1. целенасочено и систематично действие върху младия човек чрез насаждане на такива качества, които възпитателят (ал. Общество) счита за добри и начина, по който се прави: добро, лошо v.
в. деца;
училище срещу, комунистическо срещу, морално срещу, политическо срещу, семейство срещу;
художествена, литературна с., емоционална, умствена с., идеологическа с.;
спартански v. строг;
твърд, строг v.;
училища. музикална v. култивиране на музика върху ученици;
тяло v.;
вой. военен, военен v.;

възпитател човек

2. отглеждане, отглеждане, растениевъдство и животновъдство, животновъдство: v. насаждения, гори, гущери;
в. коне

възпитан, -нка човек. r. остаряла. студент, приемно дете: Аз съм приемно дете на войната. (Кал.) Лако беше възпитател на унгарска гимназия. (Вадж.)

  • какво от кого) чрез целенасочено и систематично въздействие за култивиране на такива качества, които възпитателят (ал. общество) счита за добри: v. дете, ученик;
    в. социалистически човек;
    Води Тонка на училища, за да отгледа добър словак от него. (Тадж.) Отгледахте добре сина си. (Ráz.) Владо беше разтревожен. (Urb.) Театърът е възпитал детската публика. (Поплавък)

    2. (кого) да осигури обучение на някого: v. трактористи, комбайнери;

    3. (кого;
    class = "sc" /> кого за какво) да осигури на някого материална сигурност, да възпита, отгледа: Бащата отгледа момчетата на беден сандвич. (Тадж.) Отгледах те на хляб на вдовицата. (Скал.);

    неделя Възпитавай, -а, -ат

    възпитател, -а, мн. не. -ли човек. r. остаряла. възпитател;
    възпитател, -у, -ликек жени. r. възпитател

    образователен, -ия, -ие прил. м. предназначени за възпитание: v. институт;
    v-ie публикации

    възпитател, -а, мн. не. -ли човек. r. кой отглежда някого;
    учителят;

    образователна добавка. м.: v-á работа;
    v-á мито (Vlč.);
    v-á способност (Vaj.);