sol inj 5x5 ml/2500 mg (ампер стъклено кафяво)

Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)

Приложение №. 1 за уведомяване за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, регистрационен номер: 2012/07570

анафилактоидни реакции

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Новалгин 500 mg/1 ml

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки ml инжекционен разтвор съдържа 500 mg метамизол натриев монохидрат.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор за интравенозно и интрамускулно приложение.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Силна или постоянна болка или треска.

Парентералното приложение е показано само ако ентералното приложение не е възможно.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Novalgin 500 mg/ml се прилага интравенозно или интрамускулно.

Дозировката и начинът на приложение на метамизол зависи по принцип от желания аналгетичен ефект и от състоянието на пациента. В много случаи пероралното или ректалното приложение е достатъчно за постигане на задоволителна аналгезия.

Ако е необходимо бързо настъпване на аналгетичен ефект или ако метамизол не може да бъде показан за перорално или ректално приложение, се препоръчва интравенозно или интрамускулно приложение.

При избора на начин на приложение трябва да се има предвид, че парентералното приложение е свързано с по-висок риск от анафилактични или анафилактоидни реакции.

Ако се обмисля парентерално приложение при деца на възраст от 3 до 11 месеца, трябва да се отбележи, че метамизол трябва да се прилага интрамускулно само на деца на тази възраст.

За парентерално приложение на деца на възраст от 1 до 14 години обикновено се дават 6 до 16 mg метамизол на kg телесно тегло в еднократна доза.

За деца с висока температура обикновено е достатъчна доза от 10 mg метамизол на kg телесно тегло.

За всички формулировки може да се очаква аналгетичен и антипиретичен ефект 30 до 60 минути след приложението и обикновено да продължи около 4 часа.

Ако ефектът от единична доза е недостатъчен или е изчезнал, дозата може да се повтори до максималната дневна доза съгласно таблицата по-долу.

Посочването на единични дози над 1 g метамизол парентерално трябва да се обмисли внимателно, тъй като хипотензивните реакции след инжектиране са дозозависими.

Следващата таблица изброява препоръчителните единични дози и максималните дневни дози инжекционен разтвор за всяка възрастова и тегловна група:

Дозировка при бъбречно или чернодробно увреждане

Тъй като скоростта на екскреция е намалена при бъбречно или чернодробно увреждане, трябва да се избягват високи дози. Въпреки това не се изисква намаляване на дозата за краткосрочно приложение. Няма опит с дозиране при продължителна употреба при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.

Влошаване на бъбречната и чернодробната функция трябва да се има предвид при пациенти в напреднала възраст и при пациенти с лошо общо здравословно състояние.

Лекарите трябва внимателно да наблюдават пациентите за парентерално приложение и да спрат инжектирането при първите признаци на анафилактоидна или анафилактична реакция (вж. Точка 4.8. Нежелани реакции), за да сведе до минимум риска от изолирани хипотензивни реакции. В допълнение, интравенозната инжекция трябва да се прилага много бавно и скоростта не трябва да надвишава 1 ml (500 mg метамизол) на минута, за да се избегнат хипотензивни реакции.

4.3 Противопоказания

Novalgin не трябва да се използва при пациенти:

с известна свръхчувствителност към метамизол или други пиразолони (феназон, пропифеназон) или пиразолидини (фенилбутазон, оксифенбутазон), както и, например, анамнеза за агранулоцитоза, причинена от някое от тези вещества,

с алергия към някоя от останалите съставки,

с нарушена функция на костния мозък (например след лечение с цитостатици) или със заболяване на хемопоетичната система,

с известен бронхоспазъм или други анафилактоидни реакции (напр. уртикария, ринит, ангиоедем) към аналгетици като салицилати, парацетамол, диклофенак, ибупрофен, индометацин, напроксен,

с остра интермитентна чернодробна порфирия (риск от предизвикване на пристъп на порфирия),

с вроден дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа (риск от хемолиза),

деца под три месеца или до 5 kg телесно тегло (липса на налична научна документация за употребата на метамизол при тези деца).

Novalgin не трябва да се прилага интравенозно на деца на възраст от 3 месеца до 11 месеца.

Novalgin не трябва да се прилага парентерално при пациенти с хипотония или нестабилна циркулация.

Бременност (вж. Точка 4.6)

Кърмене (вж. Точка 4.6.)

