Едно от малкото ястия, за които буквално готвя. Разнообразна смес от бобови растения и няколко перки за нея.
Междувременно знаете, че сутрин готвя супи. На този ден накисвам шепа и боб отделно предния ден. Може да е различно, но трябва да е по-голямо. Работи както с тъмно, така и с бяло. На следващия ден изплакнете обилно шепата и зърната, сложете ги в чиста несолена вода и ги оставете да се готвят отделно. Ако не искате да цапате две саксии, просто го направете с боб, но не мисля, че това е усмивката без шепа.
Сурови материали
- 150гр шепа
- 250гр боб
- 5 големи картофа
- 2 големи лука
- 2 скилидки чесън
- смлян червен пипер
- майорана
- раска
Оставете бобовите култури да се готвят бавно. Ако някоя тенджера започне да прави пяна, я подарявам. Случвало ми се е храната от нея да е горчива. Няма нужда да готвите, докато напълно омекнат. Когато всичко е точно както трябва, обелвам и нарязвам два големи лука и ги запържвам в олио и смачкана раска. В самия край изсипете смления червен пипер и залейте с малко бульон от варива.
Обелвам картофите и ги нарязвам на кубчета. Настъргвам един на ситно ренде. Хвърлям голяма тенджера, където имам малко бульон с лук и къкри известно време.
След кратка яхния просто добавям зърната и шепата заедно с техните бульони. След това потушавам пламъка, добавям сол, добавям майорана с чесън и оставям да се готви. Няма повече перки и готвене, просто се опитвам да видя дали вкусовете се обединяват и дали всичко е сготвено. Е, още един трик би бил. За да балансирам сладостта на бобовите растения, картофите и лука, добавям малко остър пипер като цяло. Трябва да е.
Ами гулаш, различен от добра филия хляб със закваска. Получената яхния е гъста и тъмна, главно поради шепа и настъргани картофи. Бавно приготвените бобови растения от своя страна са пълнени с протеини и минерали. Типичната ни есенна храна.