Има три сценария за по-нататъшното развитие на Съюза. Единият би бил изключително нещастен за Словакия, другият е труден за изпълнение, а третият не е идеален.

словашки

Авторът работи в Департамента по политически науки, Факултет по изящни изкуства, Карлов университет

Рано или късно, след юнския референдум, Великобритания ще престане да бъде държава-членка на ЕС. Въпреки че много от нас биха искали тази стъпка да не се осъществи и на масата има различни конструкции, които биха могли да предотвратят подобно развитие, реалността е просто, че резултатът от референдума е ясен и се казва, че повечето британски избиратели са избрали за "напускане" от Съюза. Следователно е необходимо да помислим какво всъщност означава това развитие за Европейския съюз и за трансатлантическата общност, а следователно и за нас в Словакия, тъй като ние като държава и общество и в двете групировки сме закотвени по същество.

Митът за напускането на Великобритания от Съюза

Един от най-разпространените митове, придружаващи настоящия дебат, е, че Великобритания напуска или напуска Съюза. Този термин би се прилагал, ако Съюзът е федерална държава. Веднъж Словения или Хърватия обявиха независимост и по този начин напуснаха федерална Югославия. ЕС обаче не е федерална държава. Това е диференцирано политико-икономическо устройство, при което държавите участват в отделни общи политики. Това се отнася както за държавите-членки, така и за държави, които не са членки на съюза. Участието в Съюза - и пълноправното членство е една от неговите форми - следователно е въпрос на мир, а не въпрос на черно и бяло, да или не.

Великобритания е силно зависима от търговията с ЕС. Днес той изнася дори повече за Белгия, отколкото заедно за Китай и Индия. Изключително вероятно е Великобритания да търси достъп до общия пазар на ЕС. Може да се окаже в подобна - макар и очевидно не идентична - позиция с Норвегия или Швейцария, т.е. с държави, които не са членки, но са тясно интегрирани в Съюза. И най-късно неизбежно ще има отрезвяване на идеята за напускане на Съюза, защото британското законодателство и правилата, регулиращи общия пазар, ще трябва да бъдат приети от Великобритания. Великобритания ще престане да бъде член на Съюза, но вече няма да се регулира от правилата на Съюза.

Това включва, наред с други неща, четирите свободи на движение (капитал, стоки, услуги и хора), което означава, че дори свободните граждани на Съюза на британския пазар на труда най-вероятно ще трябва да останат активни, дори и с привържениците на Брекзит. Накратко, британската икономика ще бъде регулирана от регламентите от „Брюксел“, включително всички тези - понякога измислени - бананови криви и краставици. Проблемът обаче ще бъде, че тези правила, закони и разпоредби няма да се вземат съвместно от Великобритания и нейните представители.

Законодателството на Съюза се обсъжда по предложенията на Европейската комисия в съзвездията на Съвета на ЕС, където заседават министрите на държавите-членки, отговорни за отделните министерства. Норвежки дипломати седят днес в коридорите на Съвета и се опитват да хванат поне част от случващото се при затворени врати в преговорите на държавите-членки по време на почивките.

Нещо подобно ще очаква британски официални лица. Великобритания ще приеме общо законодателство и регулации на пазара, които ще бъдат договаряни и гласувани, например от словашки министри, без да могат пряко да влияят на тези решения. И тук следващата фаза на отрезвяване от илюзията за откъснатост след излизане от Съюза неизбежно ще дойде, защото това състояние се нарича хегемония. Това е ситуация, при която дадена държава няма възможност да влияе на законите и правилата, които я регулират. И Великобритания ще бъде под хегемонията на Съюза. В предстоящите преговори за това как Великобритания да се трансформира от държава-членка на ЕС в асоциирана държава от ЕС ще бъдат обсъдени подробности и процедури за възстановяване на отношенията. Това обаче не променя факта, че Великобритания ще продължи да бъде интегрирана до голяма степен в ЕС и следователно „напускането“ на Съюза всъщност е само доста неблагоприятна промяна в начина, по който се приемат действащите във Великобритания разпоредби на Съюза, тъй като "за британците без британците".

Ако привържениците на Брекзит искаха да разрешат проблема с демократичния дефицит в ЕС, като прекратят членството си, тогава те ще бъдат изправени пред неприятно събуждане на реалността, където демократичният дефицит във Великобритания като асоцииран член на Съюза ще бъде още по-дълбок. Във всеки случай на британците трябва да им бъде дадено време и приятелски, разбиращ и открит подход към усилията им да установят отношенията си със Съюза, доколкото е възможно.

Повишената роля на НАТО в отбраната на ЕС

Днес Великобритания е ключова военна сила в Европа. Той разполага с ядрен арсенал и неговите въоръжени сили са едни от най-ефективните в света. Несигурността на характера на участието на Великобритания в политико-икономическия ред на ЕС, който ще продължи и през следващите години, може да повлияе на способността на Съюза да прокарва интересите си в областта на отбраната и политиката на сигурност. Въпреки че с времето може да има споразумения между Великобритания и ЕС, като Норвегия, която за разлика от Дания е избрала тясно сътрудничество в областта на отбраната със Съюза и осигурява, например, военни вноски за някои от операциите на Съюза за управление на кризи.

В момента обаче не знаем със сигурност. Това, което днес е сигурно обаче, е, че Великобритания остава силно активен член на НАТО, решен да допринесе за защитата на Европа, както се вижда от неотдавнашното решение на Великобритания да изпрати 500 войници в Естония в началото на 2017 г. и още 150 в Източна Полша.

Чрез НАТО Великобритания остава тясно свързана с отбраната на страните-членки на ЕС. Координацията с НАТО като най-близкия партньор в изпълнението на външната политика на ЕС е ясно формулирана в новата Глобална стратегия на Съюза. НАТО и ЕС предприеха важна стъпка към координиране на съвместни дейности на неотдавнашната среща на върха на НАТО във Варшава, където те поеха ангажимент в съвместна декларация да установят процедури за съвместна подготовка и провеждане на операции за управление на кризи, включително военни операции.

Под палката на ръководителя на дипломацията на ЕС Федерика Могерини и нейната дипломатическа служба в ЕС процедурите ще бъдат координирани със щаба на НАТО през следващите месеци. Всъщност текущият дебат за координацията на работата на НАТО и ЕС е и за това как Великобритания ще бъде въвлечена в отбранителната политика на ЕС. Съединените щати също значително увеличиха ангажимента си в защита на източните членове на Алианса през последните две години, както се вижда, наред с други неща, от броя на войските и военното оборудване, разположени от САЩ в Прибалтика и Полша.

НАТО защитава и Съюза, който президентът Обама наскоро определи във Варшава като „едно от най-големите политически и икономически постижения на съвремието“. Накратко, опасенията, че ЕС по някакъв начин ще загуби близостта си до стратегически отбранителни връзки с Великобритания или САЩ, след като британският референдум са неуместни. Напротив, след британския референдум ползите от американското участие в Европа и близките отношения на САЩ с ЕС са се увеличили значително.

Три сценария за развитието на Съюза

Що се отнася до Съюза като такъв, след референдума във Великобритания продължаващите дискусии относно неговата институционална структура станаха значително остри. Екзистенциалните проблеми сега са неизбежни и ние отиваме във време, когато Съюзът ще бъде интензивно преработен и преконфигуриран. По принцип има три възможни сценария.

Първият е по-нататъшното раздробяване на Съюза. Във всички страни от Съюза нарастват националистическите и ксенофобските сили. По редица причини, вариращи от дейностите на Кремъл до реалните проблеми на социалното изключване и намаляващия жизнен стандарт в някои региони на Съюза, сега ксенофобските движения започнаха да предоставят на някои членове на държавите-членки избирателна алтернатива на основните партии като традиционни носители на програмата за европейска интеграция.

Обществата на държавите-членки започват да разделят въпроса дали и как трябва да останат отворени, либерални и проинтеграционни или да станат по-затворени, егоцентрични и по-малко интегрирани. Възможно е да се стигне до по-нататъшно фрагментиране на Съюза и някои държави да търсят алтернативи на пълноправното членство. Резултатите от британския референдум и техните силно негативни преки последици върху икономическата, политическата и конституционната стабилност на Великобритания условно доведоха до увеличаване на подкрепата за Съюза в повече или по-малко всички страни от ЕС и дори упорити опоненти на ЕС като кандидата за президент на Австрия Хофер са прекратили през последните седмици, за да насърчат оттеглянето от Съюза.

Вторият възможен сценарий е задълбочаването на еврозоната като ново интеграционно ядро ​​на Съюза. За някои федералистки политици, като бившия белгийски премиер Верхофщат или водещи обществени интелектуалци, като германския философ Хабермас, настоящата криза на Съюза изисква завършване на класически институции от федерален тип на ниво Съюз. Както каза италианският финансов министър Падоан в началото на юни - преди британския референдум - в университета Коменски, Съюзът се нуждае от финансово министерство и най-естественото съзвездие, за което трябва да се създаде такава правителствена структура, е еврозоната.

Следователно еврозоната може да придобие характера на определен тип федерация с обща данъчна и социална система и общи правителствени институции и ще бъде отворена за други членове. Днес двигателят на този сценарий е в много отношения социалдемократическите партии в шестте първоначални страни основателки на Съюза, а именно Германия, Франция, Италия и Бенелюкс.

Третият сценарий е създаването на мрежи на Съюза в сегашната му обстановка чрез създаване на общи управленски структури между Съюза и държавите членки. Пример за това е Европейската служба за външна дейност (дипломатическа служба на Съюза), която е координационна платформа за сътрудничество между дипломатическите служби, въоръжените сили, агенциите за развитие и разузнавателните служби на държавите-членки. По подобен начин нововъзникващата европейска гранична и брегова охрана е организация, която позволява на държавите-членки на Съюза да предоставят подкрепа на граничните държави-членки в кризисни ситуации, свързани с миграционните потоци.

Също така в областта на фискалния съюз политици като германския консервативен канцлер Меркел и министърът на финансите Шойбле или шведското социалдемократическо правителство настояват за постепенни и централизирани решения, основани на междуправителствения принцип, и по този начин например не са съгласни с централизиране на дълга на държавите-членки и издаване на европейски облигации. Най-просто казано, логиката на този подход е идеята, че ЕС ще бъде по-силен или по-устойчив, ако отделните му икономики и демокрации могат да функционират гъвкаво и ефективно в собствените си рамки.

Устойчивостта на ЕС като система от своя страна е, че ако една от икономиките изпадне в беда, другите страни са достатъчно силни, за да удържат размирната държава. Примери за това са Ирландия и Португалия, които преди няколко години с помощта на други държави от Съюза и общи междуправителствени инструменти като Европейския механизъм за стабилизация успяха да преструктурират дълговете си и да стабилизират икономиките си или днес Гърция, която благодарение на общ Съюзният подход започва да управлява миграционните потоци по неговите граници.

Какъв съюз е добър за нас?

От гледна точка на Словакия е ясно, че първият сценарий би бил изключително жалко. За да се избегне обаче, не е достатъчно да се подкрепят институциите на Съюза, но трябва да се обърнем към източниците на разочарование за словашките граждани, много от които имат реални основи и са свързани със социално изключване или нискокачествено образование. Вторият сценарий е рисков, труден за изпълнение и неизгоден за нас. Рискът е, че задълбочаването на еврозоната и създаването на собствени правителствени институции може значително да отслаби влиянието на ключови институции на ЕС като Комисията или Съвета и значително да раздели Съюза чрез действителното появяване на обединено ядро ​​около еврото ■ площ.

Този сценарий също е труден за изпълнение, тъй като трябва да се отвори договорната основа на Съюза и да се договори нов договор за Съюза, който е възможен само със съгласието на всички държави-членки и следователно вероятността от подобен ход е ниска. Третият сценарий не е идеален, тъй като предполага, че Съюзът ще остане в силно динамично състояние, че инструментите за координация на политиките ще бъдат прецизирани в движение, постепенно и по взаимно приспособим начин на много разнообразна група държави-членки.

Всъщност ние сме в това положение и днес. Съюзът е широка мрежова платформа за разработване на общи политики между държавите-членки и асоциираните държави със споделена договорна основа. Трудно е да се ориентирате в тази постоянно променяща се система, но днес, въпреки несъвършенствата на Съюза, Словакия определено се справя най-добре в историята. Следователно трябва да се опитаме да поддържаме Съюза като функционираща общност на либералните демокрации, чиято стабилност се крие, наред с другото, във факта, че всяка държава-членка може по всяко време да реши да престане да бъде член на нея.