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Агранулоцитоза индуцирано от метамизол е събитие от имуноалергичен произход с продължителност най-малко една седмица. Тези реакции са много редки, могат да бъдат сериозни и животозастрашаващи и могат да бъдат фатални. Те не са зависими от дозата и могат да се появят по всяко време по време на лечението. Всеки пациент трябва да бъде посъветван да прекрати лечението и незабавно да се консултира с лекар, ако получи някой от следните признаци или симптоми, които могат да бъдат свързани с неутропения: треска, студени тръпки, възпалено гърло, язви в устата. В случай на неутропения (9/l), лечението трябва незабавно да се спре и общата кръвна картина да се провери по спешност и да се проследява, докато стойностите се върнат към нормалното.

Анафилактичен шок: Тези реакции се проявяват главно при чувствителни пациенти. Поради това метамизол трябва да се предписва с повишено внимание при пациенти с астма и атопик (вж. Точка 4.3).

Метамизол не трябва да се използва в тривиални условия.

Анафилактични и анафилактоидни реакции

При избора на начин на приложение трябва да се има предвид, че парентералното приложение е свързано с по-висок риск от анафилактични и анафилактоидни реакции.

Следните пациенти са особено изложени на висок риск от възможни тежки анафилактоидни реакции към метамизол (вж. Точка 4.3):

пациенти с бронхиална астма, особено съпътстващ полипозен риносинузит,

пациенти с хронична уртикария,

пациенти с непоносимост към алкохол, като пациенти, които също реагират на малки количества алкохолни напитки чрез кихане, сълзене и подчертано зачервяване на лицето. Непоносимостта към алкохол може да е индикатор за недиагностициран преди това синдром на алергична астма,

пациенти с непоносимост към оцветители (напр. тартразин) или консерванти (напр. бензоати).

Преди приложението на Новалгин трябва да се вземе медицинската история на пациента. Пациентите, които са изложени на риск от анафилактоидни реакции, трябва да получават Novalgin само след внимателно обмисляне на потенциалния риск за очаквания ефект. В този случай приложението на Новалгин изисква внимателно медицинско наблюдение и трябва да се осигурят средства за незабавна помощ в случай на риск на пациента.

Изолирани хипотензивни реакции

Прилагането на метамизол може да причини изолирани хипотензивни реакции (вж. Също точка 4.8). Тези реакции вероятно са дозозависими и са по-чести при парентерално приложение.

Други случаи, при които има повишен риск от тежки хипотонични реакции, са:

ако интравенозната инжекция не се прилага бавно,

при пациенти с предишна хипотония, загуба на обем, дехидратация, нестабилна циркулация или първоначална циркулаторна недостатъчност,

при пациенти с висока температура.

Метамизол трябва да се показва с особено внимание при тези пациенти и е необходимо внимателно медицинско наблюдение, ако се изисква Новалгин. Превантивните мерки (стабилизиране на кръвообращението) намаляват риска от хипотонични реакции. За пациенти с хипотония или нестабилна циркулация вижте точка 4.3.

Метамизол трябва да се използва само под строг контрол на хемодинамичните параметри при пациенти, които трябва напълно да избягват спада на кръвното налягане, както и при пациенти с тежка коронарна артериална болест или стеноза на артериите, снабдяващи мозъка.

Препоръчително е да се избягват високи дози при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, тъй като скоростта на елиминиране е ограничена.

Интравенозната инжекция трябва да се прилага много бавно (не по-бързо от 1 ml в минута), за да се прекрати незабавно инжектирането при първите признаци на анафилактична или анафилактоидна реакция (вж. Точка 4.8) и също така да се сведе до минимум рискът от изолирани хипотензивни реакции.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Метамизол може да причини намаляване на серумните нива на циклоспорин, поради което трябва да се наблюдава при едновременно приложение на Новалгин.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Метамизолът преминава през плацентарната бариера. Няма доказателства, че метамизолът е вреден за плода: не е доказано, че метамизолът е тератогенен при плъхове и зайци, а феталната токсичност се наблюдава само при високи дози, вредни за майката. Няма обаче достатъчно данни за употребата на Novalgin при бременни жени.

Поради това се препоръчва метамизол изобщо да не се използва през първия триместър и през втория триместър само след внимателно медицинско обмисляне на ползите и рисковете.

Въпреки това, метамизол не трябва да се използва през третия триместър. Въпреки че метамизолът е само слаб блокер на синтеза на простагландини, не може да се изключи възможността за преждевременно затваряне на артериалния канал, както и перинатални усложнения поради намалена агрегация на тромбоцитите при бебето и майката.

