това време

Тази история се случи през пролетта на 1948 г. По това време работех като горски работник в.

Тази история се разиграла през пролетта на 1948 г. По това време работих като горски работник в тогавашния горски завод Хронец, Крамниска гора. Водач на гората беше г-н Ян Звара, старейшина, който понякога ме завеждаше да помагам при обработката на дърва.

Една сутрин работниците, работещи в долината на Могльова, ми казаха, че по време на казармите на работниците и каретата е умрял дивеч и че трябва да го настигнат и разкъсат с вълци. Веднага докладвах за този факт на гората. Следобед господин Звара дойде и ми нареди да донеса останалата част от крака ми, останал от предишните появи на вълци, и да го закрепя с тел към капана, който наричахме капака. Направих това, което той ми каза, за пореден път проверихме всичко и се прибрахме.

На следващия ден наистина не беше зазоряло, когато работник дойде в Крамниска, събуди г-н Звара и му каза, че е необходимо да отидем бързо до Могльова, защото със сигурност имаше уловен вълк, който виеше цяла нощ. Господин Звара взе огнестрелно оръжие, събуди ме и отидохме заедно там, където беше затворът. Всъщност там намерихме уловен вълк. Господин Звара не го застреля, но реши да го вземе жив от там. Разбира се, вълкът не беше лесен за белезници. Междувременно при нас вече са дошли други работници и фурмани. След като помисли известно време, г-н Звара ни разпредели задачите. Един работник трябваше да отреже елша, която да служи като вилица. Той притисна с него главата на вълка и аз му заповядах да увие плътно устната си с жицата възможно най-бързо, а след това и трите невредими крака. Очевидно вълкът беше уморен, защото не се защитаваше много и беше отведен в двора на г-н Звар. Само погледът му издаваше огромна омраза.

Първият, който дойде с нашия улов, беше да се срещнем с Вварда на Звар. Щом подуши вълка, той дръпна опашката си и избяга. Запазено е и кучето на надзирателя на пистата, което преди е било близо до пожарната. Измерихме и претеглихме вълка. Той тежал 29 килограма.

Господата от дирекцията също дойдоха да видят нашия улов. Решиха да прекарат вълка през количката до Хронец за горско състезание. Имах честта да придружавам улова по пътя, затова станах свидетел на събиране на хора, които заедно с децата дойдоха до количката в Хронец, за да се насладят на гледката на уловения вълк. Дойде и окръжен лекар със сестра. Те лекуваха ранения крак на вълка и с наближаването на вечерта поставихме белезника и лекувания вълк в плевня, която включваше и празната в момента тухлена плевня. Закачихме го на верига, която обвихме няколко пъти около дървената рамка и закрепихме с подходящ пирон.

Когато на следващия ден дойдох на баржата с велосипед, отдалеч чух, че обаждането е станало. Господин Звара обиколи двора и изруга. Между псувните той просто ми каза между зъбите, че вълкът е избягал. Едва ден по-късно разбрах какво наистина се случи. Господин Звара се обади в зоопарка в Прага, за да провери дали се интересуват от жив здрав вълк. Интерес имаше, но те поставиха условието животното да е готово за транспортиране в твърда щайга. Работниците в горския завод всъщност направиха щайга, поставиха в нея вълк, дори свалиха веригата от врата му и кошница с папули и заключиха щайгата в конюшня. Рано на следващата сутрин стар господин извика на местната църква, че вълкът иска да изяде козата му. Изтичахме към обора. Вратата беше счупена и щайгата беше празна. Вълкът прехапа дъските, излезе, затръшна вратата около ключалката и хукна нагоре по пътя. Той се обърна пред църквата вдясно, насочи я директно през двора на гореспоменатия стар господин, премина през дупка в оградата към гробището и там също отхапа превръзка от крака си. Никога повече не видяхме нашия вълк.

Стана ясна и загадката защо г-н Звара псува толкова богато. Наградата за улов на вълка по това време е била пет хиляди крони.