Днешната статия ще бъде за жълтеница, симптом, който е трудно да се пренебрегне, свързан главно със заразна инфекциозна жълтеница, но всъщност придружаващ много други заболявания.
Жълтеницата или латинската жълтеница сама по себе си не е болест, а симптом, който се причинява от повишени нива на билирубин в кръвта ни. Билирубинът е химично съединение, образувано главно от кръвното багрило хемоглобин при разграждането на червените кръвни клетки. Писах за съдбата на билирубина в нашето тяло в последната статия: https://paulenova.blog.sme.sk/c/452236/zlty-bilirubin-a-jeho-osud-v-nasom-tele.html
Припомнете си двата основни вида билирубин. Неконюгиран билирубин (наричан още индиректен), който все още не е преминал през черния дроб, се разпространява чрез кръв върху албуминова лодка и следователно не преминава през филтърните прорези в бъбреците. Конюгиран билирубин (директен), който вече се лекува с черния дроб, може да попадне в жлъчката и благодарение на добрата разтворимост във вода и независимостта от албумин също през бъбреците в урината.
За да опростите, представете си, че билирубинът е пътешественик, планиращ сложно пътуване от кръв до черва. По пътя има няколко клопки. Първо трябва да отплава на лодка с албумин до основните обичаи - черния дроб. Там той се преквалифицира, модифицира, преквалифицира, за да отговори на стандартите за навлизане в жлъчните пътища - основния транспортен канал и впоследствие да го пресече до мечтаната дестинация - тънките черва.
Повишените нива на билирубин в кръвта водят до загуба на всички молекули албумин и топящите се молекули бързо се съхраняват в нашите тъкани. Те оцветяват кожата, лигавиците и белите жълти.
Но какво може да причини повишаване на билирубина в кръвта и по този начин пожълтяване на нашия пациент? С прости думи, жълтеницата може да бъде разделена на три вида според причината:
- Прехепатална - причинено от проблем преди билирубинът да навлезе в черния дроб (на латински hepar)
- Чернодробна - причинени от чернодробен дефект, който не е в състояние да формулира билирубин във форма, подходяща за екскреция
- Постхепатална - причинено от причина зад черния дроб, т.е. запушване на жлъчните пътища, което предотвратява преминаването на билирубина през черния дроб в червата
Нека да поговорим за всеки тип по-подробно сега.
Прехепатална (хемолитична) жълтеница
Този тип жълтеница се появява, когато билирубинът се образува в тялото ни толкова много, че черният дроб няма време да конюгира (подготви за екскреция) всичките си молекули. По този начин количеството на неконюгирания билирубин в кръвта се увеличава. Както знаем, неконюгираният билирубин не достига до бъбреците и следователно не се намира в урината. Броят на молекулите, които са успели да се конюгират, обаче също се увеличава и се влива в червата, където се образува повече кафяв стеркобилин и се образуват тъмни (хиперхолични) изпражнения..
Можем да си представим тази ситуация като огромен приток на летовници, които чакат пред митницата и се надяват, че ще успеят да преминат през съответните процедури и да влязат в основния транспортен канал. Невъзможно е обаче да се обработят толкова много заявления наведнъж на митницата, поради което пътниците се събират пред нея.
Както споменах, билирубинът се образува главно по време на разграждането на червените кръвни клетки (еритроцити), така че със сигурност няма да ви изненада, че този вид жълтеница е застрашен от заболявания, свързани с прекомерното разграждане на еритроцитите. Примери за това са т.нар хемолитична анемия. Това е вид анемия, при която болните червени кръвни клетки текат в кръвта на пациента, които имат променена химическа структура или форма в сравнение със здравите. Такива увредени клетки се оценяват от нашето тяло като достойни за отстраняване и те се унищожават, произвеждайки голямо количество билирубин. В допълнение към пожълтяването, загубата на скъпоценни червени кръвни клетки - кислородните таксита, пациентът става уморен и неефективен.
Черният дроб е най-важната фабрика в нашето тяло, която преработва и обработва различни химикали, които пътуват през тялото. В съдбата на билирубина играе важна роля - конюгация и последваща екскреция в жлъчката. Болният черен дроб не може да работи толкова умело, колкото здравият. Преди да влязат в него, нетърпеливи молекули на неконюгиран (индиректен) билирубин се натрупват в очакване на конюгация, която е решаваща за бъдещата им съдба. Въпреки че някои молекули са успели да се конюгират, те не могат да проникнат в жлъчните пътища. По този начин както конюгираният, така и неконюгираният билирубин се натрупват в тялото. Неконюгираната може да премине в урината и поради това се образува тъмна урина. В урината откриваме и уробилиноген, който се образува от билирубина в червата и оттам чрез кръвта достига до бъбреците.
Това е като некадърни митничари, работещи в митницата. Не само, че им отнема много време за обработка на заявления, но и действителната пратка до основния транспортен канал е някак обвързваща.
Чернодробната жълтеница се причинява от всички заболявания, които увреждат черния дроб. Алкохолизъм, различни чернодробни тумори, но и инфекциозна жълтеница (хепатит), при които черният дроб се унищожава от борбата между вирусите и нашия имунитет.
Постхепатална (обструктивна) жълтеница
След конюгация билирубинът навлиза в червата чрез жлъчните пътища. Но какво, ако срещне препятствие по пътя? Може да е тумор или камък в жлъчката. Конюгираният билирубин се натрупва в жлъчните пътища и впоследствие в кръвта. Той попада в урината и го превръща в тъмно. В урината обаче няма следа от уробилиноген, който обикновено се получава от билирубина в червата от бактерии. Нито може да се образува стеркобилин и изпражненията стават светли до белезникави.
При паралелното ни пътуване можем да си представим обструктивната жълтеница като пътнотранспортно произшествие в основния транспортен канал. Пътуващите вече са оборудвани със съответните разрешителни, но въпреки препятствие по маршрута си, те никога няма да стигнат до мечтаната дестинация. И така увеличен брой регистрирани, готови пътници обикалят света и дори крачка в дестинацията.
И накрая, таблица, обобщаваща основните разлики между различните видове жълтеница.