В продължение на години пренебрегвахме и подценяваме отдавна познатото знание, че нашето същество, неговото качество и продължителност са повлияни положително от „приятелските“ - пробиотични бактерии. При сегашния нездравословен начин на живот се нуждаем от тяхната помощ, особено когато има нарастващо търсене да се повишат защитните сили на организма и по този начин да се предотврати появата и развитието на различни болести на цивилизацията.
Постоянното въздействие на различни рискови фактори върху човешкото тяло и тяхното взаимодействие при развитието на болести ни насърчават да търсим ефективни и лесно достъпни средства, способни да защитят човешкото здраве. Такива здравни протектори включват и храни, които съдържат живи „приятелски“ пробиотични млечнокисели бактерии. Те, ако се намират в храната в достатъчни количества, имат доказано положителен ефект върху нас. Те произвеждат ползи за здравето чрез имунна регулация, поддържайки баланс между провъзпалителни и противовъзпалителни фактори.
В Словакия най-добре познатата група от такива храни са ферментирали млечни и зеленчукови продукти (кисело мляко, закваска, ацидофилно мляко, кефир, бифидно мляко, бриндза, ферментирало зеле и др.) Ползите за киселото мляко за здравето вече са споменати в Стария Завет. Преди повече от сто години (през 1907 г.) руски учен и нобелов лауреат Иля Мечников предположи, че дълголетието на някои кавказки, централноазиатски и балкански народи е резултат от благоприятна чревна колонизация и заместване на вредните микроорганизми с полезни и продукти, получени от киселина.съдържат млечнокисели бактерии. Тази теория е широко приета днес.
Пробиотици и имунната система
Здравословната диета зависи не само от нейния състав, но и от доброто храносмилане, за което е абсолютно необходимо сътрудничеството на "приятелски" - пробиотични бактерии, които живеят в симбиоза в храносмилателния ни тракт. Следователно трябва да ги култивираме, а не да ги унищожаваме, например чрез ненужна употреба на антибиотици. От друга страна, очевидно ползите са бели кисели млека и други кисело млечни продукти, както и кисело зеле и много фибри.
Пробиотични млечни бактерии - лактобацили и бифидобактерии от кисело мляко или кисело зеле се утаяват по стените на дебелото черво, където произвеждат млечна киселина и различни органични киселини. Благодарение на тях патогенните и гнилостни бактерии умират, като по този начин предпазват чревната лигавица от атаки на други, агресивни бактериални щамове. Осигурявайки здравословната функция на червата, те директно укрепват нашия имунитет, тъй като клетките на защитната система се образуват директно в червата и основната част от работата на имунната система се извършва на повърхността на човешкото черво. Това е най-големият сайт, където имунната система среща храната.
Чревните бактерии, лигавиците и лимфната тъкан имат постоянен „триалог“ между тях, който се осъществява на голяма площ от 250-350 квадратни метра - това е повърхност с размерите на две спортни игрища. Ето защо не е безразлично какво се случва на тази „повърхност на триене“, при която организмът абстрахира строителните материали от изядената храна и се отървава от отпадъците. Функционалното разстройство на един от тези компоненти води до недостатъчна защита и недостатъчна имунологична поносимост, което води до: а) колонизация от патогенни микроорганизми или, обратно, б) преувеличен имунен отговор към хранителни антигени - алергии към определени храни.
Помощ за млечнокисели бактерии
Процесът на бактерии, колонизиращи храносмилателния тракт, започва с раждането, след това контакт по време на кърмене и по-късно с прехода към консумация на обикновени храни. Има доказателства, че съставът на микрофлората е важен за физиологичното развитие на целия организъм, особено в детска възраст. Тялото на възрастния се опитва да се храни в симбиоза с повече от 400 вида бактерии от чревната микрофлора. Той е типичен за всеки индивид и уникален по своя състав и дейност.
Докато стомахът и отчасти горната част на тънките черва на здрав индивид съдържат само малко количество бактерии (103 до 105 на грам съдържание), причината е ниското рН и бързото преминаване. Долната част на тънките черва вече съдържа 108 бактерии, а в дебелото черво има до 1012 на грам съдържание. По този начин дебелото черво е буквално пълно с тях (до 40% от теглото на изпражненията падат върху бактериите). От физиологична гледна точка чревната микрофлора има състав, който осигурява баланс.
