„Имам тригодишна дъщеря и тя има пристъп на гняв. Ако не й позволя да направи нещо, тя много ще се ядоса и побесне. Тя крещи и не мога по никакъв начин да спра и да я успокоя. Понякога трае половин час. Не знам какво да правя с нея и не съм сигурен дали има нужда от професионална помощ. „MUDr. Лучия Вашикова, много родители. Какво ги съветва?
- Между втората и третата година детето попада в т.нар малко дете, когато то стане независимо. През този период той започва да се откъсва от майка си, с която дотогава е живял в симбиотична връзка. През този период детето осъзнава себе си и създава своя собствена идентичност. Този период включва значителен негативизъм, проявяващ несъгласие. Това е т.нар първият период на предизвикателство. Този момент е много привлекателен за детето, но и важен. Детето и заедно с него родителите му научават, че то също има свой специфичен поглед върху нещата. И докато нашите възрастни могат да намерят нашата идея за правилна, нашите деца могат и много пъти да я възприемат по различен начин. И той често показва своето несъгласие с предизвикателството, което може да ескалира до ярост. В такива моменти няма нужда да се паникьосвате.
И така, какво трябва да се направи?
- Трябва да разберете от какво е недоволно детето ми и след това по тяхна преценка да решите как да се държи. Често е необходимо в началото да се постави ясна линия и да не се пресича. Показвайки ясна линия - къде едно дете може и къде не може повече, ние показваме, че аз съм родителят, който определя правилата и по този начин учи детето ми да се адаптира към живота, защото правилата са неразделна част от него. Много родители се страхуват да изграждат граници от страх да не ограничат или потиснат индивидуалността на детето си. Но когато се опитваме да задоволим детето във всичко, само и само да бъде удовлетворено, ние му даваме изкривена обратна връзка за неговите компетенции. Всъщност ние му казваме, че той определя правилата и следователно средата трябва да се адаптира към неговите изисквания. Вярно е обратното. Организмът е по-жизнеспособен, колкото повече може да се адаптира към околните условия.
Много родители обаче искат да задоволят детето си, защото го обичат, но и защото се поддават на неговия плач ...
- Разбираемо е, че родителят се опитва да задоволи детето си, но всичко трябва да е в мир. Колкото повече родители са на повикване да настанят детето си, толкова по-интензивно детето се убеждава, че това винаги ще работи по този начин. И когато дойде време да отидеш на училище, то веднага започва да се сблъсква, защото не е научено да се адаптира към средата, каквато в случая е училището със своите правила и изисквания.
Мисля, че това е една от причините за увеличаване на детската агресия. Така че, ако искате да подготвите детето си за бъдещия живот, така че то да просперира в него, е необходимо то да осъзнае от ранна възраст, че някои неща просто няма да му вървят по пътя, но че това не е трагедия, защото това правило важи за всички. Ако разбера, че по този начин няма да стигна там, където искам да отида, трябва да потърся друг начин и да не се опитвам да променя обкръжението си, за да "проправя" този път за мен.