Захарин, аспартам, ксилит - брезова захар, плодова захар, стевия, тръстикова захар, инулин: вече има няколко алтернативи на традиционно рафинираната захар от цвекло. Някои от тях са синтетични, други са лесни за намиране в природата. Въпреки че са нискокалорични, само ако ги има Консумацията за любителите на сладкото е неограничена и здравословна, или бъдете внимателни?
Подсладителите първоначално са разработени за диабетици, но поради ниския им калориен индекс приложението им сега се е разпространило сред широк кръг потребители. Много от тях са много ефективни като подсладител, за да заместят идеално рафинираната захар от цвекло. Най-често срещаните синтетични подсладители като цикламати, захарин и полусинтетичен аспартам се произвеждат в лаборатории. Сладостта на аспартама е 200 пъти по-голяма от сладостта на гранулираната захар, при захарина тя е до 450-600. Предимството на естествените подсладители се крие в тяхното незабавно приложение, без никакви модификации. Такъв подсладител е медът или плодовата захар, чийто гликемичен индекс е по-нисък от индекса на рафинираната захар от цвекло, но техният подслаждащ ефект е около 33% - по-силен.
Подсладители и градски легенди: нека намерим пътя си между заблудите
Калорийното съдържание на тръстикова захар - кафява или бяла - е почти идентично с калоричното съдържание на гранулирана захар. Тъй като почти няма разлика в приема на калории, няма значение коя диета използваме по време на диетата си. въпреки това тръстиковата захар не преминава през толкова много химически процеси на рафиниране като захарта от цвекло, така че тя се усвоява по-добре от организма. Калорийното съдържание на меда е по-ниско, около 304 калории/100g, в сравнение с гранулирана захар (392 калории/100g) или в сравнение с захар от тръстика (362 калории/100g) - отколкото захарозата - цвекло или тръстикова захар - защото съдържа повече вода. Въпреки това, тъй като неговото специфично тегло е по-високо, ние консумираме повече калории в тялото си, като консумираме мед, да не говорим, че когато той не кристализира, е трудно да се дозира/измери.
Синтетични подсладители: вредни или полезни?
Може да звучи странно, но чрез нанасяне на подсладители лесно можем да попаднем в капан: повечето от подсладителите, които използваме вместо захар, са теоретично безвредни. Вярно е, че все още нямаме дългосрочни клинични проучвания, така че не можем да знаем колко токсични изглеждат, когато ги прилагаме редовно ежедневно, консумираме ги в продължение на много години. Със сигурност обаче можем да кажем, че дъвките и сладките без захар, които съдържат подсладители, имат преувеличен ефект. Когато консумираме повече от 20 g на ден - около десет бонбони - синтетичен подсладител, това може да причини неприятна диария.
Тъй като се чувстваме в безопасност, когато става въпрос за подсладители, губим контрол над себе си, което може да има вредни последици. От тях затлъстяването е най-опасно! Макар че калорийният прием чрез консумация на подсладители вместо захар е по-нисък, трябва да вземем предвид и факта, че не става въпрос само за захар. Когато консумираме много храна, която се приготвя с подсладители, за съжаление килограмите са по-лесни за съхранение върху нас, а от там е само малка стъпка към високите нива. LDL (лош) холестерол или до сърдечно-съдови заболявания. Американското общество за борба с рака, както и Американска администрация по храните и лекарствата (Администрацията по храните и лекарствата) и Европейският орган за безопасност на храните (Европейският орган за безопасност на храните) също считат самия аспартам за безопасен, което изглежда вредно. Няколко проучвания разглеждат ефектите на аспартама, главно върху връзката между подсладителите и честотата на рака. Национален институт по рака Националният институт по рака проведе най-голямото изследване, в което участваха 500 000 души. Изследването показа, че подсладените с аспарман напитки не увеличават шанса за развитие на левкемия или рак на мозъка, респ. нито появата на лимфом.
Знаеше ли?
Лекарите препоръчват дневната доза калории, приети в подсладителите, да не надвишава десет процента от консумираните калории, докато при диабетиците би било по-добре да останат под пет процента.