá) бяха весели, цветни, функционални. На сцената нищо не беше безполезно. Сцената беше таблица, която беше променлива. Той можеше да бъде превърнат в зелево поле, влак, куклен театър, в същото време имаше музикални инструменти в себе си, камера можеше да се обърне от гнездо и т.н. Куклите бяха плоски, хартиени, създадени с колаж от изрезки от списания. Те или имаха дръжка отзад, или бяха прикрепени към чук. Устите им бяха отворени и изглеждаше така, сякаш братята и сестрите са ги направили сами. Децата също включиха актьорите в играта. Правели са баби и дядовци зеле или водили пеперуди от хартия.

Мириам Павелкова и Ян Моравек изиграха две братя и сестри с много вкус. Трима души (заедно с режисьора) се събраха с един и същ възглед за работата, което трябваше да се почувства в крайния резултат. Фигурите на по-млад, неспокоен брат и по-голяма, заета сестра им стоят много добре. Те се наслаждаваха на части от продукцията, когато си разменяха ролите, а дядо играеше Янко и внук Мирек. По този начин те биха могли да подчертаят нещата, които ги притесняват в другия, и да преживеят как влияят на другите. И двамата спечелиха детска аудитория, активираха ги ненатрапчиво и се интересуваха от мнението на децата.

Постановката Stuck Jacket е една от детските градини, на които Братиславският куклен театър има достатъчно в своя репертоар Коледната история на ангела Рафаел/2007/и други) и все още ги допълва. Основните им характеристики са композиция, интерактивност, игривост, хумор. Всички тези атрибути се притежават и от последната, но подправена или правилно овкусена поетика „Пикторов“ и изненадваща гледна точка на Милош Макурек. Трябва да кажа, че има страхотен вкус.

Барбора Паликова

Барбора Крайч Замишкова

Барбора Крайч Замишкова е завършила Факултета по изкуства на Университета Коменски в Братислава, катедра по естетика - словашки език и литература, и Театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Братислава, департамент по куклен театър Работи като актриса в няколко словашки театъра и като заместник-декан за обучение и преподавател в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Братислава.