нава

Много хора днес се борят с умората. Те са толкова уморени, че дори простите задачи са трудни за тях, често нямат апетит за нищо, по-скоро биха отишли ​​някъде, където никой не би искал нищо от тях и да имат мир от всички. От умора те буквално лягат вечер ...

Често възприемаме умората като нещо негативно, което ни ограничава и ни пречи да постигнем успех. В духовната традиция обаче откриваме споменавания, че умората има и положително измерение, тя може да преобрази живота и да го доведе до по-голяма пълнота.

Хронична умора

Синдромът на хроничната умора се определя като състояние, при което умората не е причинена от физическо/психическо натоварване или претоварване или от физическо или психично заболяване. В допълнение, хроничната умора означава постоянна умора или бързо изтощение, което продължава най-малко шест месеца, което не може да бъде прогонено от почивка в леглото и значително намалява работоспособността. При хронична умора хората често се оплакват от редуващи се физически проблеми и болка като: болки в мускулите, главата и ставите, фарингит, възпалено гърло и шум в ушите. Често има депресивно настроение и чувството, че никой не приема чувствата си сериозно, особено ако основните медицински прегледи не са открили нищо (причината за здравословните проблеми не е открита). Хроничната умора е преди всичко следствие от сегашния начин на живот - трайно претоварване.

Какво причинява умора

Има редица причини, които могат да причинят умора. Ако сме преуморени, тогава умората е естествена. Но умората може да има своя източник и в здравословни проблеми, напр. когато се борим с температурата ... На някои хора им липсва желязо ... Тежката (калорична) диета или храносмилателните проблеми могат да доведат до умора (от храната) ... Умората може да бъде реакция на инфекция, анемия, диабет ... Безсънието и нарушенията на съня (плитък сън, кратък сън, събуждане през нощта и след това сън през деня) могат да бъдат голям проблем. Медицинският преглед е важен, за да се изключат здравословните проблеми като източник на умора. Освен здравословни проблеми, фаталните проблеми могат да доведат до умора.

Понякога това е житейска история и трудна ситуация, в която човек попада. Моделите на живот могат да бъдат друг проблем. Ако някой напр. перфекционист, тогава още по-лесна работа може да го направи наистина уморен. Ако подчертаем как другите ще ни възприемат…. ако искаме да бъдем с всички завинаги ... ако се страхуваме да изразим емоциите си ... ако не защитим нашите човешки или трудови права ... ако сме изправени пред лошо отношение ... ако не живеем живота си ... ако имаме заблуди относно себе си (че трябва да се справим, приемайки предизвикателствата, които нямаме ...). Специална категория е животът в общество, където практически нищо не работи - изискванията се поставят върху индивида, но човекът не може да иска правата си.

Напоследък започваме да откриваме света на природата и нейните закони. Такива принципи включват редуване на деня и нощта, работата и почивката. Ако уважаваме биоритъма си, тогава намираме в себе си източник, от който можем да черпим сила. Ако не спазваме биоритма, ще започнем да черпим от скрити резерви, така че да се окажем напълно изтощени ...

Ако животът ни е загубил смисъла си, ако работата ни няма смисъл, ако работата ни често се усложнява от правила (разпоредби), които нямат смисъл, ако нямаме шанс да участваме в прогреса на обществото (предложения за подобрение в работата), но и в обществото като такова и в местната общност, така че изпадаме в умора - нашата умора е реакция на трудна за нас ситуация (и ние смятаме, че промяната не е възможна) ...

Къде да черпите сила

Много хора вярват, че трябва да правят всичко сами. Те са забравили, че живеят в общение с другите и за другите и накрая, че имат сили да черпят и от духовния живот. И така те живеят за себе си ...

