На практика това означава увеличаване на планирания дефицит от 2,8% на 3,3-3,6%, което противоречи на границата от три процента в ЕС.

лихвените проценти

Френският президент Макрон се оттегли по улицата. В опит да успокои ситуацията, той обеща следните мерки за 2019 г.

Първият е премахването на планираното данъчно облагане на пенсиите над 2000 евро на месец. Втората мярка е премахването на данъчното облагане на извънреден труд, а третата е увеличаването на минималната работна заплата със сто евро без допълнителна тежест за служителите (на практика това вероятно означава, че тя ще бъде някак субсидирана от държавата).

Франция нарушава правилото за бюджета на ЕС. Това е данък върху протестите на жълтото олово

Бързите оценки на бюджетните последици говорят за 0,5-0,8 процента от брутния вътрешен продукт. На практика това означава увеличаване на планирания дефицит от 2,8% на 3,3-3,6%, което противоречи на границата от три процента в ЕС.

Освен това Франция ще получи червена светлина от ЕК по отношение на сближаването към средносрочните бюджетни цели. Настоящият проектобюджет получи „оранжева“ оценка, тъй като поне частично намали структурния дефицит (от 2,5% на 2,3%), но след новия трябва да се увеличи.

Оценка на ЕС на френските бюджети за 2018 и 2019 г.

Това не притесняваше особено пазарите на облигации. Въпреки това Франция има дълг от малко под сто процента, което е значително по-малко от Италия или Гърция, докато ЕЦБ гарантира френски дълг.

Доплащанията по 10-годишните френски облигации към германските са се повишили леко, но все още са значително по-ниски, отколкото преди изборите през 2017 г., които заплашиха да спечелят победата на Льо Пен.

Освен това спадът на лихвените проценти в Германия се дължи до голяма степен на спада на лихвените проценти в Германия в отговор на влошената перспектива за увеличение на лихвените проценти от ЕЦБ.

Развитие на доходността по 10-годишни френски облигации

В областта на френските държавни облигации няма текущи проблеми. Действията на Макрон обаче усложняват ситуацията на друг фронт - спорът за бюджета между ЕС и Италия.

Въпреки че италианците отстъпиха леко, когато намалиха планирания дефицит за следващата година от 2,4 процента на 2,1 процента, ако искаха да го преодолеят, Макрон смеси нов жокер.

След новия могат да се оплачат още повече от двоен метър. Това отчасти е оправдано поради значително по-високия италиански дълг (над 130% от БВП), но както наскоро френският финансов министър Льо Мер каза за италианския дефицит - правилата трябва да се прилагат еднакво за всички.

В дългосрочен план това може да има още по-мащабни последици - ако французите и италианците нарушат фискалните правила безнаказано, към тях могат да се присъединят и други.

В крайна сметка политиците трябва да спечелят избори в други страни и в повечето от тях те не са спечелени благодарение на фискалната консолидация. И вече би могло да засее семената на повтарящи се проблеми с дълга някъде в бъдещето.

PS: Изобщо не би ме изненадало, ако Макрон злоупотреби с факта, че ЕС няма достатъчно лост за Италия и не е застрашен от пазарните санкции поради гаранцията на ЕЦБ за облигации, затова той реши да отговори на загубата на популярност с значително по-висок дефицит.

Автор на статията е Камил Борос, анализатор в X-Trade Brokers