система

На пръв поглед пенсионната система на САЩ много прилича на пенсионната система на Канада. И двете страни имат задължителен държавен I. стълб и незадължителен II. (служител) и III. ("Частен") стълб. Въпреки това, докато канадските пенсионери са сред най-сигурните в света, почти всеки пети американски пенсионер живее в бедност и почти половината от работниците нямат пенсионни обезщетения, различни от Държавен стълб I [1].

Държавният I. стълб осигурява компенсация на дохода средно от 38,3% [2]. Реалното обезщетение на дохода обаче варира от 25% до 73% [3], което показва относително високо ниво на солидарност, въпреки факта, че основното пенсионно обезщетение се изплаща въз основа на заслуги. Солидарността се постига благодарение на различни допълнителни бонуси, които също се изплащат на нивото на отделните щати на федерацията. Комбинацията от федералната пенсионна схема (Администрация за социално осигуряване) с пенсионните схеми на отделни щати прави Американския стълб I относително объркващ.

За съжаление, основата на първия стълб, социалното осигуряване, ще стане технически несъстоятелна през 2030 г., според дългосрочната прогноза на офиса на Конгреса на САЩ. Разходите надвишиха приходите на системата още през 2010 г., а през 2030 г. натрупаните излишъци от предишни периоди също ще бъдат загубени. Тази ситуация вече е резултат от параметрични промени, настъпили през последните години, тъй като излишъкът трябваше да бъде изчерпан според по-ранните прогнози още през 2019 г. Това няма да бъде нищо ново за системата за социално осигуряване, както през 75-те години на съществуването [4]. Тази ситуация обикновено води до по-високи вноски в системата или по-ниски пенсии. Според прогнозата компенсацията на доходите за днешните тридесет години от първия стълб постепенно ще намалее с повече от 25%.

Пенсионните планове на служителите (стълб II) покриват 51% от работещото население на САЩ. Само 10% от работниците, които нямат професионален пенсионен план, допринасят редовно за третия стълб, индивидуални пенсионни сметки (IRA).

Планът за пенсиониране на служителите има дълга традиция в САЩ. Първият е създаден за своите служители от American Express през 1878 г. [5]. Първоначално пенсионните планове се възприемаха като „подарък“ от работодателя, например за задържане на ключови служители. Разпоредбите на пенсионния план са точно формулирани, винаги така че работодателят може, ако е необходимо, да се освободи от задълженията си. Ангажиментите по плановете не се покриват от никакъв фонд и съществуват само на хартия.

Броят на професионалните пенсионни планове нараства бавно през ХХ век, но все още преобладават тези, които съществуват само на хартия. Работодателите, които създават фонд за покриване на своите пенсионни задължения, инвестират главно в собствени облигации. Ръстът в броя на пенсионните фондове беше подкрепен от данъчни облекчения. Сложната правна уредба обаче идва едва през 1974 г. със закон, наречен ERISA.

Освен всичко друго, Законът дефинира условията за функциониране на индивидуални пенсионни сметки (IRA, 401 (k), . Стълб III), които не са или не трябва да се основават на принципа на служителя. В Съединените щати има голям брой различни видове индивидуални пенсионни сметки, които имат свое специфично обозначение. Имената обикновено се извличат от данъчния режим, който управлява всеки тип сметка. Например, известни са фондове от тип 401 (k), където 401 (k) е обозначението на конкретен параграф в съответния закон.

Интересното е, че в някои акаунти има възможност спестителят да реши изключително как да инвестира спестяванията си. Сметката може дори да бъде открита директно при търговец на ценни книжа, който изпълнява само инструкциите на титуляра на сметката, или самият титуляр на сметката изпълнява своите инвестиционни планове с помощта на електронна платформа. Акаунтът може да се управлява и от професионален администратор [6].

Корпорация за пенсионно обезщетение

По закон е установено "Корпорация за пенсионно обезщетение"(PBGC), федерална институция, която гарантира пенсионни обезщетения от планове за служители в случай, че схемата не изпълни задълженията си, което не е необичайно в Съединените щати. През 1998 г. PBGC изплати общо 848 милиона долара обезщетения. През 2014 г. това вече беше 5,6 милиарда долара. Днес PBGC изплаща приблизително 813 000 пенсионери от 4600 неуспешни пенсионни планове и вече е известно, че обезщетения ще получават поне още 595 000 бъдещи пенсионери. Размерът на максималното пенсионно обезщетение от PBGC, разбира се, е ограничен и не служи като пълен заместител на пенсията, която би принадлежала на лице от фалирал пенсионен план.