Но ние не сме зависими от себе си. Често можем да разчитаме на хора, които ни обичат и ние ги обичаме. Освен това в нас има източник, от който можем да черпим. Нашият духовен живот. Този източник е божествен и следователно неизчерпаем. Означава ли това, че ще можем да работим от сутрин до вечер и няма да имаме нужда от почивка? Не. Това означава, че ако живеем духовно, животът ни ще тече и можем да дадем плодове и да бъдем обогатени за другите, без да страдаме от хронична умора. Все още е необходимо да се зачитат вашите ограничения и необходимостта да се редуват работата и свободното време. Благодарение на пролетта обаче ще сме по-силни и ще можем да се регенерираме по-бързо.

Друг важен източник са нашите корени. Дървото, което е отрязано от корените, изсъхва. Често искаме да подрязваме корените си, които ни свързват с града, страната, хората, общността и семейството. Искаме да забравим кои сме и къде принадлежим. Ние не черпим мъдрост от поколението на нашите предци. Ако не черпим от богатството на мъдростта на нашите предци, но и от средата, която ни е формирала, тогава ще се лишаваме от нужда от помощ (сила) във важни моменти. Нашите предци, както и хората около нас, често решават и са решавали подобни проблеми, в много отношения те могат да съпреживяват ситуацията ни, да съветват какво да избягваме. Мъдростта, придобита чрез опит ...

Умората е подарък

Хората често са обект на умора, защото в продължение на години пренебрегват умората си или се опитват да я отрекат с кафе или енергийни напитки. Разликата е, че ако трябва да дръпнем веднъж и да дадем на тялото заслужената почивка, и ако непрекъснато превключваме силите си и отиваме до спирката. Ако се изправим пред умора, тогава най-доброто, което можем да направим в дадена ситуация, е да приемем умората като факт и да я уважим.

Умората ни показва границите. Учи ни, че наличието на достатъчно сила не е нещо разбираемо. Нормално е, ако освен работа има и моменти, в които не ни се работи, или имаме нужда да се стегнем за известно време, да презаредим батериите и да натрупаме сила. В момента, в който осъзнаем този факт, ще открием здрав център. Страхотен подарък е, ако животът ни даде плод, ако вършим работата на ръка и ако идеите ни носят много добро за хората около нас. Умората обаче ни кара да не позволяваме нашия принос да се определя от представянето, а от нашето същество. Най-голямото обогатяване е, че нашата работа отразява нашия почерк, нашата идентичност, кои сме ...

Умората може да не е предизвикателство да не правиш нищо. Дори в такава ситуация трябва да бъдете креативни. Често е предизвикателство да смените дейностите. Рядко сме толкова уморени, че просто падаме в леглото. По-скоро умората ни е резултат от стереотип или едностранен фокус. Следователно е уместно заниманията в свободното време да бъдат фокусирани върху област, различна от нашата работа. И най-вече да се носи в духа на „мога“ и „искам“. Не трябва да е друга "работа" ...

Умората също е предизвикателство за назоваване на ситуацията, която причинява умора. Ако дълго време пренебрегваме умората, тя ще се превърне в хронично състояние и нашето примирение, което може да причини здравословни проблеми. Следователно, ако се борим с нещо на работното място или в свободното си време, което ненужно задълбочава умората, тогава е необходимо да го назовем. Няма нужда да се срамувате от емоциите си.

В края на краищата умората е чувство, което трябва да попитате. И така те трябва смирено да се изправят пред умората и да се опитат да разберат какво умората иска да ни каже. Наистина ли е резултат от здравословна умора? Или сменяме силите си? Живеем ли живота си? Не се ли борим с ежедневните абсурди, които ни отнемат жаждата за живот? Може би не вършим работата по правилните причини и може би я правим по начин, който не съответства на това кои сме и в какво вярваме ... Това, което ни уморява най-много, не е самата работа (ако работим за разумно време) нас или около нас.

Нашето тяло може да различи здравословната умора от нездравата. Докато в първия умората се възнаграждава с добър сън, във втория (нездравословен) се борим с безсъние. Ако се отдадем на достатъчно почивка (почивки и свободно време), тогава работата ни ще бъде ползотворна, работното време ще се използва ефективно и ще очакваме с нетърпение да работим.

