Amnesty International разполага с достоверна информация за рутинните и текущи практики на изтезания и други видове малтретиране от силите за сигурност в Узбекистан. Особено застрашени са членове или заподозрени членове на опозиционни политически партии, забраненото ислямско движение или ислямски групи и партии.

Силите за сигурност при арест, прехвърляне, задържане и предварително задържане подлежат на контрол от Министерството на вътрешните работи и Националната служба за сигурност. Amnesty International се опасява, че съдебното преследване на виновните за изтезания и друго малтретиране ще бъде по-скоро изключение, отколкото правило и че безнаказаността ще продължи в страната. Поради това той призовава узбекските власти да разследват жалби за изтезания и да преследват извършителите за техните действия. Отделните случаи са убедително доказателство за изтезанията като често срещана и постоянна практика в Узбекистан.

DILOROMA ABDUKADIROVÁ

Затворницата на съвестта Дилорома Абдукадир е в женския затвор в Ташкент, където излежава 18-годишна присъда. Тя беше затворена през януари 2010 г., когато се върна в страната със съпруга си и децата си. Тя беше принудена да напусне през 2005 г. след събитията в Андижан. След това полицията стреля по напълно неизвестни протестиращи и уби стотици хора, включително жени и деца. Amnesty International смята, че Дилорома е арестуван и обвинен в мирното упражняване на правото на свобода на събранията и изразяването.

Преди ареста си Дилорома, майка на четири деца, имаше малка ферма, която да управлява със семейството си. През 2005 г. Дилорома и други отидоха на площад Бабура в централната част на Андижан, за да изразят несъгласието си с това къде се намира икономически нейната държава. Тя отиде там с надеждата, че ще бъде изслушана от президента Ислям Каримов/на поста от 1991 г. /. Президентът обаче не се срещна с протестиращите. Полицията на площада откри огън по протестиращите. Дилором, заедно с 500 други протестиращи от площада, успяха да избягат в съседен Киргизстан. Оттам тя е преместена в бежански лагер в Румъния. Година по-късно той стига до Австралия, където получава статут на бежанец. Тя получи обещания от узбекските власти, че ако се върне у дома, нищо няма да й се случи. Веднага след като пристигна на летището, тя беше задържана, тъй като нямаше валидно разрешение за напускане на страната. Тя е била разпитвана от полицията в продължение на четири дни. Впоследствие тя бе освободена и обвинена в изоставяне и пристигане в страната съгласно член 223 от Наказателния кодекс на Узбекистан.

Тя беше задържана отново през март 2010 г. Тя нямаше достъп до семейството си или адвокат. Тя беше обвинена в опит за сваляне на конституционния ред и за незаконно влизане и престой в Узбекистан. През април тя бе изпратена в затвора за несправедлив процес за десет години и два месеца. Според семейството тя е изгубена в съда и има синини по лицето. Те са убедени, че са я принудили да отиде в съда без хиджаб, въпреки че е практикуваща мюсюлманка. През 2012 г. след закрит процес присъдата й беше удължена с 8 години. Причината е нарушение на правилата на затвора. Семейството й обжалва, но жалбите им бяха отхвърлени. Amnesty International призовава за незабавно и безусловно освобождаване и разследване на твърдения за изтезания.
Мохамед Бекджанов

Мохамед Бекджанов, главен редактор на забранения опозиционен вестник "Ерк" и брат на Мохамед Салих, лидерът на Демократическата партия Ерк, беше осъден през 1999 г. от градския съд в Ташкент на 15 години затвор. Съдът обаче не отговаря на международните стандарти за справедлив процес. През 2013 г. „Репортери без граници“ му присъди международната награда за свобода. Той е най-дълго затвореният журналист в света.

Бомба избухна в Ташкент през 1999 г. Полицията задържа стотици хора. Властите обвиниха експлозията в опит за сваляне на президента на страната. Сред задържаните и изтезаваните бяха привърженици на опозиционните партии, движението "Ерк", националистическото движение "Бирлик", поддръжници на забранени ислямски опозиционни партии и групи, членове на техните семейства и наблюдатели на правата на човека. Много, ако не и всички случаи, попаднаха в полезрението на Amnesty International. Задържаните не са имали бърз достъп до адвокати, семейства и медицинска помощ.

Мохамед е принудително върнат от Украйна в Узбекистан през март 1999 г. и е държан в тайна до април. Заедно с още петима подсъдими той издава изявление, в което посочва, че те са били измъчвани, за да признаят изфабрикуваните обвинения, в които трябва да участва и брат му Салих. Наред с други неща, той твърди, че е бил бит с гумени палки и пластмасови бутилки, пълни с вода, задушен е и е бил подложен на токов удар. Съдът не прие нито едно от тези твърдения. На 18 август той е изпратен на 15 години затвор за предполагаемото му участие в атентатите, опит за оживяване на президента и опит за сваляне на конституционния ред. След 13 години затвор той трябваше да бъде освободен през февруари 2012 г. Съд в Касан, близо до затворническата колония, където той излежаваше присъдата си, го изпрати в затвора за още 4 години и 8 месеца. Причината трябваше да бъде нарушение на правилата в затвора. Бекянов заяви пред съда, че не е нарушил правилата и би било странно, ако го направи няколко седмици преди освобождаването си. Според семейството му здравословното му състояние се е влошило бързо и Бекянов не получава необходимите медицински грижи. Amnesty International призовава за незабавното му освобождаване и разследване на изтезания.

