252 намерени резултата (3 страници)

1. конструкция на формата на коритото за хранене ал. дренаж на течности ал. друг материал: канализация, насип ž.;
хижа. почукване b.

3. удължена депресия в терена, депресия: слезе до топката;

улук прил. наподобяваща корито (корита): b. наклон, ž-á долина

улук прил.: от. конвейер;

поевтиняват -т.е. -ejú dok. стават по-евтини, по-евтини: стоки z-l, производство z-la

поевтиняват док. направи по-евтино, по-евтино: z. транспорт, добив;

хармонизиран прил. kt. е в съответствие с нещо хармонично: z-é движения, цветове;

подравняване док. подравняване; хармонизира: z. инструменти в оркестър, z. интереси на млади и опитни, от. сътрудничество с партньор;

леден -т.е. -ejú dok. втвърдява се върху лед, покрива се с лед: тротоар z-l;
z-zena почва

глазура -т.е. -ejú dok. ставам леден: вятър z-l;

олекотете -т.е. -ejú dok. станете по-леки, по-леки: заредете z-lo

1. направете го по-лек, лесен (означава 1, 2): от. тежестта на нещо;
от. (si) роля опростявам

2. отнема важността, сериозността, неуважението: на. достойнства, z. ситуация;

// улесни да стане по-лек, лесен (означава 1, 2): натоварване с z-lo;
работата на работниците е z-la;

облекчаване прил. отклоняващо значението, важността, унизителното: z-e бележки;

1. без усилие, стресиращо, ненасилствено: z. да докосна нещо от. натиснете дръжката

легнете -e -ú -hol dok.

3. телефонно обаждане. остаряла. раждам

заблуждавам -т.е. -ejú dok. станете по-безразлични, безразлични: z. към околностите;
след неуспеха на z-l

малко момиче съгл. израз. леко (което означава 1): от. той стъпи в пъна

промъкне -и док. телефонно обаждане. да станат помия, разхвърлян: децата са без надзор, ако

съблазнявам -и док. съблазнителен да спечелите, съблазнителен: извадете от. приятели в кръчмата да съблазнявам;
слънцето го огряваше

изплашвам се -e -ú -kol dok. плаши се, плаши, плаши: детето се очертаваше и плачеше;
от. отговорности

стреснат -и б. стреснат

изплашен прил. обхванат от страх, уплашен, уплашен: момичето;

да се счупи -д -у док. чупене чупене, чупене на парчета, чупене: z. пръчка, клон, z. си ноху

● израз. от. вашите вратове, вратовръзки а) да се самоубие б) да претърпи щети

// да се счупи: колела ако

да щракам док. да улови (означава 2): от. крадци, контрабандисти

злато -у -нин ж. pejor. нещо позлатено, залепено: безвкусен z., роман z.

позлата -ta/-ce -tajú/-cu -tajúc/-cuc dok. pejor. обединявам се в неразделено цяло, болен, набързо, повърхностно правя, лепило: z. дрехи;
речта беше по всякакви начини

позлата -и s. тънък повърхностен слой от злато, позлата, мишура: z. на гърба на книги

златен прил. цветно златисто: z-é коса, z. пясък;

1. покрийте с тънък слой злато, позлата: z. рамка за картина, галванична z-eni;
z-iaci lis

2. книги. цвят златистокафяв: залез z-l небе

пчелен мед -у -тиек ж. в мин. монета, банкнота на стойност 1 злато

1. само пчелен мед станиол

2. k 4: z., дай ми книгата

златар -y -čok ž.;

златар прил.: от. стоки, z-e везни;

златар -а -тиев с.

златар -a mn. -ci m. специалист в производството, ремонта и продажбата на изделия от благородни метали; самоосигуряващ се; бижутер;

обърнете злато -e -ú -tol ned. да стане златист: оставя z-e

1. светложълт благороден метал с интензивен блясък, хим. елемент, stmp. Au: чисто z., Дробно z., Панорамиране z-a;
бял z. и публикува. захар;
публ.: черен z. въглища;
течност от. масло

2. изделия от злато, по поръчка. бижута: жена обесена z-m;
публ. жаргон. олимпийски z. златен медал

3. което наподобява злато по цвят, блясък, стойност: z. слънчеви лъчи;
от. житни класове

● израз. z-m не би го балансирал е ценна;
да има сърце от z-a да си добър, благороден;
добър съвет над z.;
не всичко от. което блести външното впечатление не е гаранция за стойност;

златна пръчица -e ž. изобилна билка със златисто жълти цветя, обувки. Солидаго

златисто червено прил. червено златисто: z-e коса, z-e слънце

златотърсач -a mn. -i/-ovia m. който търси и добива злато;

златотърсач -като. търсене, добив на злато

златар -a mn. N и A -и m. бръмбар, живеещ на цветя и съхраняващ ларви в мравки, зоол. Цетоний

златоносимост -и б.

златоносен прил. съдържащ злато: z-é alluvium, z. пясък;

Меден месец -у -чек ж. насекоми със златни очи и зелени крила, срещащи се в домакинството, зоол. Хризопа

златистоплоден прил.: бот. krkoška z-á Chaerophyllum aureum ароматна ливадна и градинска билка

нож за злато -u m. златен ал. позлатена гайка: книга с z-om

II. златен м. ориг. Златна монета; беше ал. текуща база пари. единица и валута в нищо. Щати: сто Kremnica z-ch;
Холандски z.

