Диабет тип 1, наричан по-рано „инсулинозависим“ захарен диабет (IDDM) или „младежки захарен диабет“, е специфично за органите автоимунно заболяване, което се характеризира с клетъчно медиирано В-клетъчно унищожаване на панкреатичните островчета Лангерханс. инсулин.

ендокринология

Интензивността на разрушаване на b-клетките варира. При някои пациенти (особено деца и юноши) той обикновено е бърз, докато при други (пациенти с проява на заболяването след 30-годишна възраст) е по-бавен и остатъчната секреция на инсулин продължава няколко години.
DM-1 е сериозно и коварно заболяване, което поради усложнения значително увеличава заболеваемостта, смъртността и влошава качеството на живот на пациентите. Усложненията засягат практически целия организъм. Най-честите усложнения са свързани със съдово засягане и се разделят на микросъдови (ретинопатия, нефропатия, невропатия) и макроваскуларни (исхемична болест на сърцето, мозъка и долните крайници). Микроваскуларните усложнения са по-характерни за пациентите с DM-1.

Диагностични характеристики:


Раздел. 1 Критерии за интензивно лечение

Постигането на интензивни критерии при най-голямата част от пациентите с DM-1 понастоящем също позволява използването на иновативни инсулинови препарати (инсулинови аналози), по-добри технически помощни средства за приложение на инсулин (инсулинови писалки, инсулинови помпи) и самоконтрол (самоконтрол). "Основана на доказателства" система за рационално хранене. Специален акцент е поставен върху активното сътрудничество на пациентите, което се осигурява от отнемащо време обучение.

Предпоставки за постигане на критерии за интензивно лечение
1) Рационално заместване на инсулина въз основа на физиологични изисквания
2) Техническо оборудване
3) Рационално хранене
4) Пациентско сътрудничество, осигурено от образованието

Рационално заместване на инсулина
(Вижте „Принципи на инсулиновата заместителна терапия и общи първоначални засилени инсулинови режими“).

Техническо оборудване
Прилагането на инсулин изисква простота, точност и най-малкото време, необходимо за пациента, особено ако се използва. Тези предположения се осигуряват чрез прилагането на инсулин с помощта на апликатор, т.нар инсулинова писалка, която е незаменим компонент в интензивното лечение. Инсулиновото приложение с инсулинова писалка е показано, ако пациентът инжектира инсулин в три или повече дневни дози. Този критерий (с малки изключения) е изпълнен от всички пациенти с DM-1. Глюкометърът трябва да бъде стандартен за всеки диабетик с DM-1.

Рационално хранене
Към дизайна на необходимостта от ежедневен енергиен прием (kcal, kJ) се подхожда индивидуално, въз основа на оригиналните хранителни навици на пациента по отношение на телесното му тегло и стабилност, възраст, физическа активност и свързани заболявания. Освен това бременността и кърменето са фактори, които трябва да се имат предвид при жените. Рамковото съотношение на отделните хранителни вещества в общото енергийно плащане е следното: въглехидрати 60-70%, протеини 15-20%, мазнини 14 mmol/l, ако кетонните тела присъстват във водата. Инсулинът в постпрандиалния период много лесно нарушава базовия режим, което може да доведе до последващи хаотични трептения в кръвната глюкоза. Ако хипергликемията се предаде на следващия предпрандиален период, ние използваме връзките в таб. 5-7.


Раздел. 5 Точно време между приема на инсулин и приема на храна според първоначалната предпрандиална гликемия
При деца и психиатрични пациенти, за които не е възможно да се планира предварително колко прием на храна, е възможно да се даде прандиален аналог след хранене по отношение на количеството приета храна.

