Организацията с нестопанска цел Oáza от години предоставя убежище на най-бедните хора в Кошице. Неговият директор, пастор Питър Гомбита, е известен още като бегач и организатор на сърдечни бягания. Те често се свързват с колекции в помощ на бедните. През 2016 г. завърши почти двумесечно бягане от Кошице до Рим. Година по-късно той организира щафетата Кошице - Ватикан.
Тази година Брюксел стана негова цел. Той го застига в навечерието на 17-тата европейска среща на хора, които изпитват бедност. Той ще ръководи словашката делегация и ще обсъжда с евродепутати или служители на Европейската комисия.
Темата може да бъде и проект за изменение на Закона за подпомагане при материални нужди, който е на дневен ред на правителството тази седмица. Това не е ново. Предложението изчака една година сред некласифицираните материали. Финансите не харесваха десетилетието на застояли вноски да се увеличава. През септември обаче в системата за материални нужди имаше 25 000 по-малко хора, отколкото по същото време миналата година, а месечните й разходи спаднаха с повече от два милиона евро. Скромното им увеличение ще бъде платено, така да се каже, от спестяванията на системата и така изменението получи зелена светлина.
Не би била обаче нашата социална реформа, ако не въведе по-добра „защита срещу злоупотреба“, т.е. различни санкции. Затягането на наказанието за отнемане на обезщетението за повече от месец престой извън територията на Словакия (с изключение на студентите) е най-поразителното. Тежко наказание - загубата на каквато и да било подкрепа за препитание - е възможно и днес. Прилага се обаче само ако цялото домакинство е извън републиката. От следващия март обаче такова наказание ще засегне семейството, ако само един от членовете му остане в чужбина. Това също може да направи възрастно дете без работа.
Той не е отделно лице за този закон. Дори за родителите има само гладен врат, който яде по-млади братя и сестри от ниска фиксирана ставка. Такова дете може да реши да облекчи семейството си и да отиде да търси работа някъде в Чехия или Англия. Да кажем, че има късмет. Роднините, които живеят там, го съветват къде да търси и го водят при роботите сравнително бързо. Но въпреки това е почти немислимо, че след един месец той ще се изправи на крака и ще успее да си припомни такива важни неща като излизане от престоя си при родителите си. Ако не го направи, по-малките му братя и сестри и цялото семейство ще бъдат строго наказани за усилията му.
Релето Gombit ще измине 1600 километра за невероятните десет дни. Е, намирането на работа в чужбина и подреждането на всичко необходимо там и у дома за 30 работни дни е, предполагам, по-голяма производителност. Въобще правилно ли е да очакваме подобни представления от обеднели и потъпкани хора? Може би отец Гомбита ще отвори този въпрос в Брюксел. Възможно е Словашката конференция на Словакия да му го прошепне. Тя също разкритикува проекта за санкция и призова 30-дневният срок да бъде удължен до реалистичните 90 дни.
Вие ли сте от тези, които приветстват това тежко наказание за намирането на роботи извън Словакия като подкрепа за домашна заетост? И не сте ли забравили, че най-бедните хора се опитват да работят в чужбина и защото различен цвят на кожата не ги изважда веднага от играта, отколкото тук? В ситуации, когато и работодателите, и наемодателите са нежелани у дома, подобна санкция е само израз на колективно лицемерие. И може би някакъв садизъм.
© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО
Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.