Метаболитите на метамизола се екскретират в кърмата. Поради това майката не трябва да кърми през първите 48 часа след приложението на метамизол.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не е известен ефект върху концентрацията и реакцията в рамките на препоръчителния дозов диапазон. При по-високи дози обаче трябва да се има предвид възможността за такъв ефект за безопасност и да се избягва работата с машини, шофирането или други опасни дейности. Това важи особено след приема на алкохол.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Анафилактоидни и анафилактични реакции

Анафилактоидните и анафилактичните реакции към Новалгин са редки, много редки и тежки и животозастрашаващи. Те могат да се появят, въпреки че Novalgin в миналото не е причинявал усложнения на пациента.

Такива реакции могат да възникнат по време на инжектиране на метамизол или по-късно, но обикновено се появяват в рамките на първия час след това.

Типичните леки анафилактични или анафилактоидни реакции се проявяват чрез кожни и лигавични реакции (като сърбеж, парене, зачервяване, уртикария, подуване), диспнея и по-рядко стомашно-чревни проблеми.

По-леките реакции могат да прогресират до по-тежки форми с генерализирана уртикария, тежък ангиоедем (включително в ларинкса), тежък бронхоспазъм, проблеми със сърдечния ритъм, спад на кръвното налягане (понякога първоначално повишаване на кръвното налягане) и циркулаторен шок.

При пациенти с аналгетично-астматичен синдром непоносимостта обикновено се проявява под формата на астматични пристъпи.

Други реакции на кожата и лигавицата

В допълнение към гореспоменатите кожни и лигавични прояви на анафилактоидни или анафилактични реакции, понякога могат да се появят фиксиран лекарствен обрив, рядко обрив и в редки случаи синдром на Stevens-Johnson или Lyell.

Изолирани хипотензивни реакции

Понякога след приложение могат да се появят преходни хипотензивни реакции (вероятно фармакологично медиирани и не придружени от други симптоми на анафилактична или анафилактоидна реакция); в редки случаи такава реакция води до критичен спад на кръвното налягане. Бързото интравенозно инжектиране може да увеличи риска от тези хипотензивни реакции.

Левкопенията е рядка, агранулоцитозата или тромбоцитопенията са много редки. Тези реакции са от имунологичен произход. Те могат да се появят, въпреки че Novalgin в миналото не е причинявал усложнения на пациента. Агранулоцитозата може да бъде животозастрашаваща.

Типичните симптоми на агранулоцитоза включват възпалителни лезии на лигавицата (например в устата, гърлото, аноректума и гениталиите), възпалено гърло, треска (включително неочаквано постоянна или повтаряща се треска). Въпреки това, пациентите, приемащи антибиотици, могат да имат минимални симптоми. Утаяването на кръвните клетки е значително ускорено, докато лимфните възли обикновено са само леко увеличени или изобщо не са увеличени.

Типичните симптоми на тромбоцитопения включват повишена чувствителност към кървене и кръвоизливи по кожата и лигавиците.

В много редки случаи, особено при пациенти с анамнеза за бъбречно заболяване, може да настъпи остро влошаване на бъбречната функция (остра бъбречна недостатъчност), в някои случаи с олигурия, анурия или протеинурия. В редки случаи може да възникне остър интерстициален нефрит.

На мястото на инжектиране могат да се появят болка и локални реакции (понякога флебит).

Понякога се наблюдава червено оцветяване на урината с киселинно рН. Това може да се дължи на наличието на ниска концентрация на метаболита - рубазонова киселина.

4.9 Предозиране

След остро предозиране, гадене, повръщане, коремна болка, влошаване на бъбречната функция или остра бъбречна недостатъчност (напр. Поради интерстициален нефрит) и по-рядко централни нервни симптоми (замаяност, сънливост, кома, конвулсии) и понижаване на кръвното налягане (понякога преминаване в шок), както и сърдечна аритмия (тахикардия).

След много високи дози, отделянето на безвреден метаболит (рубазонова киселина) може да причини зачервяване на урината.

Специфичният антидот за метамизол е неизвестен. Ако предозирането е настъпило само преди кратко време, могат да се направят опити за ограничаване на по-нататъшната системна абсорбция чрез първична детоксикация (например стомашна промивка) или чрез намаляване на абсорбцията (например активен въглен). Основният метаболит (4-N-метиламиноантипирин) може да бъде отстранен чрез хемодиализа, хемофилтрация, хемоперфузия или плазмена филтрация.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: аналгетици, антипиретици.

ATC код: N02BB02.

Метамизолът е производно на пиразолон с аналгетични, антипиретични и спазмолитични ефекти. Механизмът на действие не е напълно изяснен. Резултатите от някои експерименти показват, че метамизолът и неговият основен метаболит (4-N-метиламиноантипирин) могат да имат комбиниран централен и периферен начин на действие.