Духовното измерение на умората

В монашеската традиция се споменава, че те са успели да превърнат умората си в нещо положително. В случай на умора вниманието ни се стеснява до важното (стесненото съзнание). Монасите познавали тази характеристика на умората и я използвали в своето духовно пътуване. Умората се превърна в инструмент за по-малко разсейване и фокусиране върху най-важното в живота и в молитвата - върху Бог.

Монасите не само са могли по този начин да се възползват от умората, произтичаща от работата, но и са го търсили чрез начина си на живот, когато са се радвали по-малко на сън. Това беше начин за укрепване на волята и насочване на жизнената сила. Те се увериха, че умората им не е твърде голяма, защото тогава няма да доведе до по-голяма концентрация, а до сънливост.

Понякога обаче умората е резултат от прекалено много време за едно занимание. Ако прекарваме деня на работа от сутрин до вечер или ако работим по-малко, но работата ни е стереотип, тогава не можем да се изненадаме, че сме уморени и не можем да се съсредоточим върху нищо. В монашеската традиция денят е разделен на секции, посветени на различни дейности. Това предпазвало монасите от отвращението от живота - чувството (суетата), което съпътства много хора днес.

Умората също често се свързва с вътрешно безпокойство. Често ни остава малко сила. Бихме искали да постигнем поне нещо, но вече не можем да се концентрираме - сякаш ни липсва обединяващ принцип и всичко се разпада в нас. Имаме проблем да решим (какво да правим) и да свършим нещата (ако сме решили).

Редовност (ежедневни ритуали), ден, преплетен с работа и почивка, учене и молитва, това беше ръководство за монасите да се уморяват (изпълняват), но в същото време да спазват техните граници (и да придобиват сила).

Свободното време като превенция

В древногръцко-римския свят акцентът е бил върху релаксацията - моменти, когато човек може да се изключи и да направи нещо друго - например работа. Днес губим връзка с това свещено време, което римляните наричат ​​„otium“, а гърците „schole“. Свободното време е знак за свободен човек, който вече не е роб на работата и има време да се отпусне, да натрупа сили и да развие своите дарби. За нас е голямо предизвикателство да преоткрием този път и да поставим нови ограничения за акцента върху производителността и производството.

Друг аспект на римския свят носи интересен поглед за свободното време. Свободното време също е състояние на душата. Това е пространство на тишината, където оставяме всичко да тече, удивяваме се на красотата на света (около нас) и го слушаме. Има разлика между свободното време и умората. Когато сте уморени, акцентът е върху пасивността - почивка, дори ако това означава "просто" да спите и да завладявате фенерчета. Но в свободното време се набляга на удоволствието - наслаждаването на красотата на живота ...

Умората е нещо естествено в живота ни. Досега сме го възприемали като нещо чисто негативно, което ни ограничава (ограничава). Умората обаче има и положително измерение. Предизвикателство е за по-добър начин на живот, когато разделяме работата с почивки и си поставяме реалистични цели. Умората ни води към смирение и ни отваря за духовното измерение - съзерцанието, където се потапяме в самата вътрешност на нашата душа, където сме в единство със себе си, с Бог и със света. В това пространство на тишина и молитва можем да черпим сили ...

Томаш Хупка

Статията първоначално е публикувана в .week блога.

Анселм Грюн. Родом от Германия, той се присъедини към бенедиктинския орден, след като завърши гимназия. След като учи философия и богословие в Рим, той получава докторска степен по теология и по-късно продължава да следва икономика в Нюрнбергския университет. След това става администратор на абатството и в същото време изнася лекции, обича да работи с млади хора и дава духовни упражнения. В своите книги Анзелм съчетава по уникален начин теологията, психологията и антропологията. Много от творбите му са тематично преплетени и допълнени от книгите на Джон Пауъл. Анзелм е написал няколко интересни книги, една от които: „Лек за умора от живота“ е станала основата на тази статия ...