МУРАД ДЖУРАЕВ

Бивш депутат в Узбекистан е обвинен в "насилствено сваляне на конституционната система" и осъден на 12 години затвор по несправедлив процес през 1995 г. Той беше наказан за участие в разпространението на забранени опозиционни вестници. По време на задържането той е свързан с опозиционната Демократическа партия Ерк.

През февруари 1994 г. правителствените агенции започнаха да репресират партията „Ерк“, която беше обявена извън закона предходната година. Най-малко 10 от водещите активисти на партията бяха разпитани и претърсени от полицията вкъщи за копия на вестници. Вестникът публикува статии за лидера на партията в изгнание Мохамад Салих, който критикува остро президента, статия за втората годишнина от полицейската стрелба срещу студентска демонстрация в Ташкент през 1992 г. и списък на хората, преследвани за участието им в опозицията . Amnesty International смята, че Мурад е бил задържан заради контактите си с Мохамед Салих и за дейности, свързани с опозиционни вестници. През 2004 г. той беше обвинен в нарушаване на правилата на затвора и получи допълнителни 3 години затвор.

През 2006 г. присъдата му беше увеличена с още три години, съгласно същия закон. Увеличението на наказанието отново с 3 години се повтаря през 2009 и 2012 г. Според семейството му едно от правилата, които е нарушил, е, че не си сменя пантофите в залата, където спят затворниците. Здравето му е сериозно нарушено, той почти не говори, не вижда и е загубил много зъби. Той прекара дълго време в изолация заради "нарушаване на правилата". Затворниците, които са били там в миналото, описват килиите като малки бетонни помещения, които често нямат прозорци, вентилация по време на горещината и отопление през зимата. Стаята е толкова малка, че леглото не се побира там, така че затворниците трябва да приклекнат през деня или седнете на бетонен под . Amnesty International вярва, че обвиненията срещу него са политически мотивирани, затова изисква освобождаването му и разследване на изтезания.

АЗАМ ФАРМОНОВ


Азам Фармонов е затворник на съвестта и член на независима асоциация за правата на човека в Узбекистан. Той излежава 9-годишната си присъда в отдалечения затвор Яслик. Задържан е през 2006 г., след което е държан в комуникадо поне седмица. Казал на семейството си, че е бит, за да признае. Полицията също му даде противогаз и изключи кислорода. Въпреки изтезанията той не подписва признанието.

Преди задържането той защитава правата на местните фермери, които обвиняват местните служители в корупция и изнудване. Той твърди, че когато започва да разбира повече за тези случаи, някои фермери са били изложени на натиск и физическо сплашване от страна на полицията или местните власти. Те искаха да оттеглят обвиненията си и вместо това да обвинят Азам в упражняване на натиск. През 2006 г. Азам беше осъден на 9 години затвор за изнудване. Присъдата е постановена без присъствието на адвокат, само въз основа на показанията на фермерите. Някои уволнения са изпълнени. Написани са много жалби, но не е проведено разследване. Азам излежава присъдата си в затвор в Гулистан, на 1000 км. Специалният доклад на ООН за изтезанията от 2003 г. препоръчва затварянето именно на тази затворническа колония, където се извършва жестоко и нечовешко отношение. Семейството му потвърждава битките и затварянето в малка бетонна килия при ниски температури. Amnesty International призовава за незабавно и безусловно освобождаване на Азам и разследване на случаи на изтезания.

ЕРКИН МУСАЕВ


Еркин Мусаев, бивш министър на отбраната, беше арестуван през януари 2006 г. Той беше осъден на 20 години затвор за държавна измяна и злоупотреба с длъжност в два процеса през 2006 и 2007 г. Според семейството му той е бил принуден да признае. Въпреки различни жалби, не се проведе разследване по случая.

През май 2012 г. Комитетът на ООН по правата на човека заяви, че е нарушил член 7 от Международния пакт за граждански и политически права. Еркин е бил министър в продължение на 10 години. През 2004 г. той подава оставка и заминава да работи за НАТО, по-късно за Програмата за развитие на ООН (ПРООН). Той беше задържан на летището в Ташкена, докато се връщаше от конференция на ООН в Бишкек, Киргизстан. Според семейството му от Националната служба за сигурност са му казали, че са намерили наркотици в багажа му и впоследствие са намерили компактдискове, съдържащи класифицирана информация. Той е разследван в продължение на 10 дни и впоследствие е задържан. Не му е разрешен контакт със семейството му или достъп до адвокат. Казаха му, че ако не признае, ще бъде съден за членство в ислямска терористична клетка или за трафик на наркотици. Твърди се, че е бил бит месеци наред, преживявал е полицейски разследвания през нощта и е заплашвал.Накрая той е подписал признанието при условие, че нищо не се е случило със семейството му, въпреки че продължава да се страхува за нея.

Еркин е обвинен в шпионаж на неуточнена държава-членка на НАТО и злоупотреба с пари. Впоследствие той беше изпратен със задна дата до 6,15 и 20 години затвор в три процеса през 2006 и 2007 г. Доказателствата трябваше да бъдат признания, получени чрез изтезания. Всички жалби за отмяна на присъдата бяха отхвърлени. Върховният съд потвърди присъдата от 20 години затвор. Amnesty International настоява за неговото освобождаване и незабавно, безпристрастно разследване на случая с изтезания.

Теми

Дял

Благодарение на вашето дарение ние сме в състояние да наблюдаваме ситуацията с правата на човека и да се борим активно срещу нарушенията на правата на човека.

Вашите думи имат сила! Прочетете какво постигнахме с подкрепата на хора като вас.

Получавайте редовна информация за нашата работа, успешни кампании и петиции, която можете да подкрепите с вашия подпис.