Илюстрационно изображение
Източник: Profimedia.sk
Галерия
Илюстрационно изображение
Източник: Profimedia.sk
Склонността на човек към затлъстяване се решава много рано в живота. Вече при двегодишно дете, с прекомерен прием на храна, мастните клетки се умножават два пъти по-бързо, отколкото при връстниците му.
След детство, пълно с близалки, бонбони и шоколади, пубертетът идва с чипс и бърза храна - и то перфектно. Събираме мастните клетки, докато навършим около двадесет години. Тогава няма да направим нищо с техния брой. Те не се увеличават за нас, но и няма да намаляват. Имаме толкова, колкото имаме. Те определено са наши и няма да се отървем от тях. С богата диета и липса на упражнения можем да „нахраним“ мастните клетки. Ако имаме много от тях, започваме да изглеждаме като матрак. Диетата и интензивната физическа активност намаляват мастните запаси в клетките и правят мастните клетки „постни“. Те обаче остават в нашето тяло и са готови да си възвърнат запасите за „дните на глада“ по всяко време, които в днешната цивилизация не идват толкова лесно.
Екип от шведски лекари, воден от Кирсти Спалдинг от Института Каролинска в Стокхолм, изследва мастните клетки на почти седемстотин тънки и затлъстели доброволци. Екип от учени е разгадал дългогодишна загадка дали мастните клетки ни обслужват цял живот или мастната тъкан се променя редовно. Те откриха, че тялото ни губи около една десета от мастните клетки годишно, но след това ги замества. В рамките на осем години половината от тях ще бъдат заменени от чисто нови. Общият им брой обаче се поддържа на същото ниво. Дори затлъстелите хора, загубили една шеста от теглото си, не са загубили нито една мастна клетка.
Ако бихме могли да нарушим баланса между смъртта на старите мастни клетки и незабавното раждане на нови, вероятно бихме получили ефективно лекарство за затлъстяване. Силната загуба на мазнини обаче може да бъде опасна. Лекарите предполагат, че хората със затлъстяване все пак ще трябва да „изцеждат“ мазнини от клетките си чрез диета и спорт и едва тогава би било възможно да оставят празни мастни клетки да умрат. Изследователите смятат, че унищожаването на клетки, които съдържат големи количества мазнини, би претоварило други мастни клетки и би могло да причини сериозни здравословни проблеми - като диабет. Така че няма да видим хапчето „чудо“, което бихме преглътнали и бихме имали вечно спокойствие с напълняване и напълняване на възглавници.
Изследователите обаче обмислят и обратния подход - да подпомогнат образуването на нови мастни клетки. Те биха помогнали за възстановяване, например, на хора след рак или нарушения на усвояването на хранителни вещества от храната. Изследване на шведски изследователи разкрива важен факт - детството е от решаващо значение за развитието на затлъстяване. На ранен етап от живота се решава дали ще имаме нормален брой мастни клетки или те ще прераснат в тялото ни. Наследствеността също играе важна роля, но според шведските учени тя не е решаваща. Хората трябва да научат от своето проучване, че най-важното за децата им е здравословният начин на живот.
Спете за стройност
Друго интересно научно изследване от медицинското училище Warvick потвърждава отдавна познатото предположение, че качеството и продължителността на съня влияят върху развитието на затлъстяването. Резултатите са базирани на над 30 000 деца и 600 000 възрастни от цял свят. Резултатите ясно показват, че хората със затлъстяване спят по-кратко от хората с нормално телесно тегло. Лошият сън удвоява риска от затлъстяване при възрастни и един и половина пъти при деца. Изследователите предполагат, че мозъкът на безсънен човек значително променя регулаторните механизми на приема на храна. В случай на липса на сън сме по-гладни, имаме вкус към калорично богати храни и мастните клетки се пълнят удобно. Според учените това уравнение е обратното. Затлъстелите хора спят по-лошо. Те са по-склонни към тежки дихателни нарушения по време на сън - т.нар сънна апнея, при която човек спира да диша за кратко. Това разстройство увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет при хора, които страдат от него.
Круши и ябълки
Изследователите в изследването на затлъстяването също са установили, че не само броят на мастните клетки е от решаващо значение. Също така е важно къде се намират мастните клетки. Изследванията показват, че ако в мастните клетки под кожата се съхраняват прекомерни количества мазнини, това е по-малък риск за здравето от т.нар. висцерална мазнина, която обгръща вътрешните органи. Доказано е, че тази вътрешна мастна тъкан причинява възпаление в кръвоносните съдове, загуба на тяхната еластичност и образуване на мастни натрупвания по стените на кръвоносните съдове - т.нар. атеросклероза. Коронацията на артериите е причина за инфаркти и инфаркти. В популярни термини хората (предимно жени) с фигура от тип круша, която съхранява мазнини по бедрата, дупето и бедрата, не са толкова уязвими към инфаркти, колкото тези (предимно мъже) с фигура от тип ябълка, които имат мазнини, складирани главно в корема между властите.
Човекът има до 40 милиарда мастни клетки
Адипоцитът присъства индивидуално или на малки групи в съединителната тъкан. Той има способността да образува и натрупва мазнини, или в една голяма вакуола (унивакуоларни клетки), или под формата на редица по-малки вакуоли (мултивакуларни клетки). Унивакуоларните адипоцити образуват бяла мастна тъкан, която е често срещан тип мастна тъкан при повечето бозайници. Мултивакуоларните мастни клетки са част от кафявата мазнина, която се среща главно при хибернация и млади бозайници.
В средното човешко тяло има 40 милиарда мастни клетки. Съхраняваните в тях мазнини затоплят тялото, транспортират важни витамини А, D, Е и К в тялото и трябва да служат като склад за „по-лоши времена“. 3500 калории са необходими за производството на около половин килограм човешка мазнина. Всичко, което трябва да направите, е да ядете 5 процента на ден в сравнение с нормалния си доход и можете да спечелите това количество мазнини за един месец. Това зависи, разбира се, и от функционирането на метаболизма и разхода на енергия чрез упражнения.