Доходът на PBGC се състои главно от задължителни вноски в пенсионни планове, обхванати от схемата PBGC. Задължителните вноски в гаранционния механизъм също са една от причините, поради които от 1974 г. насам редица професионални пенсионни планове са преминали от схеми с дефинирани доходи (DB) към схеми с дефинирани вноски (DC).

Припомнете си, че докато в схемата на DC окончателният размер на пенсията зависи пряко от сумата, запазена в личната сметка на пенсионера (рискът е от страна на бъдещия пенсионер), в схемата на DB пенсията се изчислява на актюерски принципи според брой пенсионери, минали вноски и финансово състояние на пенсионния фонд (оптичен трансфер на риск към управителя на фонда).

Преминавайки към схемата DC, работодателите избягват да плащат задължителни вноски в PBGC. Разбира се, схемите за постоянен ток не са обхванати от системата PBGC. ИРА, които също имат характер на схеми за постоянен ток, не са обхванати от системата PBGC [7].

Вторият значим източник на доход за PBGC е инвестиционният доход. Гаранционният фонд на PBGC беше оценен на приблизително 83 милиарда долара в края на 2014 г., с възвръщаемост от 8% през 2014 г. Доходността от 8% годишно съвпада случайно и със средната доходност на гаранционния фонд за последните 5 години. През годината на финансовата криза от 2008 г. PBGC регистрира загуба от 23%.

Приходите на PBGC обаче далеч не покриват разходи и понастоящем PBGC няма финансово покритие на бъдещи задължения от приблизително 61,7 милиарда долара. Стойността на гаранционния фонд има от 2010 г., т.е. за 5 години тя се е свила с почти 100 милиарда. Според дългосрочната прогноза през 2025 г. PBGC вече няма да може да изпълнява функцията си [8].

Защо плановете за пенсиониране на служители в САЩ са толкова "ненадеждни" ?

Както вече беше посочено, американските работодателски пенсионни схеми са носили две опасни специфики през цялата история, а именно слабата капитализация и разпределението на капитала във финансовите инструменти на дарителя на пенсионната схема (акциите и облигациите на работодателя). Тези характеристики са вкоренени в системата толкова дълбоко и толкова дълго, че никое правителство никога не се е осмелило да направи значителна промяна.

Чешкият икономист Павел Кохут казва, че американските пенсионни планове се провалят главно поради това, че принципът на тяхното функциониране е твърде сходен с функционирането на непрекъсната система за плащане по време на работа [9]. През 2003 г. планът за пенсиониране на General Motors имаше дефицит от 25 млрд. Долара и следователно трябваше да емитира облигации на обща стойност 17,6 млрд. Долара. Държавите се държат аналогично. Всяка кола, произведена от General Motors, беше с 1500 долара по-скъпа поради разходите за пенсиониране на персонала, подкопавайки конкурентоспособността на автомобилния производител. В резултат на това още през 1992 г. се появиха мнения, че фалитът на General Motors е само въпрос на време.

Слабо диверсифицираният инвестиционен риск е основната причина, поради която хиляди американски работници са загубили пенсионните си спестявания, дали провалът на компанията се дължи на счетоводен скандал (Enron, WorldCom), финансовата криза (General Motors, United Arlines, American Airlines, . ) или причината е била съвсем различна [10]. На този етап смятам, че е необходимо да се отбележи, че големи пенсионни загуби са нанесени и от американските пенсионни фондове чрез инвестиране в различни ипотечни облигации със съмнително качество. Диверсификацията на риска със сигурност не означава да инвестирате във всичко без каквато и да било регулация.

Американските пенсионери са измъчвани от несигурност

Според проучването на Алианц "Възстановяване на бъдещето" 92% от американските работници смятат, че САЩ са изправени пред пенсионна криза [11]. Allianz проведе проучване върху американските пенсионери, тъй като САЩ са първата страна, достигнала така наречената „точка на пречупване“ още през 2020 г., когато значителна част от поколението на така наречените „бейби бумъри“ ще се пенсионира. САЩ ще бъдат последвани от държавите от Западна Европа през 2025 година.

51% от анкетираните на възраст от 44 до 54 години се определят като "не са готови за пенсия". Цели 57% смятат, че спестените пари няма да им стигнат за пенсиониране. Дори 47% от анкетираните се опасяват, че няма да могат да осигурят дори основните нужди за живота в пенсия. Отговорът на въпроса беше интересен: „Според вас, какво е по-вероятно да получите пълно пенсионно обезщетение от социалното осигуряване или да ви удари мълния?“ 39% от анкетираните предпочитат да заложат на мълния.