златотепек -pca m. специалист по коване на злато;

златарство -като. златарско изкуство, златарско отделение

златна уста прил. книги. красноречив (означава 1): от. оратор, проповедник;
св. Ян Златоусти

златокос -y-чорап b. израз. момиче, жена със златиста коса;
Златокос истории. битие

златиста коса прил. със златна коса: z-é момиче

1. направени от злато: на. бижу, пръстен, z-é писалка, z. зъб, z-á медал

2. съдържащи злато: вена и прен. хемороиди;
z-á мина и фраза. богат източник на доходи

3. позлатени: z-é копчета, z-á гайка

4. напомнящи на злато (цвят, блясък, звук и др.): z-é коса, z. пясък, z-e листа;
z-á таг емблема на високи продукти качество;
от. дъждът декоративен храст с голям брой жълти цветя, обувки. щедра, форзиция;
z-á сватба 50-годишнина от брака и неговото честване;
z-á неделя последно преди Коледа

6. отнасящи се до златото като цяло:. съкровище, z-á валута

● z-á среден път фаворизиране на компромиса;
от. възраст период на цъфтеж;
от. пирон (програма) горна част;
→ занаятът има дъно;

отстъпка 1 -y zliav ž. намаление на цената, такса: осигурете, вземете от-при, от. върху пътуването, върху данъка

● sprava-z., sprava i z. от всички страни

с отстъпка прил. kt. се предоставя за отстъпка: z. билет, входна такса

жлеза -y жлеза ž. отделителна система: подути b.;
анат. млечен, паротиден, слюнчен, щитовидна ж.;
биол. ж-у с вътрешна секреция;

жлезиста прил. kt. той има жлези, много жлези: ž-é виме

● израз.: от. в него от (о) кипене, втасване, b. тя се премести в него той много се ядоса, беше бесен;
той размирици в него ž. той е много ядосан;
излейте b. върху някого да превъзхожда;

жлъчен мехур -a m. тяло нищо. торба, подобна на гръбначни, в kt. жлъчката се натрупва: хирургия b-a, болен до b.;

жлъчен мехур -a m. телефонно обаждане. който е болен на жлъчния мехур;

жлъчен мехур -г-година б.

жлъчен мехур прил.: от. припадък;
диета при заболявания на жлъчния мехур

жлъчен мехур прил. подпомагане производството и отделянето на жлъчка: b. чай;

жлъчен прил. израз. ядосан (означава 1 - 3), токсичен: b. човек;
от. смях, разговор;

жлъчен канал -u m. анат. изход на жлъчния мехур: възпаление ž-u;

жлъчка прил.: ž-é kamene

лошо по-лошо съгл.

1. к зло, оп. добро: z. играе, спи, чува, действа;
от. да усещаш;
от. говори за някого;
искам някой от., z. лекува някого;
от. посъветвайте някого;
от. Свърши се;
от. Не те харесвам

2. изречение аксесоари. vys. неблагоприятно състояние на организма, неблагоприятна ситуация и др. гадене;
от. е с него а) не се чувства добре б) има опасност да бъде неблагоприятен;
е от. за хляба спешен случай

3. vys. оценка на историята от гледна точка на възможност, трудна: вие сте от. ставай сутрин

● (не) има нещо за някого. (не) поливане;
израз. z.-nedobre много лошо;
да бъде от. записан с някого не доверие;
от. той си падна по него не му хареса: z. го прави влияе неблагоприятно

мързел -т.е. -ejú dok. стани мързелив: момче някак си z-l

конгломерат -nca m. залепване: z. коса;
геол. седиментни скали, циментирани от водолази. компоненти, конгломерат

залепване -у -нин ж. нещо залепено, конгломерат: z. сняг;

1. залепване за свързване: z. скъсано покритие, z. счупен врат

2. чрез залепване за създаване: z. моделирате самолет

да подобря док. направи по-добре: z. производствен метод, среда, доставка;
от. изпълнение, световен рекорд;

подобряване прил. предназначени за подобрение: z. предложение, z-ie мерки

подобрител -a m. жаргон. предложение за подобрение

// да се оправи станете по-добри: съотношения с ако;
времето беше ясно;

неделя. да подобря

подобрител -a mn. -Аз съм. който представя предложения за подобрения (относно метода на производство, технологията, организацията на работа и др.);

подобрител -y -liek ž.;

подобряване прил.: z-é усилие, движение;

подобрение -като.

отлитам -í -иа док.

1. лети надолу през лятото, отлети: птица z-l от дървото, петел z-l от оградата

2. израз. падане (което означава 1): от. от кон, капачка от главата му, от. до ямата

3. израз. слез бързо, бягай: z. нагоре по стълбите към избата;

отлети 2 [-l-] док. телефонно обаждане. спойка: z. чаршафи

набраздяване прил. предназначени за канали: b. ренде, ж-иа фреза

набраздяване -и s. набраздена декорация (върху керамика)

жлеб неделя. направете канали (което означава 2): керамика

набразден прил.: от. панел;
от. украшение;

жлеб -čka, žliabček -a m. zdrob.

1. zdrob. k 1, 2: табло.;
фураж b.

2. изрез, вдлъбнатина, жлеб (върху части, инструменти и др.): b. на дъската, колело с ж-ом;

сливане лош лош док.

1. отливка за отстраняване (течност) от нещо: z. вода от варени зеленчуци

2. като се излее течността, отцедете: z. картофи

сплав -y -tin b. втвърдена смес от разтопени метали: z-y мед, алуминий;

жлеза -y -zok ž. zdrob.

1. (за никакви животни) за да се отървете от кожата, козината и др.: змия с z-l

2. (за кожата) да се изкачи (бележка 2), мащабиране: кожата на краката е z-la

неделя. лепило -и лепило

// не се делим лепило заедно: глината се изсипва на бучки;

жлъчния мехур

  • 1
  • 2
  • 3
  • ›