В неделя, 1 декември 1996 г., имаше вечер, наречена „Словашки шансон“ на Вълтава в театралната зала Na lávce. Златният пирон в края на вечерта беше Zdenka Studenková с песни от мюзикъла Blood Brothers. В началото обаче тя е изпратена от нейния драматург и сценарист Игор .

словашки

7 декември 1996 г. в 0:00 ч. ÍUBOMÍR FELDEK, Прага, 5 декември 1996 г.

В неделя, 1 декември 1996 г., имаше вечер, наречена „Словашки шансон“ на Вълтава в театралната зала Na lávce. Златният пирон в края на вечерта беше Zdenka Studenková с песни от мюзикъла Blood Brothers. В началото обаче неговият драматург и сценарист Игор Васербергер ме изпрати и на сцената, така че казах нещо подобно: „На няколко крачки е театърът Na Zábradlí, където моята пиеса за смъртта на Едит Пиаф в розово преди година За тази пиеса преведох и десет шансона от репертоара на Едит Пиаф, но те не пееха, първо, представителят на Едит Бара Хрзанова реши, че „не можеш да пееш след Пиафка“ - и второ, дори ако тя си помисли нещо друго, защо би се занимавала със словашки текстове? Трябваше да изчакат известно време за първото си изпълнение и те също не го видяха в Братислава - там представителят на Едит предпочете да пее песни във френския оригинал, затова реших да поне премиерата на прочутия Милорд в моя превод същата вечер.

Milord е изключително окуражаваща песен за нас, хората от писалката - предполагам, че не е втората песен в света, че толкова много хора знаят, че текстовете й са написани от Georges Moustaki и въпреки това тези хора нямат представа кой е авторът на музиката е. Обикновено е обратното. Що се отнася до мен, аз също смятам за съвпадение, че моята пиеса за Едит Пиаф е премиерата в същия театър, който е съосновател на Павел Копта - поет, който гениално е писал на Милорд на чешки. И има още едно приятно съвпадение! Хана Хегерова, която веднъж стана първата дама на чешкия шансон, веднъж направи своя дебют в Прага с премиерата на текста на Kopt от Milord и в театър Na Zábradlí. Тази премиера на моя словашки текст „Милорд“ беше свързана и с дебюта на словашкия шансоние. Доверих го на млад студент от третата година на Братиславската консерватория

И тук направих драматична пауза, както забелязах от професионални модератори, и тогава възкликнах: "Катка Фелдекова!" По това време дъщеря ми Катка излезе от задкулисието и придружена от пианиста Даниел Добиаш направи премиера на Milord с голям успех. Дори трябваше да го повтори. За да не загубите всичко, ето поне парче текст от началото и парче от края:

Хей, ела тук, сър,

и се присъединете!

Знайте какво ще ви се случи -

навън е време за кучета!

Познавам те, господарю,

Хей ти, а не ти мен!

Потъпкан съм тук,

Не съм невинен.

На сутринта ром, сър!

Настани се удобно!

Ще ви дам и сърцето си за тях -

Просто елате тук, сър,

на моята отделна,

Разбрах го там,

Пуснете снимката й,

когато нямаш шанс!

Просто иска точка

в края на романтиката!

Ще останеш с мен

Плачете, сър?

Не! Не исках това!

Но така е в изкуството - те не забелязват веднага човека, когото виждат за първи път. Сякаш беше въздух. Ще отворя МСП на следващия ден - и има кратко съобщение (ČTK - бележка на редактора), че Зденка Студенкова е пяла, че Миро Жбирка е пяла, че съм изпълнявал - макар че изобщо не съм пял. Никъде и дума за Катка Фелдек.

- Нищо - казвам. "Поне ще го напиша в тази хранилка!"

„Не смей“, казва съпругата ми Олга, която има противоположното виждане за всичко. "Това не е подходящо."

„И това е полезно, когато в консерваторията не й вярват, че тя е пяла в Прага в неделя вечер - ако случайно пропусне няколко часа в понеделник, ще ги напиша ли като неоправдани?“

Ударих жена си на чувствително място. Тя е дъщеря на учител, почита училище. Тя вече не каза нищо - затова го написах тук.