Нарушава се при различни обстоятелства:
В здравия организъм бактериите, присъстващи в храносмилателния тракт, образуват динамична общност, в която имат решаващо „добро“ влияние, сред които преобладават млечнокиселите бактерии. Пробиотичните млечни бактерии - лактобацили и бифидобактерии от кисело мляко или кисело зеле, получили името си от способността да ферментират лактоза и много други захари до млечна киселина и други органични киселини, се утаяват по стените на дебелото черво. Благодарение на тях патогенните и гнилостни бактерии умират, тъй като производството на млечна киселина понижава рН на околната среда в киселинния диапазон, което става неблагоприятно за гнилостните бактерии.
Не по-малко важна е способността им да произвеждат бактериоцини - пептиди или протеини с антибиотични свойства. По този начин те предотвратяват както прикрепването, така и свръхрастежа на патогенни бактерии и в същото време неутрализират страничните им ефекти. Някои също произвеждат витамини от група В и витамин К. Само няколко от тези факти показват, че тук непрекъснато протичат процеси, които значително влияят на нашето здраве и жизненост.
През 20 век са събрани няколко положителни открития, документиращи ефекта на киселото мляко и други млечнокисели продукти, т.нар. ферментирали функционални храни, за човешкото здраве. Кисело мляко, ацидофилно мляко и кефир - най-популярните ферментирали млечни продукти имат повече ползи за здравето.
Обширни проучвания показват например, че:
Декларираните ползи за здравето на ферментиралите функционални храни са свързани не само с пряката активност на живите пробиотични микроорганизми, но и с действието на метаболитите, които възникват от тяхната активност по време на ферментацията. Хидролизата на млечните протеини от пробиотични бактерии произвежда пептиди, съставени от 3 - 20 аминокиселини с широк спектър от ефекти. Някои малки пептиди като напр. валил-пролилпролин и изолевцил-пролил-пролин понижават кръвното налягане. По време на млечната ферментация се образуват и пептиди с опиат, хипнотични ефекти, напр. казеоморфини и лакторфини. Други пептиди, наречени казеинофосфопептиди, увеличават използването на калция, като го поддържат в разтворима форма дори в основната среда на дисталната част на тънките черва. Фосфопептидите са важни и по отношение на транспорта на други минерали.
Това не е бактерия като бактерия
Червата е дългогодишен обитател на храносмилателния тракт със способността да живее и да се размножава в него. Пробиотикът е жива бактерия, която временно остава в храносмилателния тракт, изпълнява полезна дейност, но не е способна на продължителна колонизация. Това също обяснява защо пробиотиците трябва да се използват дълго време, за да се наблюдава положителният им ефект. Пробиотиците се добавят към т.нар функционални храни. Чистите култури могат да се прилагат и под формата на капсули, таблетки или сиропи.
Пробиотиците трябва да се консумират в хранителен носител, който им позволява да оцелеят при прехода между стомаха и въздействието на жлъчката, за да упражнят своите положителни ефекти в тънките и дебелите черва. Представените на пазара различни добавки са предназначени както за здрави хора, така и за хора с различни здравословни проблеми. Техният терапевтичен ефект е дори причината за термина "пробиотични лекарства" или в по-широка група от нутрицевтиците. Най-често срещаните продукти включват някои благородни млечнокисели бактерии - бифидобактерии и лактобацили.
Най-често използваните млечнокисели бактерии
Като пробиотик има бифидобактерии (Bifi dobacterium lactis, Bifi dobacterium longum, Bifi dobacterium breve) и лактобацили (Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus rhamnosus, Lactobacillus bulgaricus и др.). Тези полезни млечнокисели бактерии се намират предимно във ферментирали млечни продукти.