5.2 Фармакокинетични свойства

Фармакокинетиката на метамизола и неговите метаболити не е напълно проучена, но е известна следната информация. Метамизол се хидролизира напълно до активната съставка 4-N-метиламиноантипирин (MAA) след перорално приложение. Абсолютната бионаличност на МАА е около 90% и е малко по-висока след перорално приложение, отколкото след парентерално приложение. Едновременното поглъщане на храна няма съществен ефект върху кинетиката на метамизола.

Клиничната ефикасност се медиира главно от МАА и до известна степен от метаболита 4-аминоантипирин (АА). Стойностите на AUC за AA съставляват около 25% от стойностите на AUC на MAA. Изглежда, че метаболитите 4-ацетиламиноантипирин (AAA) и 4-formylaminoantipyrine (FAA) нямат клиничен ефект.

Всички метаболити имат нелинейна фармакокинетика. Оценката на клиничното значение на това откритие изисква допълнителни проучвания. Натрупването на метаболити има малко клинично значение при краткосрочно лечение.

Свързването с плазмените протеини е 58% за MAA, 48% за AA, 18% за FAA и 14% за AAA.

Плазменият полуживот след интравенозно приложение на метамизол е около 14 минути. След интравенозно приложение приблизително 96% от радиомаркираната доза се възстановява в урината и приблизително 6% във фекалиите. След еднократна перорална доза могат да бъдат идентифицирани 85% от метаболитите, екскретирани в урината. От които 3% ± 1% MAA, 6% ± 3% AA, 26% ± 8% AAA и 23% ± 4% FAA. Бъбречният клирънс след еднократна перорална доза от 1 g метамизол е 5 ± 2 ml/min за MAA, 38 ± 13 ml/min за AA, 61 ± 8 ml/min за AAA и 49 ± 5 ml/min за FAA. Съответните плазмени полуживоти са 2,7 ± 0,5 часа за MAA, 3,7 ± 1,3 часа за AA, 9,5 ± 1,5 часа за AAA и 11,2 ± 1,5 часа за FAA.

AUC се увеличава два до три пъти при лечението на пациенти в напреднала възраст. След еднократна перорална доза плазменият полуживот на MAA и FAA при пациенти с чернодробна цироза е приблизително 3 пъти (10 часа), докато плазменият полуживот на AA и AAA не се е увеличил толкова значително, колкото.

Пациенти с нарушена бъбречна функция не са проучени подробно. Наличните данни предполагат намаляване на скоростта на екскреция на някои метаболити (AAA и FAA).

5.3 Предклинични данни за безопасност

Минималната летална доза след перорално приложение на метамизол при плъхове и мишки е около 4000 mg на kg телесно тегло, след интравенозно приложение около 2300 mg метамизол на kg телесно тегло или 400 mg MAA на kg телесно тегло. Симптомите на интоксикация включват учестено дишане, седация и предсмъртни крампи.

Плъховете понасяха 4-седмични интравенозни инжекции от 150 mg/kg метамизол дневно и кучета 50 mg/kg дневно.

Ежедневното перорално приложение в продължение на 6 месеца няма токсични ефекти при плъхове до 300 mg/kg и при кучета до 100 mg/kg. По-високите дози и при двата вида водят до промени в серумната химия и хемосидероза в черния дроб и далака; открити са и симптоми на анемия.

В литературата са описани както положителни, така и отрицателни резултати. Въпреки това, проучванията in vitro и in vivo със специфичен за Hoechst материал не показват мутагенен потенциал.

Канцерогенният ефект на метамизола не е демонстриран в няколко дългосрочни проучвания при плъхове или мишки.

Проучванията за репродуктивна токсичност при плъхове и зайци не показват никакви тератогенни ефекти.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Вода за неизбежност.

6.2 Несъвместимости

Novalgin може да се разтваря в 5% разтвор на глюкоза, 0,09% разтвор на NaCl или лактиран разтвор на Рингер. Тези разтвори обаче трябва да се прилагат незабавно поради тяхната ограничена стабилност.

Поради възможни несъвместимости, разтворът на метамизол не трябва да се прилага едновременно с други инжекционни лекарствени продукти.

6.3 Срок на годност

6.4 Специални условия на съхранение

Съхранявайте между 10 ° C и 25 ° C в оригиналната опаковка.

6.5 Данни за опаковката

Ампули от кафяво стъкло, поставени в пластмасова отливка, писмена информация за потребителите, хартиена кутия.

Размери на опаковката: 10 x 2 ml, 5 x 5 ml.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

sanofi-aventis Slovakia s.r.o., Братислава, Словашка република

8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО