Причината за днешния „излишък“ може да бъде и предишната „скромност“ или неадекватност. Днес възрастните хора казват, че тези млади хора не оценяват нищо, унищожават всичко и искат повече. По време на тяхното време те трябваше да се погрижат за няколко неща. Но начинът, по който го направиха, го изпревари такъв, какъвто е сега.
Младите, които не оценяват нищо, бяха отгледани от старите. Те ги възпитаваха в чувство на недостиг и често преувеличаваха скромност. Децата им никога не са имали това, което са искали. Вероятно ще е необходимо да признаем и разберем, че дори както е било преди, не е било правилно.
Поколение израсна, опитвайки се да преодолее липсата им, те най-вече спряха да творят, защото беше трудно, вече не решаваха как да изпълнят мечтите си, започнаха да имат преувеличена нужда да „изпълняват“ нещата, вместо да ги изпълнят реално.
Хората, които са живели в лишения, обикновено се опитват да дадат на другите това, което не са имали.
Може да се предположи, че ако сме имали недостиг като деца, тогава или ще бъдем еднакви и ще даваме на децата си същото с думите „когато бях малък, аз също нямах“, или ще се опитаме да създадем нещо различно за тях от самите нас.
И това е само това. Ако обаче предпочитаме децата си пред себе си, нищо добро няма да се получи.
Децата, които са предпочитани пред възрастните, трудно приемат нещата и в крайна сметка се отнасят с тях доста небрежно. Изглежда, че изобщо не ги уважават. Това е така, защото децата не искат да им се дава приоритет.
Всъщност те са много щастливи, когато родителите им получават нещо за себе си. Те са щастливи да им покажат пътя за постигане на техните желания и мечти. И за това ни трябват различни неща, за да можем да се покажем.
Те искат да растат. И те могат да се учат от нас именно защото ние възрастните ще им бъдем пример и ще се грижим за това.
Ако ни интересува, че едно дете оценява нещата, то пак не иска нещо веднага, не се е придържало към нещата, но е знаело как да ги използва, прекарваме колкото се може повече време с деца, нека не хвалим нашите деца само на тяхното представяне, нека ги обичаме безусловно, нека ги научим, че няма значение какво имат, а какви са те, как мислят и живеят и нека не предпочитаме децата си, нека се отдадем на нещата за себе си.
Децата могат да получат това, което искат, но не всичко, те трябва да изберат това, което искат най-много. Нека не винаги изпълняваме техните желания сега, нека ги желаем и ги подкрепяме в постигането на мечтата им. Когато правите покупки, нека ги включим възможно най-много в процеса на пазаруване, да им дадем отговорност и да не ги учим, че всяка покупка е равна на подарък за тях.
Научете децата на богатство.
Богатството на душата и тялото. Вие не ограничавате мечтите им, но също така ги научавате да преследват целта си, като правят същото. Научете ги да бъдат и да имат. Научете ги, че нещата сами по себе си няма да ни донесат никакво изпълнение, но ще ни дадат възможност да се проявим. Научете ги да ги уважават, защото те ни позволяват да знаем техните възможности.
Научете ги да свързват материалния свят със своите реални нужди, научете ги да се отдадат на всичко, от което се нуждаят, за да се насладят на тяхното проявление, но също така ги научете да не губят. Всички неща трябва да ни служат и това е истинското им значение. Те трябва да служат на вашите деца, както и вие.