Датата е добавена: 17.08.2007 Марка: 1 2 3 4 5
Автор на доклада: натали
Език: Брой думи: 3 958
Хартия, подходяща за: университет Брой A4: 11.9
Средна оценка: 2.99 Бързо четене: 19м 50с
Бавно четене: 29м 45с

Много полезен е т.нар ретроспективен контрол на желаните свойства на определените цели. По-специално, става въпрос за това дали:

оценка

  • Релевантни ли са целите? Те се отнасят до проблема, влияят му по някакъв начин?
  • Излишни ли са, излишни ли са целите? Те наистина са необходими?
  • Проверими ли са целите? Постижението им може да бъде проверено и оценено?
  • Целите са количествено измерими?

3 Избрани методи за оценка на публични проекти

3.2 Методи за въвеждане и извеждане

Това са методи за извеждане на разходи. Под разходи разбираме сумата на паричните разходи и паричните елементи, необходими за използването на различни ресурси за получаване на определен продукт. Непаричните елементи могат да включват ограничения, произтичащи от държавни регулаторни мерки, щети, усетени от други субекти или влошаване на околната среда, т.е. отрицателни външни ефекти или „алтернативни разходи“, които показват ползи, произтичащи от друго използване на същите ресурси. Резултатите в този случай са сумата от удовлетворението (ползите) на дадено лице, група лица или общност, която генерира програма или публично действие.

CMA (Анализ на минизима на разходите)

Този метод анализира минимизирането на разходите без измерване на изхода. Той принадлежи към относително най-простите методи за вход-изход. Същността му е да се намери алтернатива с най-ниски разходи. Определянето на разходите най-често се извършва чрез стойностни единици чрез анализ на стойността, използвайки метода на промишленото инженерство или параметрична оценка на разходите. Може да се използва и при програмното разпределение на ресурси, при избора на алтернатива при реорганизацията на орган на публичната администрация.

CBA (Анализ на разходите и ползите)

Този метод анализира разходите и ползите, като същевременно измерва стойностните единици. На практика това е много подходящ инструмент за вземане на управленски икономически решения. Това е основен метод за икономически анализ, прилаган при оценка на ефективността на публичните проекти и дейности. Това дава възможност да се определи дали положителните последици от публичен проект компенсират разходите, направени за този проект. CBA се характеризира с това, че оценката на последиците от проекта се извършва в парични единици, така че да може да се сравни с разходите. Същността на CBA е да се обърне към въпроса „Какво се губи и кой печели?“. CBA може да се определи като набор от практически методи за оптимален избор в областта на публичната икономика, като се спазва критерият за максимална нетна социална рентабилност, докато всички разглеждани разходи и приходи се посочват в пари, пряко или косвено. Основната стъпка на всеки анализ трябва да бъде идентифицирането на набор от възможни варианти за правилното решение. Освен това трябва да бъдат идентифицирани всички значителни разходи и ползи от възможни проекти.

Ключовият проблем на метода на CBA е измерването на размера на индивидуалните разходи и приходи в парични единици, респ. изчислете тяхната цена. Ако не можем да намерим цената за даден артикул на пазара, можем да се опитаме да намерим оценката му чрез пазарната цена на подобна стока - заместител, разбира се, ако тя съществува. Ако всички разходи и приходи на конкретен проект са оценени, ние ще пристъпим към избора на тези, които ще бъдат изпълнени. Ще бъдат изпълнени проектите, които имат най-голям ефект от единицата разходи.

При анализа на разходите обаче трябва да се прави разлика между преки разходи, които обикновено се изразяват в пазарни цени, и непреки разходи, които обикновено се оценяват като алтернативни разходи. За да се изчислят разходите и приходите по метода на CBA, препоръчително е да се използва следната последователност от стъпки:

  1. прехвърлете инвентара на всички елементи на разходите и приходите,
  2. раздели предметите на материални (разходи и приходи, които могат да бъдат оценени на пазара) и нематериални (други, които не могат да бъдат оценени на пазара),
  3. ако е възможно, оценете разходите и приходите на пазарни цени
  4. ако не е възможно да се използват пазарни цени, прехвърлете оценката чрез заместител респ. задайте цена в сянка,
  5. разходи или приходи, които трябва да бъдат оценени на нула за икономиката като цяло,
  6. разходи за труд, иначе без изпълнението на проекта безработни, не да оценяват заплатата, а цената на жертва на възможности.