Американските работници изпитват голяма несигурност относно бъдещите си пенсии. Когато планират пенсията си, те трябва да се справят с несигурността относно размера на бъдещите пенсии от системата за социално осигуряване (I стълб), те трябва да изберат как да защитят активите си от пазарни плъзгания и да вземат решение относно темпото на теглене техните пенсионни спестявания. 61% от анкетираните се страхуват повече от изчерпването на спестяванията си твърде рано, отколкото от смъртта. Разбира се, промяната на повечето пенсионни схеми от DB към DC система, която се случи на мнозина след по-голямата част от продуктивния им живот, не допринесе за американските работници. Вместо да бъдат, макар и неясни, но все пак „обещание“ за определен размер на бъдеща пенсия, им беше казано, че пенсията ще зависи изцяло от бъдещите резултати на пенсионния им фонд.

Въз основа на въпроса: „какви качества бихте очаквали от идеалния пенсионен продукт?“, Повечето от анкетираните искаха „способността да се гарантира стабилен и предсказуем жизнен стандарт при пенсиониране“. На второ и трето място приключи възможността за осигуряване на гарантиран доход през цялата пенсия и способността да се гарантира стойност.

Аксиоми, факти и тези

  • Съдбата на много пенсионни планове за работодатели в САЩ е предупредителен пример за опасната комбинация от недостатъчно регулиране, недостатъчна капитализация и диверсификация на риска от недостатъчно инвестиции.

Този блог е част от поредица за втория стълб, чиято цел и съдържание ще намерите в този блог.

[1] съставен от: OECD (2013): „Пенсии накратко 2013: Бедност на доходите в напреднала възраст“. Издателство на ОИСР, ISBN 9789264203938, достъпно: http://www.oecd-ilibrary.org/finance-and-investment/pensions-at-a-glance-2013/old-age-income-poverty_pension_glance-2013-26-en, на 22.6.2015г

[2] Статистика на ОИСР за брутните проценти на заместване на пенсиите: публични и частни схеми, достъпна на: http://www.oecd-ilibrary.org/finance-and-investment/pensions-at-a-glance-2013/gross-pension -replacement-rate-public-and-private-sche_pension_glance-2013-13-bg, на 5.5.2015 г.

[3] КОНГРЕСЕН БЮДЖЕТ (2014): Дългосрочни прогнози за социално осигуряване: Допълнителна информация. Вашингтон: Конгресът на САЩ, достъпно: https://www.cbo.gov/publication/49795, на 22.06.2015 г.

[4] Обработено според: JOHN, D.C .; LEVINE, R. (2009): „Национални системи за пенсионно спестяване в Австралия, Чили, Нова Зеландия и Обединеното кралство: Уроци за САЩ“. Проектът за пенсионна сигурност, No. 2009-1, Вашингтон, стр. 26, достъпно: http://www.brookings.edu/papers/2009/07_retirement_savings_ john.aspx, на 1.8.2011 г.

[5] Обработено според: BERGMANN, T.; ЯРУШКИН, Д.А. (2001): Сравнителен анализ на пенсионните планове. Департамент по маркетинг и мениджмънт, Университет на WI-Eau Claire, стр. 10-15, достъпно: www.spaef.com/file.php?id=309, на 6.8.2011 г.

[6] обработено от: http://answers.yourdictionary.com/answers/invest/where-can-i-invest-my-401-k.html, на 14.8.2011 г.

[7] След краха на американските гиганти Enron и WorldCom, чиито служители загубиха по-голямата част от пенсионните си спестявания, отговорността на администратора за пенсионни спестявания в схемите за постоянен ток беше увеличена. Реалното прилагане на тези мерки и възможността им да заменят „загубените“ пенсии е неизвестно. Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Pension_Benefit_Guaranty_Corporation, на 6.8.2011 г.

[8] съставено съгласно: ПЕНСИОННА ГАРАНЦИОННА КОРПОРАЦИЯ (2014): „Годишен отчет“, стр.2, 20-21, 34-37; достъпно: http://www.pbgc.gov/about/reports/ar2014.html, на 22.6.2015

[9] обработено от: http://www.finmag.cz/cs/finmag/ekonomika/skoncime-jako-general-motors/, на 7.8.2011 г.

[10] Например, с колапса на Studebaker през 1963 г. 4500 служители загубиха 85% от пенсионните си спестявания