Индекс на чувствителност (85/CDDI) 25 U/ден 30 U/ден 40 U/ден 50 U/ден € 75 U/ден 100 U/ден
Очаквано намаление след приложение на 1 U прандиален инсулин 3,3 mmol/l 2,8 mmol/l 2,2 mmol/l 1,7 mmol/l 1,1 mmol/l 0,8 mmol/l
Пример за корекция на дозата на прандиална болус според предпрандиалната гликемия при нормален пациент с CDDI от 40 U/ден 20 mmol/l +4 За инсулин (изследвайте кетонни тела, тествайте за устойчивост и положителност на кетонните тела ASTRUP, електролити и обмислете връзката с перфузор)


Раздел. 6 Очаквано намаляване на гликемията след добавяне на 1 U прандиален инсулин въз основа на дневната доза инсулин (CDDI)
Намаляването на гликемията след добавяне на 1U инсулин може да се оцени от връзката 85/CDDI. Напр. при пациент с CDDI 40 U може да се очаква намаление с 2,1 mmol/l след добавянето на 1U (85/40 = 2,1). По този начин, при гликемия от 16 mmol/l, трябва да се постигне корекция до 8 mmol/l чрез добавяне на приблизително 4 U инсулин. Въпреки това, ние обикновено даваме само 2/3 на изчислената доза, т.е. бихме добавили 3U прандиален инсулин.

Съотношение въглехидрати/инсулин 1 Инсулинът изисква 10-15 g въглехидрати (1-1,5 SJ) да бъдат обработени
Връзка между погълнатите въглехидратни единици и гликемията Добавянето на 1-1,5 SJ ще увеличи глюкозата в кръвта с около 2 mmol/l Изчерпването на 1-1,5 SJ ще намали кръвната глюкоза с около 2 mmol/l


Раздел. 7 Връзка между приема на въглехидрати, гликемията и прилагания инсулин (10 g въглехидрати = 1 SJ)

Най-честите грешки при лечението с инсулин

Неправилен подбор на инсулин (виж таблици 3 и 4)

Неправилно съвпадение на вида индийски индийски с начина на хранене.
Ако пациентът предпочита по-честия прием на храна на по-малки порции, ние избираме обикновен индийски индиан. С редовен инсулин пациентът получава храна, разделена на 6 по-малки порции (закуска, десятък, обяд, оловрант, вечеря, втора вечеря). Съотношението между основната и допълнителната храна обикновено е 2/3 до 1/3, но това съотношение може да бъде индивидуализирано.

Ако пациентът предпочита конвенционалния прием на храна на три нормални порции, ние избираме аналог на прайдиал.

Предозиране с инсулин (преинсулин)
Трябва да се обмисли предварително инсулин, ако: дозите инсулин надвишават 1,0 U/kg от телесното тегло на пациента, ако пациентът наддава, ако има чести колебания на кръвната глюкоза в рамките на деня или интерстициална или обратно, ако нивата на кръвната глюкоза са постоянно повишени (обикновено в интервала от 13-17 mmol/l) и не реагират на по-нататъшно повишаване на дозите инсулин, ако се появи латентна хипогликемия с контрарегулирана хипергликемия или други подобни. Решението е постепенно намаляване на дозите инсулин с около 10% от общата дневна доза веднъж на всеки 2-3 дни до доза от 0,6-0,7 U/kg респ. според гликемичния отговор.

Скрита хипогликемия
Скрита, неразпозната хипогликемия възниква извън нормалното гликемично наблюдение. Обикновено не са трудни и избягват вниманието. Те често водят до контрарегулирана хипергликемия, което води до повишени дози инсулин. Пациентите често развиват хипогликемия в безсъзнание. Скритата хипогликемия трябва да се има предвид при пациенти с небалансиран гликемичен контрол, с изразени вътредневни и вътредневни трептения и много пъти с парадоксални симптоми (хипергликемия срещу субективно усещане като при хипогликемия). Търсенето и елиминирането на хипогликемия е основна предпоставка за добър гликемичен контрол.

Неправилно разпределение на базалните до прандиалните дози инсулин, което не отговаря на физиологичните изисквания (вж. схеми за лечение с инсулин 1-8)

Чести, неоправдани лечебни интервенции, без предварително анализиране на причината (диетични или технически грешки, локални реакции и др.). Това води до лабилност и невротизация на пациента