Напоследък не мога да се справя с 2,5-годишната си дъщеря. Когато просто я предупреждавам да не прави това или онова, тя започва да мърмори и да се изнервя.

5-годишно

Опитвам се да й обясня, но нищо не помага. Освен ако не съм нервен след нея. И вече съм отчаяна от това. Съпругът й не помага много с възпитанието си и той бавно би искал да я хване за дупето за всичко.

Не казвам, че когато вече не се получи с нея, няма да й вдигна дупето, но не съм на това мнение. Съпругът ми ме обвинява, че съм отгледал бебето си. Че ако тя не слуша, трябва да я взема.

Какво е вашето мнение?

Какво ми препоръчвате?

дъщерята е в много чувствителен период на автономия и воля, или дори на т.нар период на предизвикателство. Той също така научава нови емоции, изпитва ги, научава се как да се справя с тях и да ги управлява.

Естествено е, че когато нещо не е както тя желае, то бушува. Тя е обзета от емоция и нейната реакция е стратегия за нейното управление. Тя все още не знае друго. Това не означава, че е непокорна.

Дори възрастният, когато е в емоция, действа много пъти по-различно, отколкото може да иска, и вече е разработил различни стратегии за справяне с трудни ситуации. Дъщеря ми все още ги няма. Родителят трябва да бъде този, който ще преведе детето през трудната ситуация и ще посредничи за всякакви други възможни стратегии.

Писъци, заплахи, наказания под формата на удряне по дупето могат да променят реакцията на дъщерята, но само от страх. Ефектът е краткотраен, освен това детето не учи на отговорност, а само на сляпо подчинение. Дъщерята няма да знае защо не трябва да прави това, което не прави. Освен това наказанията подкопават доверието и отношенията. Те дават на дъщерята съобщение, което не е важно за вас, как тя чувства, че не е важна. В крайна сметка може да спре да се появява по начина, по който не искате, но може да отиде другаде и няма да му даде нищо в бъдеще.

Когато дъщеря е обзета от емоция, тя трябва да бъде приета, приета. Име. Искахте го по различен начин. Все още искахте да го направите. Ядосан ли си.
Казвате й, че я слушате и приемате. Ако действа по нежелан начин, задайте си граници. Ядосан ли си. Разбирам. Но нещата не са за унищожаване. Можете да унищожите това - опаковка за яйца напр.
Давате й да разбере, че я приемате, но не и нейното поведение.

Това мърдане и изнервяне е напълно естествено. Назовете й какво се случва, отразявайте емоцията. Няма причина обаче да се спира. Дъщерята трябва да се справи с разочарованието, за да може в бъдеще да се справя с по-трудни ситуации.

Можете спокойно да говорите за трудни ситуации и да предлагате на дъщеря си други стратегии.

Дайте й приемане, сигурност, внимание. Работете с емоции, поставете граници. Доверете се на дъщеря си, оставете я да реши нещо. Оценявайте я. Покажете й любов. Гледайте нейните сигнали и отговаряйте на нейните нужди.

По този начин вие също изграждате самочувствието й и отглеждате дете отговорно, а не послушно.