света

Английски, изкуство, пиано, гимнастика, балет, уикенди и празници, пълни с преживявания от пътувания. Тенденцията е да пишете детето на пръстените и да им обръщате пълно внимание. Резултатът? Пълен дневник, заето дете и уморени родители.

Родителите искат да дадат на децата си най-доброто и да удължат началния път към живота с нови възможности. Те се плашат и от идеята, че отегченото дете ще започне да създава пакости или ще седи с часове пред компютър с чипове. Пръстените гарантират, че детето под наблюдение няма да се провали. Свободното време е проблем, родителите са на работа и се борят с чувството, че нямат контрол над децата си. По инерция обаче те планират дейности за децата, въпреки че не им се налага да ходят на работа. Техните собствени интереси обаче имат неотменни предимства и точно както възрастните, децата трябва да имат място за тях всеки ден.

Скуката не е демон

Запълване на детето всяка минута, непрекъснато го насърчава да действа, търси стимули? Грешка. За да разбере какво му харесва сега или за дълго време, той трябва да знае какво означава скуката. Психолозите са съгласни, че да не правиш нищо е толкова важно, колкото дейността. Случайното мотане и лежането на дивана е дори полезно, защото дава изключително усещане за свобода. По време на моменти на пълна скука детето получава пространство за обработка на информация, включително емоции, придобити в училище, в кръг, по време на игра с приятели и неговият вътрешен свят се обогатява. Да, прекалено демонизираме скуката. Неправилно. Скуката мотивира, разширява кръгозора и ги принуждава да мобилизират способностите си. Може би именно фазата на разрушението насърчава детето да си намери ново хоби, да подобри хобитата си и да прекара приятно време. Отначало може да е безпомощно, но ако „скуката“ не излезе сама, това ще бъде доказателство, че свързваме времето толкова педантично, че то се примири със собствените си усилия да намери обекта на интерес. „Липсата на собствена креативност може да бъде резултат от факта, че ние постоянно организираме времето му, той е пасивен и затова му е скучно“, посочва детският психолог Татяна Зимова Тордайова.

Да не спестяваме

Много родители автоматично спасяват отегчено дете. Ние измисляме дейности, обмисляме как да го заведем до киното, търговския център възможно най-бързо, предлагаме да гледаме приказка, покриваме го с играчки.

Родителят спасител несъзнателно уврежда детето. Пречи му да осъзнае факта, че скуката е част от живота, както и забавление и дълг. Той обаче трябва да може да го победи сам и всичко е игра, която все още остава незаменима дори в днешните предтехнологични времена. Той развива креативност, може да предизвика приятни релаксиращи чувства и има лечебен характер.

Детето проектира своя опитен свят в игра и се освобождава от емоционалното напрежение. Ако така излиза, бинго! Защото това е начинът да вкараш няколко неща вътре. Например, дейността не винаги се свързва както в училище или в кръг. Или че той е господар на своето време и може сам да реши как да го използва. Той също така разбира, че родителят не е специалист по планиране на атракции и ако в детската стая има рафтове, пълни с книги, а в чекмеджето има пастели, той се забавлява. Всички тези малки открития в крайна сметка ще го доведат до личен опит и страхотно осъзнаване, че дейността по възстановяване може да намери себе си.

Дана Любимовова Михаликова
Снимка от pixabay.com

ИНТЕРЕСУВАТЕ СЕ ОТ НАШИТЕ СТАТИИ?
Можете да ни подкрепите, като се абонирате за детското списание тук или като закупите детското списание в безплатна продажба.