откъсва

Астрономи от НАСА и Италианската космическа агенция стигнаха до заключението, че луната на Сатурн Титан постепенно се отделя от планетата в космоса, като скоростта на това движение е 100 пъти по-бърза от първоначално смятаната.

Портал SciTechDaily донесе интересни открития от астрономи от НАСА и Италианската космическа агенция, които биха могли да променят разбирането ни за поведението на луните и свързаните с тях планети, както и на няколко обекта в космоса.

Ново проучване, публикувано в списанието Природна астрономия а именно, той разкрива, че луната на Сатурн Титан се държи по различен начин, отколкото се смяташе досега.

С луната на Титан е съвсем различно, отколкото сме предполагали

Както Луната постепенно се отделя от Земята всяка година, така правят и други луни, избягващи от свързаните с тях планети.

Докато Земята обикаля около Луната, нейната гравитация действа и създава така наречената приливна издутина. С течение на времето енергията, създадена от тази издутина и взаимодействието между Земята и Луната, ще накара Луната постепенно да ни напусне.

Луната е на 3,8 см от Земята всяка година. Астрономите също мислеха, че знаят скоростта, с която Титан се отдалечава от Сатурн.

Напоследък обаче се използва космическа сонда Касини изненадващо откровение. Титан се движи 100 пъти по-бързо от Сатурн от очакваното - 11 сантиметра по-точно всяка година.

Открития, които могат да помогнат за справяне с въпроса за епохата на Сатурн

Досега се смята, че Сатурн се е формирал преди около 4,6 милиарда години в ранните дни на Слънчевата система. Това, което обаче не знаем точно, е периодът от време, когато емблематичният пръстен а се образува около планетата в същото време система с повече от 80 месеца. Понастоящем Титан, една от най-известните спътници на Сатурн, е на 1,2 милиона километра.

Нови открития обаче разкриват, че с отдалечаването на Титан от Сатурн има голяма вероятност Луната първоначално да е била много по-близо до планетата. Това също означава, че цялата лунна система на Сатурн се отдалечава от планетата много по-бързо.

Старите теории отмениха рубинното изследване преди 4 години

Новите открития относно скоростта на разстоянието на Титан от Сатурн също предоставят важно потвърждение на нова теория, която обяснява и предсказва как планетите влияят на орбитите на своите луни.

През последните 50 години учените използват същите формули, за да изчислят скоростта на отдалечаване на месеците от планетите. Тази мярка се използва и за определяне на възрастта на нашата Луна.

Тези формули и класически теории са приложени както за големи, така и за малки луни в цялата Слънчева система. В същото време те предположиха, че в системи с десетки луни като тази на Сатурн, външните луни мигрират навън в космоса по-бавно от луните по-близо до планетата, тъй като са по-далеч от гравитацията на свързаната планета.

Но преди 4 години той превърна тези теории в свои собствени в рубин изследвания астрофизик Джим Фулър от Калтех. Той твърди, че външните луни могат да избягат от планетата със същата скорост като вътрешните, тъй като са били „блокирани“ по друг тип орбитален модел, който е свързан със специфично колебание на планетата и постепенно ги изтласква навън.

Теорията на Джим Фулър също е потвърдена от текущите измервания

В ново проучване астрономите потвърдиха тази теория чрез картографиране на звезди на фона на изображения, създадени от космическия кораб Касини, наблюдавайки позицията на Титан.

За да потвърдят своите констатации, те сравниха данните с независим набор от данни, също събрани от космическия кораб Касини.

Космическият кораб "Касини" изпраща радиовълни на Земята по време на десет близки полета около Сатурн от 2006 до 2016 г.

Учените са изследвали как се променя честотата на получения сигнал при взаимодействието му с околната среда, за да се оцени посоката, в която се е развила орбитата на Титан. Резултатите напълно съответстваха на теорията на Джим Фулър.

„Използвайки два напълно различни набора от данни, получихме резултати, които бяха напълно последователни, както и потвърждавайки теорията на Джим Фулър, че Титан мигрира много по-бързо“, каза съавторът Паоло Тортора от Университета в Болоня, Италия.

Новите открития могат да пренапишат това, което знаем за Слънчевата система и дори да повлияят на разбирането ни за други планетни системи, двоични звезди или обекти извън Слънчевата система.