Киселите млека с живи млечни култури, както и нестерилизираното кисело зеле, имат лечебен ефект. В момента има и много възможности за допълване на полезните бактерии в червата под формата на качествени хранителни добавки. В допълнение към основната способност - да оцелее при транспортиране през стомаха и тънките черва и поне временно да колонизира храносмилателния тракт - важно е и съдържанието на жизнеспособни бактерии. Най-стабилни са пробиотичните продукти, съдържащи млечнокисели бактерии под формата на спори. В техния случай покълването на бактериални спори се случва само в червата, където те участват в поддържането, респ. възстановяване на чревната микрофлора. Втората възможност е, че живите бактерии се намират в лиофилизирана форма в капсули (не в таблетки), устойчиви на киселинната среда на стомаха. Правилно подбраният състав на пробиотичните култури и тяхното проникване в червата в жизнеспособна форма може да предотврати появата на много храносмилателни проблеми.
Как конкретно да подпомогнем растежа на „добрите“ бактерии в червата?
По време на живота съставът на микрофлората се променя значително и значително. Много изследвания показват, че храненето и възрастта са основните фактори, влияещи върху състава на чревната микрофлора. Поради постоянната липса на фибри в храната или с увеличаване на възрастта, количеството двуфакторни бактерии намалява или изчезва изобщо. Обратно, броят на ентерококите, ентерококите, ентеробактериите и клостридиите се увеличава. Това може да доведе до увеличаване на патогенните и токсични замърсители, рак и чернодробна дисфункция.
Целенасочена подкрепа за растежа на полезните бактерии - пробиотиците могат да използват т.нар. пребиотик. Това са несмилаеми хранителни съставки, които имат благоприятен ефект върху организма гостоприемник чрез селективно стимулиране (подпомагане) на растежа на бифидобактерии и лактобацили в дебелото черво. Несмилаемостта на пребиотиците е същото свойство като диетичните фибри, но техните физиологични функции често се различават. По този начин някои пребиотици много селективно стимулират растежа и в същото време потискат няколко патогенни бактерии, присъстващи в микрофлората, тъй като те използват пребиотици много малко или изобщо не за своя растеж.
Следователно принципът на пребиотиците се основава на селективно стимулиране на такива микроорганизми на дебелото черво, които са способни да разлагат (хидролизират) пребиотиците във въглехидратни мономери и да ги използват за техния растеж. Повечето пребиотици, използвани днес, се намират естествено в растителните храни. Един от най-полезните пребиотици е инулинът. Богатите източници на инулин включват корена на растението цикория, който също се използва за направата на заместители на кафе, или артишок, консумиран под формата на маруля. Най-богатият източник обаче е коренът от цикория. Знанията за неговите лечебни ефекти са известни от началото на нашата ера. Някои обаче са склонни да причиняват прекомерно образуване на газове. Следователно са разработени синтетични олигозахариди, т.е. j. смеси от глюкоза и дифруктоза, глюкоза и трифруктоза или глюкоза и тетрафруктоза, известни като FOS (фруктоолигозахариди), които предотвратяват този неприятен страничен ефект. Десет проучвания при хора документират, че фруктоолигозахаридите (FOS) имат най-силно изразен ефект, нарастващ.
Ново измерение за пробиотиците
Нараства броят на експериментите и проучванията, документиращи профилактичния и терапевтичен ефект при състояния като диария, непоносимост към лактоза, атопична екзема, понижаване на LDL-холестерола, изместване на ентеропатогени в червата, профилактика на рак, профилактика на алергии, профилактика и лечение на възпалителни и рак на червата. Пробиотиците придобиват ново измерение, което се отразява в тяхното постоянно развитие.
Не само се потвърждават техните ефекти, но постепенно се получава информация за механизма на тяхното действие на молекулярно и клетъчно ниво. Изследвания с пробиотични бактерии показват, че избрани щамове имат потенциал за благоприятно въздействие върху човешкото здраве. По-специално, техните регулаторни, адювантни и противовъзпалителни ефекти върху имунната система се оказват повече от обещаващи. Ето защо включването на пробиотични храни в ежедневната ни диета е най-подходящата стъпка, която можем да предприемем, за да защитим здравето си.
В близко бъдеще пробиотиците не само ще бъдат част от здравословния начин на живот като т.нар функционални храни (кисело мляко, ферментирало мляко, обогатени храни и хранителни добавки), но също така ще играят важна роля в лечението и профилактиката на някои широко разпространени болести на цивилизацията.