Неуважението на британците към будистката култура започва борбата на бирманците за свобода. Те се бориха за независимост преди 60 години. Генерал Аун Сан стана баща на нацията, но не доживя до историческия момент.
21 февруари 2008 г. в 0:00 ч. Štefan Hudec, Štefan Hudec
По време на британската колонизация в Бирма са построени пътища, железопътни линии, училища, но и затвори. Сред тях е тъжно известният Insein, където в момента военната хунта държи политически затворници.
Бруталната колонизация на „перлата на Азия“, богата на петрол, скъпоценни камъни и плодородна земя, доведе до непрекъснато нарастващ стремеж към независимост от началото на 20-ти век. Поради това Лондон реши, че би било разумно да се даде частична автономия на бирманците. Това беше само символичен жест и не задоволи интелектуалците, които искаха повече.
Британците отказаха да оспорят
Повечето конфликти произтичат от факта, че британците не уважават бирманската култура. Например, те отказаха да бъдат насърчавани да влизат в будистки храмове.
През октомври 1919 г. в Мандалай е имало насилие, когато монаси са се опитали да изгонят британските посетители, облечени в обувки от пагода Eindawya. Лидерът им в крайна сметка получи доживотна присъда за предполагаем опит за убийство. Подобни инциденти доведоха до увеличаване на съпротивата срещу колонизаторите и будизмът се превърна в обединяващ фактор.
Монасите, които имат голямо уважение в страната, подкрепиха движението за независимост. Мнозина платиха за това с живота си.
Случаят с У. Висар, който почина в затвора след гладна стачка, е добре известен. Той протестира срещу това, че му е забранено да носи будистки шафранови одежди в килията си.
Бирманската съпротива се засилва през 30-те години и британците трябва да се изправят пред масови протести, особено в мегаполиса Рангун. През април 1937 г. Бирма става самоуправляваща се територия, която е независима от администрацията в Индия.
По това време младата Аунг Сан (бащата на настоящия опозиционен лидер и носител на Нобелова награда за мир Су Чжи) напусна юридическия факултет в университета Рангун, за да води антибританска политика. Той твърди, че бирманците са единствените господари в своята страна и е търсил съюзници срещу колонизаторите.
Герой на Aung San
Той отиде при китайските комунисти, но преди това японските войски го убедиха да потърси подкрепа в Токио. През 1941 г. заедно с тридесет приятели основава Независимата бирманска армия в Банкок, Тайланд. Той застана на челото й и войниците в Япония преминаха обучение.
Британските войски претърпяха поражение, японците поеха контрола над страната и издадоха декларация, че Бирма ще стане независима нация. Партньорството обаче не продължи дълго. Токио имаше свои стратегически интереси в Югоизточна Азия и Аун Сан бързо осъзна, че при японското господство перспективата за независимост се отдалечава.
Той също така разкритикува поведението на японците спрямо бирманците, които бяха твърде подобни на предишните колонизатори. Следователно той премина на другата страна и помогна на британците да си възвърнат влиянието в страната. Още преди края на Втората световна война е създадена общонационална коалиция Антифашистката лига на хората за свобода, състояща се от представители на армията, комунисти и социалисти. Аунг Сан ръководеше лигата и работеше като министър-председател, въпреки че всички негови решения бяха предмет на британско вето. Той не се отказа от мечтата си за свобода и започна да преговаря за независимост с британците. Разговорите с Лондон са илюстрирани и от изявлението на тогавашния опозиционен лидер Уинстън Чърчил, който нарече Аун Сан "предател и лидер на бунтовниците".
Клане и тъжно бъдеще
Aung San пътува до островите и подписва споразумение с министър-председателя на труда Клемент Атъл през януари 1947 г., че Бирма ще стане независима държава до една година. Той обаче не доживя до историческия момент. Половин година по-рано той беше убит от политически съперник. Появиха се обаче конспиративни твърдения, че британците също имат пръсти в убийството.
На 4 януари 1948 г. Бирма става независима република. За разлика от други британски колонии, тя никога не е станала член на Британската общност и е управлявана от кървава хунта от 60-те години на миналия век, убивайки собствения си народ.