1. (кой, какво на кого и на кого) с увереност да предаде някой ал. нещо, за което някой да се грижи, да се грижи, съхранява и т.н.: z. дете на родители, от. вашето имущество в ръцете на някой от. кон, който да се грижи за съседа;
Как да заредим всичко поверено на неговите грижи? (Лаз.) Моля, погрижете се за вас, майко и Милица, ще ви ги поверя. (Стод.) Не вярваше на никого, не искаше да го поверява (ранения комисар) на никого. (Тат.)
● обадете се. израз от. за куче (за котка) бекон, за да предаде нещо в ненадеждни ръце;
Ние поверихме Баранка на вълк (Хроб.) И дадохме нещо на някой ненадежден.
2. (какво на кого и на кого) да даде на някого нещо за задачата, да се погрижи, да наложи нещо на някого, което да направи, да повери на някого определена функция в нещо: z. роля, задължение към другите, от. някой, който редактира списание, от. работа на друга група;
имущество, поверено на администрацията на някого;
администрира поверената държава;
права. от. на детегледач (Luby);
Той повери командването на заминаващите капитани на активния капитан. (Мин.) Месарят е поверил фермата на куче. (Добш.)
Книга 3 (какво на кого) да кажа, да съобщя, да разкрия, особено нещо поверително, да се доверя на някого с нещо: z. на някого неговата тайна, неговият план, неговото откритие;
от. на някого неговото бедствие (Вадж.);
Тя бързаше да повери този ужасен вестник на Гизелка. (Vans.);
прен. Той надграждаше идеята, че все пак трябва да повери на хартия (Хор.) Да пише на хартия.
4. остарял. (на кого какво) да отпускат;
заем: z. някой стоки за 50 крони;
спестовната каса поверила на работниците пари за стоките;
неделя k 1-3 да поверя, -uje, -ují;
обратното. разреден. поверявам, -a, -ajú (Hurb.)
1. (на кого;
class = "sc" /> на кого с какво) поверително да каже на някого нещо, да се довери на някого с нещо: z. на някой с голяма тайна, от. на някой със своя план, със своите притеснения;
от. на някой с всички радости и грижи (Зат.);
2. (на кого, на какво) да разчита: z. към вашето чувство, към вашето изкуство, от. на непознат, на неговата памет;
По-добре ми се доверете, защото аз съм врачка. (Добш.) О, имаха на кого да се доверят, господин пастор. (Отбор.)
3. (какво) да се предаде, предаде, предаде: z. в съдбата;
Тъй като слабият човек се довери на случайността, той самият още не е решил живота си. (Тат.) Човек е крехък съд, когато веднъж му е поверена болка, скръб, пламъци или вълни от носталгия. (Хоров);