Някои обаче имат труден ход и освен че губят гласа на пациента, са значително обременени от нарастващо дишане, изискващо интубация (въвеждане на тръба), по изключение и от трахеотомия (хирургично отваряне на трахеята), а пациентът много бързо се нуждае от незабавно стационарно лечение лечение. В ера на нарастващ брой алергични заболявания, на тях трябва да се обърне дължимото внимание и най-важното - не! .
Остър син език
Остро възпалително заболяване на лигавицата на ларинкса, което се проявява с повишена конгестия и подуване на лигавицата на гласните струни и, в зависимост от степента на заболяването, околните интраларингиални структури. Най-често се причинява от вирусна и/или бактериална инфекция, рядко от излагане на лигавицата на ларинкса на термични, алергични или инхалационни замърсители. Проявява се с хъркане и загуба на глас, понякога диспнея и затруднено преглъщане, често болка в ларинкса и дразнене на кашлицата. Обикновено е част от низходящо или възходящо възпаление в дихателната система, децата имат повишен риск от запушване на лумена на ларинкса.
Диагнозата се поставя въз основа на типична история на бързото начало на заболяването, свързано с възпалителни прояви в дихателните органи, понякога само на самия ларинкс. По време на УНГ изследване при непряка ларингоскопия виждаме симетрични, подвижни, но претоварени и леко подути гласни струни, капачката е тънка, симетрична.
Лечението изисква гласова почивка, прилагане на топлина в областта на ларинкса, витаминна терапия, деконгестанти за премахване на подуване, антибиотици в случай на бактериална инфекция/суперинфекция, кортикостероиди в случай на по-изразена едематозна реакция, която причинява подуване. Търсим влиянието на възможните външни замърсители върху развитието на болестта, препоръчваме на пушачите да не пушат. Ако пациентът е алергичен, ние подкрепяме лечението, като прилагаме антиалергични лекарства. Инхалациите с инхалируеми вещества, съдържащи масла, са противопоказани поради риск от "маслена" пневмония.
Ако хъркането продължава повече от три седмици при пациента, въпреки адекватно лечение, е необходимо да се посочи или повтори УНГ изследването - язви (язви), покрития, пролиферация на лигавиците в гласните струни не принадлежат към клиничната картина на неспецифичен ларингит. Тяхното присъствие изисква допълнителна диференциална диагноза за изключване на специфични процеси (туберкулоза, сифилис), предракови лезии и тумори.
Остър субглотисен ларингит
Това е специфичен пример за остър ларингит, който е типичен за пациенти в детска възраст (между 1-5 години). Както при катаралния ларингит, в развитието на заболяването участват вируси и бактериална суперинфекция. Подуването на ларингеалната лигавица се появява на типично място под глотиса (при непряка ларингоскопия виждаме непокътнати глоти и под тях подути субглотични валове) и може да се разпространи надолу в трахеалното пространство. Болестта се предшества от кратък период на студ, последван от период на суха лаеща кашлица, чиято интензивност се увеличава. Детето е дрезгаво и в зависимост от степента на подуване на лигавицата и местоположението му има вдъхновяващ, експираторен или смесен стридор (свистящ звук при вдишване), което може да доведе до тежък задух. Тогава при вдишването е налице прибирането на югулата и междуребрените пространства, детето е заченато, цианотично. В преждевременната често откриваме повтарящи се инфекции в назофаринкса и механична бариера под формата на увеличен носоглътка или дори хиперпластични сливици. Болестта често се проявява през есента и зимата, свързани с мъгливо време.
Лечението се основава на тежестта на затрудненото дишане - леките случаи могат да бъдат решени от педиатър при амбулаторно лечение. В случай на нарастваща диспнея, състоянието изисква институционално лечение, приложение на кортикостероиди и антибиотици, понякога интубация (поставяне на тръба в трахеята) и, в случай на тежък мукозит, свързан с образуването на корички, трахеотомия. В същото време обръщаме голямо внимание на рехидратацията и успокояването на детето, за да предотвратим възможна свръхвъзбудимост, водеща до мускулни крампи.
Остър епиглотит
Той принадлежи към сериозните форми на остър ларингит, неговата тежест може да застраши живота на пациента. Характеризира се с бързо развиващо се възпаление на ларингеалната клапа, свързано с нарастващо подуване. Пациентът има висока температура и болка при преглъщане, дишането е трудно за дишане поради препятствие във входа на ларинкса, има глас "кнедли". Той има проблеми с преглъщането на течности и дехидратира. В патогенезата играе роля инфекцията, рязко увреждане на целостта на лигавицата, напр. неподходяща храна. Болестта засяга предимно деца под 10-годишна възраст, рядко по-големи деца и възрастни.
При индиректната ларингоскопия се вижда подутата, подчертано претоварена лигавица, понякога се наблюдава събирането на субмукозния абсцес като усложнение на възпалението или дори възниква перихондрит на клапата, т.е. остро възпаление не само на лигавицата на клапата, но и на самия хрущял. В този случай пациентът е хоспитализиран, получават му интравенозни кортикостероиди, антибиотици, той трябва да попълва течности и, ако е необходимо, в дихателните органи се вкарва интубационна тръба, за да се предотврати задушаването. В днешните условия необходимостта от трахеотомия е рядка, обикновено състоянието бързо се коригира с това лечение.
Като част от профилактиката на острия ларингит, обикновено се препоръчва да се повиши цялостната защита на организма (втвърдяване, ваксинация), да се избягват публични събития по време на грип, да се елиминират външните замърсители, увреждащи лигавицата на ларинкса (особено пушенето), а през лятото не забравяйте чаша гореща напитка може да бъде отключващ фактор за остър ларингит след известно освежаване! При деца е необходимо превантивно да се елиминират пречките пред дишането, понякога представляващи фокална инфекция в областта на УНГ - в случай на увеличена носоглътка сливицата показва отстраняването й под ендоскопски контрол под обща анестезия, при прекомерно големи сливици на възраст 3-8 години лазерна тонзилотомия, t. j. тяхното намаляване с около половината с помощта на лазерен лъч, при по-големи деца тонзилектомия, t. j. пълно отстраняване на сливиците чрез операция.